На 19 юли 2019 да почерпят

Президентът Радев: За някои е важно да спечелят те, пък ако ще, да загуби цял народ

Токов удар причинил срива на БТВ

БТВ спря за половин час

5G мрежите спъват подслушването на престъпници Европол се жалва, че няма ресурс за битка при новите телекомуникационни системи

Урсула фон дер Лайен заяви, че Европейският съюз не иска твърд Брекзит

Три от три за Хубчев, „Левски“ продължава напред в Европа

Над 100 безплатни културни събития Йорданка Фандъкова представи лятната арт програма на София

Кръводаряване в деня на Левски

Обвинената за подкуп бивша шефка на ТЕЛК-Ловеч е на свобода срещу 3000 лева

Наесен поскъпват ваканциите, купени през туроператори Заради данъчна наредба фирмите фалират или се местят в чужбина

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 19 юли 2019

Отхвърлиха намаляване на ДДС върху лекарствата

Разследват мним архитект във Велико Търново 60-годишен строителен техник години наред се титулувал без да има ценз

Кадър на ДАНС поема военното разузнаване

Проф. Милан Профант: Хората, спасени от глухотата, се реализират успешно

20 години след първата кохлеарна имплантация у нас 700 души имат възможността да чуват и да общуват нормално с останалите хора

Статистиката показва, че хората със слухови увреждания в нашата страна са над 400 хиляди, от тях с тежка форма на глухота са към 40 хиляди. Всяка година от 1000 новородени, 1-3 деца се раждат с пълна глухота, което прави по 60-70 годишно. Рязко се влошава слухът и с напредването на възрастта. Това е сериозен обществен проблем, за който медицината е намерила решение преди повече от четвърт век – поставянето на кохлеарен имплант, който дава възможност на пациента да чува като останалите хора, да получи образование, професия, да научи чужд език. Колкото по-рано се постави диагнозата и се направи кохлеарната имплантация, толкова по-лесно се интегрира детето в обществото.
Точно преди 20 години у нас, в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“, двама лекари извършват първите две кохлеарни имплантации на деца у нас. Това са проф. Иван Ценев и проф. Милан Профант от Братислава, сега генерален секретар на IFOS – Международна федерация на оториноларингологичните дружества. По повод честването на тази 20-годишнина проф. Милан Профант гостува у нас през юни и даде интервю за в. „Жълт Труд“.

– Проф. Профант, какво си спомняте от първата кохлеарна имплантация, която извършихте у нас преди 20 години?
– В операцията, която осъществихме по онова време с проф. Ценев, той беше по-опитният хирург, извърши по-сложните процедури, а аз му асистирах и бях тук, за да предам опита, който вече имахме в Словакия, защото там започнахме да правим кохлеарни имплантации пет години по-рано от България. Болницата по никакъв начин не се различаваше от тези, в които бях свикнал да работя в Словакия. Нямах високи очаквания по отношение на техниката, тъй като в онези години тя навсякъде беше остаряла. Но операцията беше много успешна и след това пациентът, който беше на 13 години, се разви много добре – до ден днешен.

– Следите ли състоянието му?
– Получавам информация само от колегите. Интересувам се от съдбата на моите пациенти и мога да кажа, че повечето са успешно реализирани хора.

– Имате ли представа сега на какво ниво са тези операции в България?
– Да, сега процедурата е вече рутинна и не представлява някакво голямо затруднение за екипа, който я извършва. От технологична гледна точка, и тук се използват най-новите научно-технически постижения. Имплантите вече са толкова малки, че са почти незабележими и компаниите правят всичко, за да ги подобряват. Най-новите усилия са насочени към това устройствата да бъдат изработени така, че да е възможно на пациента да му се направи ядрено-магнитен резонанс, ако има нужда. Нивото на рехабилитация у вас също е много високо. Може би единственото нещо, по което България се различава от другите държави, е бройката на пациентите, на които се поставят кохлеарни имплантати.

– Имате предвид, че е малка?
– Стандартът в развитите европейски държави е 30 до 50 кохлеарни импланта на 1 милион население. Ако населението на България е 8 милиона, би трябвало тези интервенции да са между 2000 и 2500 на година. Но доколкото знам, не се правят повече от 30.

– Колко имплантации правите в Словакия?
– В моя център в Братислава на година правим по 30 интервенции, общо в Словакия са между 60 и 70. У нас от миналата година застрахователите поемат изцяло и поставянето на устройството, и смяната му. В Словакия задължително се прави неонатален скрининг на децата за глухота. Целта му е да се намали възрастта, на която се прилага кохлеарната имплантация. Идеалното време за нея е около 1,5-2 години.

– Само на деца ли се прави кохлеарна имплантация?
– Не, разбира се, че не е само за деца. На всички кандидати, които имат предпоставка, може да се направи. В миналото наистина повечето пациенти бяха деца, но сега тенденцията в Западна Европа е повечето пациенти да са възрастни, защото бройката на децата, които се нуждаят от тази интервенция, е сравнително стабилна – 1 на 1000 новородени се ражда с глухота. Така че повечето пациенти, които идват при нас, вече са възрастни. Няма възрастово ограничение за интервенцията – най-младият ни пациент е на 15 месеца, най-възрастният е на 82 години.

– Каква е ролята на рехабилитацията след поставянето на импланта?
– Всъщност рехабилитацията е най-важната част от тази процедура. Активната роля на двамата родители е от огромно значение, тъй като е безсмислено на едно дете да му се сложи имплант, метал в главата, и след това да няма последваща рехабилитация – просто да живее някъде на село и да не се следят резултатите.

– Колко пъти сте идвали в България?
– Много. Още като деца идвахме през лятото на почивка на Черно море. Така че съм бил много пъти в Бургас. Посещавал съм и Стара Загора за медицинска конференция, както и 3-4 пъти съм бил в София. През 1987 г. дойдох в Клиниката по УНГ в „Царица Йоанна – ИСУЛ“ за един месец и имах възможност да работя с много опитните проф. Георгиев, д-р Кунев и проф. Ценев. От тях научих много неща, които в последствие приложих в моята работа. А през 1999 г. дойдох, за да осъществим с проф. Иван Ценев първата кохлеарна имплантация в България. Преди това бях тук като студент, като човек, който се обучава, а след това – като асистент, участващ в операция. Пазя ценни спомени за срещи с невероятни професионалисти!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.