Полски клуб с интерес към Миланов

На 20 юни 2018 да почерпят

Заев заплаши с импийчмънт президента Георге Иванов

СЗО реши: Транссексуалността не е умствено заболяване

Орбан плаши с нова европартия Вземете пример от нас с Австрия, съветва унгарският премиер

Тръмп не спазил обещанието да звънне на Ким в неделя

400 килограма канабис са открити в български камион във Франция

Министър иска да преброи ромите в Италия Хор от критики посрещна инициативата на МВР шефа Матео Салвини

Тръмп: За да се справим с мигрантите, трябва да отнемаме децата им

Шут в задника за най-красивата метеороложка

Русия ще въведе допълнителни вносни мита за стоките от САЩ

Кравата Пенка се връща в стадото си, чака гости от Европарламента

Парагваец се появи на собственото си погребение

Македонският парламент ще приеме договора с Гърция по съкратената процедура

Пуснаха срещу подпис от ареста 25-годишният кмет на Войнягово

Проф. Ирена Илиева, и.д. директор на Института за държавата и правото, пред „Труд“: Бавното правосъдие намалява доверието

Оградата за сега не може да ни опази от заплахите за сигурността

Каква е миграционната политика в Европа и каква роля е отредена на България в този процес. Защо оградите не решават проблемите в съвременния свят. Какво е качеството на законите, които Народното събрание предлага, достатъчно ли са юристите законотворци. Малцина знаят каква е ролята и мястото на Института за държавата и правото към БАН. По тези въпроси разговаряме с доктора по международно право и международни отношения проф. Ирена Илиева.

– Миграционната политика е едно от основните предизвикателства за Европа и за България. Каква е ролята на България в този процес, участва ли тя в законодателството му, професор Илиева?

– От дълги години работя по проблемите на миграцията и правото на убежището. Динамиката на процесите е толкова голяма, че законът върви след тях. Миграционните процеси са изключително сложни. Преди две години обясних, че става дума за миграционна вълна, а не за бежанска. Това е сложен комплекс от проблеми. Нашият Закон за убежището и бежанците е модерен, смятам, че той адекватно регулира тези отношения, защото въвежда 4 различни видове статути на търсещите закрила. Процесите на ниво ЕС и на континента Европа са много сложни.

– Какво имате предвид?

– Различни са политиките на отделните държави членки и това създава сериозно затруднение в общото регулиране на тези процеси. Миналата година Институтът за държавата и правото заедно с т.нар. БОРКОР проведе кръгла маса по проблемите на миграцията и с международно участие. Получи се сборник с критични материали и с поглед към бъдещото регулиране на т.нар. Дъблинска система. Тя беше замислена с цел една единствена държава членка да носи отговорност за подадените молби за убежище. За съжаление, тя не функционира и сега тече ревизия, която трудно може да се прогнозира накъде ще отиде.

– Какво е мнението ви за квотния принцип в бежанския проблем?

– Аз съм голям противник на квотния принцип – той беше приет на ниво ЕС с политическо решение, за да се разпредели тежестта – най-вече финансово-икономическа, от поемането на толкова много хора, търсещи закрила.

– Точно този квотен принцип обаче предизвика много брожения.

– Именно, много бурна реакция последва в Полша, Чехия, Унгария. В момента Съдът на ЕС се произнесе за квотния принцип, но страните от Вишеградската четворка от две години не са приели нито един човек. И може би ще започне наказателна процедура срещу тях от Еврокомисията.

– Как правото може да регулира това, което се случва на границата, хората могат ли да бъдат спрени?

– Никой не може да спре хората, търсещи по-добър живот за себе си и за своите семейства. Те бягат от тежки военни конфликти. Миграционни процеси е имало в най-дълбока древност, само да си припомним Великото преселение на народите. Тези процеси са изключително сложни за управление, дори са неуправляеми. Какво се случва на границата? От гледна точка на законодателство и на регулиране България в голяма степен прилага и изпълнява част от т.нар. Шенгенско законодателство – то е въведено с един анекс към Договора за присъединяване на България към ЕС и Гранична полиция спазва всичко това. Друг е въпросът, че при голям миграционен натиск Гранична полиция не може да се справи сама и в такива случаи държавата следва да предприеме други мерки. Изпратиха се армейски подкрепления, или Фронтекс, който играе изключително голяма роля или новосъздадената Агенция на ЕС за гранична и брегова охрана. България беше първата страна, в която имаше мисия след създаването на тази агенция.

– Доколко оградата на границата може да бъде елемент от правораздавателната система?

– Оградата сама по себе си не решава проблема. В края на XX век разрушихме една ограда – Берлинската стена, сега създаваме нова. Това не съответства на принципите на хуманизма, на върховенството на закона, на закрилата на правата на човека, на всичко, в което сме обучени.

– От какво или от кого оградата не може да ни опази?

– Оградата за сега не може да ни опази от заплахите за сигурността – и на България, и на ЕС. Както се видя, тя не може да ни предпази от инфилтриране на терористи, от радикализирани елементи, както и обратните движения. Те вървят от сърцето на Европа към така наречената Ислямска държава, после се връщат. България трябва да има механизмите, а и ЕС да канализира и да знае от кого има нужда. Провалиха се няколко такива опита, вкл. т.нар. Синя карта за квалифицирани работници от трети държави. Имаме го и в нашето законодателство.

– Къде?

– В момента няколко института от БАН работят по голям демографски проект. Аз съм част от миграционната група и в най-скоро време ще направя конкретни предложения за регулиране на т.нар. Синя карта. Идеята е много добра – не само България, но целият ЕС да привлича работна ръка, от която има нужда. И то не само висококвалифицирана – висшисти, но и средноквалифицирана, от която и България изпитва сериозна нужда.

– Каква е ролята и мястото на Института за държавата и правото, като изследователски център помага ли той в законотворчеството, въобще каква е ролята на правния институт към БАН?

– Малко се знае за нашия Институт за държавата и правото. Той е единствената научно-изследователска организация в България, която извършва изследвания в областа на правната наука. Той е уникален и е в рамките на БАН. Съвсем наскоро чествахме 70-годишнината от основаването на Института и отдадохме почит към неговите създатели – академиците Стефан Баламезов и Петко Стайнов. През 1947 г., когато се е говорело за отмиране на правото, те създават в рамките на БАН Институт за правни науки, което е много важен факт. Той е един от малките постоянни научни звена на академията.

– Колко учени работят в него?

– Ние имаме 37 души щатен състав, от които 30 учени. Институтът има своето място и роля и ние ежедневно подпомагаме законотворчеството. Малко се знае за нашата експертна дейност. Годишно институтът дава около 30 становища за Народното събрание, за министерства и за висшите съдилища, които подпомагат и тяхната работа.

– Доколко и как правото помага за регулиране на политическите теми, на социалната политика и икономиката?

– Правото е основен регулатор на всяко общество. Още древните римляни казвали: „Няма общество без право“. Това важи до голяма степен и днес. Няма сфера на обществените отношения, които да не се нуждаят от правно регулиране. Въпросът е доколко и докъде то да се регулира. Това важи с голяма сила в правото на ЕС, където сферите на регулация непрекъснато нарастват, и вече имаме дори и свръх регулация в някои отношения.

– В съвременния свят правото не се ли изроди с това огромно количество закони и подзаконови актове, които размиват основната му същност, хората вече са напълно объркани?

– Това е проблемът за свръхрегулацията, дали всичко трябва да бъде подчинено на правната норма. И дали не трябва някъде да има дерегулация. Това е много сериозен въпрос, но той е въпрос на оценка на въздействие на законодателството. Аз съм против свръхрегулацията. От време на време забавлявам студентите с някои елементи от правото на ЕС, където имаме регулация, вкл. на правата на животните: правила за кланиците, как трябва да се убиват хуманно животните, имаме правила за домашните любимци, дори за това как костенурките трябва да минават под магистралата…

– Когато влезете в учебната зала на каква законова база стъпвате, за да преподавате своята дисциплина като няма устойчивост?

– Това е много сериозен проблем, както и проблемът за учебниците. Когато законодателството се мени прекалено бързо, учебникът остарява също толкова бързо. И затова за някои курсове колегите се въздържат да пишат учебници, защото те остаряват в рамките на месеци. Преподаването не е проблем, цялото натоварване идва върху преподавателите. Но мога да ви уверя, че студентите получават най-качественото образование. Освен това има голяма конкуренция между юридическите факултети в България.

– Не стана ли „юрист“ мръсна дума напоследък?

– От време на време и аз не се чувствам особено комфортно да кажа, че съм юрист. Има пренасищане на пазара на труда с юристи. Не че няма работа – има, но в голяма степен тя е чирашка. И поради тази причина колегите се занимават с ежедневна работа, която не е особено престижна. Има и такива, които нарушават етиката, законите, всичко в гилдията е въпрос на морал. Това зависи и от отделните гилдии в самата юридическа професия.

– Доколко професионалният юрист може да отстоява правната норма, която е в името на обществото? Правосъдието е на най-ниската степен на доверие в обществото, хората не вярват в него.

– Не бих дала точно такава оценка. Според мен квалификацията, че правосъдието е на най-ниското си ниво идва от няколко неща. На първо място това е бавното правосъдие – бавно и неефективно. Само преди два-три дни имахме отказ от правосъдие – драстичен случай на човек, пострадал от Възродителния процес, при който следствието е започнал през 1991 г. и още не е завършило. Тоест, то още не е стигнало до съд! Това са изключително негативни явления, които влияят върху правосъдието.

– Ето този пример показва, че съдебната система не работи…

– Не е коректно да се прави заключението, че съдебната система не работи. В нея работят хиляди хора, които всеки ден си вършат добросъвестно работата. Забавянията са следствие на пропуски в процесуалните закони, възможности за шиканиране, за връщане… При промяна на законодателството, когато трябва делото да се гледа по новия процесуален ред, най-лесно е то да се върне на първа инстанция, за да тръгне. Това са системните проблеми. Но бавно правосъдие има и в класически демокрации като Франция, в Италия.

– Независима ли е съдебната система, има ли хора, които й пречат?

– Не бих могла да кажа, защото не съм в съдебната система, страничен наблюдател съм. Доколкото ние даваме експертни становища за висшите съдилища, съдебната система е независима – тя се допитва до експертите, взима нашето становище и се стреми да унифицира практиката. От тази гледна точка имаме независимост. Голям е проблемът за съотношението между съдебната система и прокуратурата и накъде ще тръгне реформата. От толкова години се говори за тази реформа на съдебната система, че това вече се превърна в клише. Нямам отговор на този въпрос.

– Не е ли много малък броят на юристите в парламента, колко са те, качествени ли са?

– Това е сериозен проблем за този парламент. В него има 29 юристи, което е най-ниският брой на представителство в сравнение с преди. А това се отразява и на качеството на законодателството. Това, че няма известни имена, не е толкова страшно. По-лошото е доколко всички тези хора активно участват в постоянните комисии и в законодателството. Законите ни се пишат от хора, които реално не могат да преведат това на правен език.

– Доколко неправителствените организации имат възможност да влияят върху законотворчеството, върху контрола най-вече?

– НПО-секторът винаги е бил необходимият коректив. Специално в сферата на юридическите неправителствени организации има няколко, които са много силни експертно, а са и активни. Тяхната роля е положителна и те трябва да бъдат чути и да участват активно в обществените обсъждания. Но и НПО стана мръсна дума, а не би следвало. Много е различно – за всеки конкретен случай трябва да се подхожда поотделно и да не лепим етикети.

– Вашият институт предстои да участва в кръгла маса за кохезията, какви резултати очаквате от нея?

– На 20 декември ние заедно със Съюза на икономистите в България и с Българската асоциация по международно право ще проведем дискусия по въпросите за реформата на кохезионната политика. Тя е приоритет на българското европредседателство. Кохезията е средството за постигане на икономически напредък на по-слабо развитите държави членки. Имаме няколко инструмента за финансиране – най-важният е Кохезионният фонд. Но тази политика по мое мнение следва да бъде реформирана така, че да помогне повече на нас, по-изостаналите. А не от нея да черпят държави, които са доста по-напреднали и имат по-добре изграден инструментариум, за да се ползват от тези средства. И това ще е смисълът на дискусията. Очакваме да формулираме конкретни предложения, които да предоставим на европредседателството и те да бъдат обсъдени на ниво работни групи. Т.е. по този начин ние ще се опитаме да влияем върху тези процеси в ЕС. Едно такова усилие би могло да бъде много полезно и изпълнено със съдържание и приоритет. А Институтът за държавата и правото има необходимия капацитет да помогне като експертиза на държавата по време на европредседателството, макар досега официално да не са ни потърсили.

 

Нашият гост

Пpoф. д-p Иpeнa Илиeвa изпълнявa длъжнocттa диpeктop нa Инcтитyтa зa дъpжaвaтa и пpaвoтo пpи БAH от септември 2016 г. Преподава в ЮФ нa Плoвдивcкия yнивepcитeт “Паисий Xилeндapcки” и в CУ “Cв. Kлимeнт Oxpидcки”. Mнoгoкpaтнo е била гост преподавател в унивepcитите в Зaлцбypг, Haвapa и в Бoлoня пo пpoгpaмaтa “Epaзъм”. Пpeз 2017 г. e пъpвият бългapcки гocт-пpoфecop пo пpaвни нayки в Унивepcитeтa Пapиж 2 “Пaнтeoн Aca”. Cпeциaлизиpaлa e в Япония, индивидyaлeн члeн нa Acoциaциятa пo мeждyнapoднo пpaвo в Лoндoн.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. прав беше дянков да иска затварянето на разните там бан институти!

  2. Бавното правосъдие е резултат от две основни причини, според нашите вече почти 5 г в тая помийна яма на правосъдието:)) наблюдения. 1) връзки и подкупи и 2) накадарни/мързеливи съдии, които кой зне защо продължават да работят в правосъдната с-ма. Нашата съдийка вече 3 г мотае и отлага дело, което не е базирано на никакви реални правни, изискващи се от закона документи:) базирано е на махленския закон – тоша рекна мара излъга:) даже доведоха и свидетели – пена и вуте да ги подкрепят в лъжите:) И защо е всичко това губене на време, когато в края на краищата съда го интересуват не празни дрънканици на мързеливи лъжци, с цел да вземат некоя пара без работа, а официални документи, нали? Значи излиза, че 3, може и повече години са абсолютно пропилени? Нека проф Илиева да ни обясни тази ситуация. Според нас, непрофесионалите, първо се гледат правните документи и после се викат свидетели, започва се и се води дело и пр. Предварително благодарим за инфото, все пак тя е професор по юридически науки и ги знае идеално тези неща. нали:)?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.