Керана: Най-много ме притеснява жестокостта

Не мога да седя и да гледам някой да наранява приятелите ми

Не разбирам тази мания всеки да обижда, критикува и дава крайно мнение

Винаги действам, когато се почувствам нападната, или атакуват някой друг 

Групата “Керана и космонавтите” се превърна в едно от явленията на музикалната ни сцена още с първия им албум “Урса Майнър”, който излезе през 2021-ва година. Тогава те печелят и наградата за дебют от “БГ радио”. Талантливата вокалистка на бандата избира името Керана за свой артистичен псевдоним, след което разбира, че нейната прабаба също се е казвала така. Тя вече се изявява успешно и като тв-водеща и актриса, в постановките “Всяка първа сряда” и “Горчиво”, както и в известните мюзикъли - “Евита”, “Семейство Адамс” и “Исус Христос Суперзвезда”, който ще бъде представен отново на 22 август в Пловдив. Керана нашумя и с участието си във форматите “Гласът на България” и “Като две капки вода”, където остана на косъм от победата. Вторият албум на “Керана и Космонавтите” - “Октант”, излезе през 2024-та година, като от него вече излязоха няколко хитови песни. В кариерата си огнената певица има и съвместна песен с виртуозът на цигулката Васко Василев - “Една”.

Като бях по-малка всички пиеха и пушеха, но аз не го правех от инат

- Керана, преди броени дни “Керана и Космонавтите” бяхте на една сцена с музикалната звезда LP, която покори световните класации със своите хитове. Каква беше емоцията и как ви избраха за подгряваща група на този концерт?
- Беше страхотно, въпреки че когато започнахме слънцето напичаше много силно и стана много топло. Като подгряваш някого, ситуацията е по-особена, понеже ти си там, за да служиш и на артиста и на публиката да се чувстват по-добре. Хората не са дошли там заради теб, което винаги е по-различно, но съм благодарна, че ни приеха изключително топло - бяха супер и откликваха много! За мен беше истинско удоволствие и се чувствах все едно сме на наш концерт. Радвам се, че от нейния екип много са ни харесали и затова са се спрели на нас.

- А самата LP какво каза за вашето представяне - направи ли ти някакъв комплимент?
- Каза: “Ау, какъв глас!”, но почти не сме разговаряли, защото знам, че на такъв концерт всички искат парченце от теб, така че не исках да я обременявам допълнително и да я разпитвам. Само ѝ признах, че се възхищавам от това, което прави.

- На 19-ти август предстои премиерата на бродуейския хит “Суини Тод” в Античния театър в Пловдив. Какво ще споделиш за участието ти в този известен мюзикъл и за твоята роля в него?
- Когато изиграх “Евита” - първата ми роля в Музикалния театър, започнах да се оглеждам какво друго бих могла да изиграя и тогава осъзнах, че “Евита” е най-голямата роля там и оттук-нататък всичко е стъпка надолу! В един момент реших, че искам да направя Мисис Ловет от “Суини Тод”, но не знаех кой би поел риска, защото този мюзикъл още не беше правен. Сега съм щастлива, че имам тази възможност и това се случи. Не очаквах, че ще си пасна толкова с тази роля - ще я изградя и ще се забавлявам, докато играя.

С Емил Марков на театралната сцена

- Тази година отново съчета рождения си ден с голям концерт на “Керана и Космонавтите” на Sofia Summer Fest. Успя ли да се заредиш с хубави емоции на твоя празник?
- Беше страхотно, с много изненади, подаръци, торти... Имаше пиротехника, както и дрон, който изписа “честит рожден ден” във въздуха! Почувствах се ужасно смислена и обичана - нещо, за което всички мечтаем и ни е нужно, за да бъдем щастливи. Никога не съм обичала рождените си дни, но откакто правим концертите на тази дата ми станаха от най-любимото време. Толкова неща се случиха, но за мен беше най-важно да направим добър концерт. Когато сме на открито трябва да приключим преди 22 часа и ми беше малко напрегнато дали ще успеем, но всичко мина супер.

- Колегите от групата с какво те изненадаха за ЧРД?
- О, толкова са смешни! Първо Преслав (саксофонистът на групата) ни вкара в модата, понеже на рождения ден на всеки от нас ни подарява по един халат, така че вече всички имаме халати! (Смее се.) Преслав си го купи първи и неговия е с надпис “King of the Castle”, а на моят е изписано “Queen of the Castle” (Кралицата на замъка). Моят халат е в прасковен цвят със зелен колан с черта, защото когато тренирах карате стигнах до точно такъв колан.

- А какви нови песни подготвяте?
- Ние от доста време работим върху трети албум - не сме от най-бързите. Има артисти, които се събират и за кратко създадат цял албум, докато ние не сме толкова ефективни и по-бавно се случват нещата. Може би аз съм проблема, защото премислям много неща и съм се разпиляла на 100 места - поемем цялата вина! Повече време отнема и това, че искаме да надградим, но пак да си останем ние. На мен ми се иска и аранжиментите ни да бъдат различни и да излезем от познатата схема. В началото на септември ще излезе новата ни песен “Много мило”.

- “Керана и Космонавтите” бяхте сред финалистите в конкурса за избор на български представител за “Евровизия”. Очакваше ли, че ще бъдете класирани в челната четворка и бихте ли участвали отново?
- Супер изненадана бях, че ние сме сред финалистите, дори се учудих, че стигнахме до втори кръг, защото не смятам, че сме особено подходящи за този формат. Има хора, които стават за телевизия, а не стават за концерти, както и обратното - различна трудова характеристика. Ние сме силни в концертите - да свирим на живо и да усещаме хората, да импровизираме и да има достатъчно време да се разгърнем. Само за три минути на сцената, аз се притеснявам и не успявам да се насладя, да усетя публиката и да стигнем до неща, които не са репетирани. Въпреки това, бихме участвали отново, защото това е още един канал да стигнем до потенциални фенове.

- Случвало ли се е да се развълнуваш до сълзи на сцената - на концерт, или на спектакъл?
- О, аз лесно се вълнувам до сълзи. Редовно си плача на сцената - на “Евита”, на “Иисус Христос Суперзвезда”, на “Всяка първа сряда”, на “Горчиво”... На концерти също, особено на бавните ни песни, когато публиката успява да ме развълнува с любовта, която ни дава.

Керана и групата празнуват рождения ѝ ден с концерт 

- Кои са най-вдъхновяващите личности в живота ти?
- Може би майка ми, баба ми, дядо и баща ми, но не ги идолизирам, те си имат своите силни и слаби моменти. Виждам както техните плюсове, така и недостатъците. Може не винаги да са взимали най-правилните решения спрямо мен, обаче са направили най-доброто, което могат. Те знаят, че невинаги успявам да изразя топлите си чувства към тях, но много ги обичам. Дядо ми е бил агроном, а баща ми е инженер-физик - той също така е от по-артистичните хора в нашия род. Имал е интерес цялостно към музиката и дълги години е танцувал спортни танци, а с партньорката му са шампиони в категория “Сеньори”.

- На сцената си много огнена и темпераментна - такава ли беше и в тийнейджърските си години и често ли даваше повод на родителите ти да ти се карат?
- Със сигурност - много ми се караха и имаше защо! В тийнейджърските години дори бях разбила носа на едно момче - винаги действах, когато се чувствах нападната, или са атакували някой друг. Понякога се прибирах у нас с думите: “Мамо, днес спасих еди-кой си”. Моите приятели са си мои приятели и ако някой каже, или направи нещо на човек, който е “мой” - не мога да не се намеся! Не мога да седя и да гледам как някой друг ги наранява, само аз мога да ги тормозя. (Смее се.)

- Песента “Жива” се превърна в един от хитовете ви. Как се роди тя и ти ли си прототипа на саможивата самодива, за която пееш?
- Веднъж пътувахме за едно участие и ми дойде началото на песента - “защо си толкова проклета, защо си толкова сама?” После го промених на - “защо си толкова различна, защо си толкова сама?” Изпях го на момчетата и им казах: “Правим песен от това!” Така че, музата те дебне зад всеки ъгъл. Иначе - да, саможива съм и това е от песните, които са писани за мен.

- Вашата песен “Не” е като протест към нашата действителност, в която сякаш всичко е за продан. Какво друго те дразни и би те провокирало да напишеш песен?
- Много неща ме дразнят и бих написала песен! Нещото, което най-много ме притеснява е жестокостта - никога не съм я разбирала, не я разбирам и не искам да я разбирам! 

- Темата с жестокостта наистина е много наболяла в обществото ни, особено след проявите на брутална агресия и насилие сред младежите. Не по-малък проблем са и наркотиците, особено фентанила. Ти как се предпази от дрогата, защото се знае, че не си употребявала нито алкохол, нито опиати?
- Да, фентанилът е доста страшно нещо. Според мен си е малко плашещо да си родител днес и да се питаш постоянно какво да направиш, за да предпазиш детето си... Аз не тръгнах в тази посока от инат. Като бях по-малка всички пиеха и пушеха и съм виждала неща, които не исках да ми се случват на мен. Най-умното нещо, като си тийнейджър е да не започваш нищо от това, защото е много лесно да откажеш нещо, което не си опитвал, иначе е трудно. Един ден, докато записвахме и колега извади бутилка вино рецина. Обясни ни, че то има вкус на мухъл и много хора свикнали с него, така че след време се наложило нарочно да слагат смола във виното, защото им липсвал точно този вкус. Изводът е, че всичко е навик и трябва да внимаваш, защото може и към мухъл да се привържеш! (Смее се.) 

- Кой е най-големият успех в кариерата на “Керана и Космонавтите” досега?
- Най-големият успех е, че ни има, продължаваме и сме запазили това, което имаме. Хората постоянно се съсредоточаваме върху създаването, или провала на нещо, а по-впечатляващо е да успееш да го запазиш! Примерно, общините строят нещо и понякога след 2 месеца то е западнало - важно е да създадеш нещо, да го поддържаш и то да служи с години, дори да не е толкова бляскаво.

- Типична “лъвица” ли си и как би се описала?
- Много типична! Ако тръгна да се описвам една книга, или интервю няма да стигнат. Постоянно седя и дълбая - правилното ли е било, трябвало ли е да направя даденото нещо, или не... Имам навика винаги да търся вината в себе си, защото това е единственото върху което имам контрол. Ако не ми харесва дадена ситуация се стремя да променя себе си - собствените ми мисли, усещания и настроение.

- Кога последно се почувства на седмото небе от щастие?
- На рождения си ден! След концерт, хората често ми споделят различни истории, които ми дават смисъл и ме правят щастлива. Благодарна съм, когато ми признават, че това, което съм създала са го направили свое и са му намерили място в техния живот! Когато ми е тежко си спомням думите, които тези хора са ми казали и виждам, че има смисъл. Всеки има нужда са се чувства желан, нужен и полезен.