Проф. Милан Профант: Хората, спасени от глухотата, се реализират успешно

20 години след първата кохлеарна имплантация у нас 700 души имат възможността да чуват и да общуват нормално с останалите хора

Статистиката показва, че хората със слухови увреждания в нашата страна са над 400 хиляди, от тях с тежка форма на глухота са към 40 хиляди. Всяка година от 1000 новородени, 1-3 деца се раждат с пълна глухота, което прави по 60-70 годишно. Рязко се влошава слухът и с напредването на възрастта. Това е сериозен обществен проблем, за който медицината е намерила решение преди повече от четвърт век – поставянето на кохлеарен имплант, който дава възможност на пациента да чува като останалите хора, да получи образование, професия, да научи чужд език. Колкото по-рано се постави диагнозата и се направи кохлеарната имплантация, толкова по-лесно се интегрира детето в обществото.

Точно преди 20 години у нас, в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“, двама лекари извършват първите две кохлеарни имплантации на деца у нас. Това са проф. Иван Ценев и проф. Милан Профант от Братислава, сега генерален секретар на IFOS – Международна федерация на оториноларингологичните дружества. По повод честването на тази 20-годишнина проф. Милан Профант гостува у нас през юни и даде интервю за в. „Жълт Труд“.

- Проф. Профант, какво си спомняте от първата кохлеарна имплантация, която извършихте у нас преди 20 години?

- В операцията, която осъществихме по онова време с проф. Ценев, той беше по-опитният хирург, извърши по-сложните процедури, а аз му асистирах и бях тук, за да предам опита, който вече имахме в Словакия, защото там започнахме да правим кохлеарни имплантации пет години по-рано от България. Болницата по никакъв начин не се различаваше от тези, в които бях свикнал да работя в Словакия. Нямах високи очаквания по отношение на техниката, тъй като в онези години тя навсякъде беше остаряла. Но операцията беше много успешна и след това пациентът, който беше на 13 години, се разви много добре – до ден днешен.

- Следите ли състоянието му?

- Получавам информация само от колегите. Интересувам се от съдбата на моите пациенти и мога да кажа, че повечето са успешно реализирани хора.

- Имате ли представа сега на какво ниво са тези операции в България?

- Да, сега процедурата е вече рутинна и не представлява някакво голямо затруднение за екипа, който я извършва. От технологична гледна точка, и тук се използват най-новите научно-технически постижения. Имплантите вече са толкова малки, че са почти незабележими и компаниите правят всичко, за да ги подобряват. Най-новите усилия са насочени към това устройствата да бъдат изработени така, че да е възможно на пациента да му се направи ядрено-магнитен резонанс, ако има нужда. Нивото на рехабилитация у вас също е много високо. Може би единственото нещо, по което България се различава от другите държави, е бройката на пациентите, на които се поставят кохлеарни имплантати.

- Имате предвид, че е малка?

- Стандартът в развитите европейски държави е 30 до 50 кохлеарни импланта на 1 милион население. Ако населението на България е 8 милиона, би трябвало тези интервенции да са между 2000 и 2500 на година. Но доколкото знам, не се правят повече от 30.

- Колко имплантации правите в Словакия?

- В моя център в Братислава на година правим по 30 интервенции, общо в Словакия са между 60 и 70. У нас от миналата година застрахователите поемат изцяло и поставянето на устройството, и смяната му. В Словакия задължително се прави неонатален скрининг на децата за глухота. Целта му е да се намали възрастта, на която се прилага кохлеарната имплантация. Идеалното време за нея е около 1,5-2 години.

- Само на деца ли се прави кохлеарна имплантация?

- Не, разбира се, че не е само за деца. На всички кандидати, които имат предпоставка, може да се направи. В миналото наистина повечето пациенти бяха деца, но сега тенденцията в Западна Европа е повечето пациенти да са възрастни, защото бройката на децата, които се нуждаят от тази интервенция, е сравнително стабилна – 1 на 1000 новородени се ражда с глухота. Така че повечето пациенти, които идват при нас, вече са възрастни. Няма възрастово ограничение за интервенцията – най-младият ни пациент е на 15 месеца, най-възрастният е на 82 години.

- Каква е ролята на рехабилитацията след поставянето на импланта?

- Всъщност рехабилитацията е най-важната част от тази процедура. Активната роля на двамата родители е от огромно значение, тъй като е безсмислено на едно дете да му се сложи имплант, метал в главата, и след това да няма последваща рехабилитация – просто да живее някъде на село и да не се следят резултатите.

- Колко пъти сте идвали в България?

- Много. Още като деца идвахме през лятото на почивка на Черно море. Така че съм бил много пъти в Бургас. Посещавал съм и Стара Загора за медицинска конференция, както и 3-4 пъти съм бил в София. През 1987 г. дойдох в Клиниката по УНГ в „Царица Йоанна – ИСУЛ“ за един месец и имах възможност да работя с много опитните проф. Георгиев, д-р Кунев и проф. Ценев. От тях научих много неща, които в последствие приложих в моята работа. А през 1999 г. дойдох, за да осъществим с проф. Иван Ценев първата кохлеарна имплантация в България. Преди това бях тук като студент, като човек, който се обучава, а след това – като асистент, участващ в операция. Пазя ценни спомени за срещи с невероятни професионалисти!