На фона на невиждана пандемия и блокада на държави, разговаряме с професор Николай Неновски за последиците върху икономиката на страните от драконовските мерки срещу коронавируса. Има ли решения за идващото финансово цунами, могат ли математическите модели да помогнат на лидерите да предвидят параметрите на пораженията по сектори и държави? Как трябва да действат финансовите министри на Европейския съюз в този момент? Разговаряме по вайбър, а през отворените прозорци на проф. Неновски се чува звука от сирените на линейките в Париж.

- Проф. Неновски, финансова криза или икономически Армагедон отвори пандемията на COVID-19?

- Кризата е логично продължение на предишната. От тогава до днес се маскираха структурните проблеми в европейското и световното стопанство. Това стана с възпроизводството на гигантски дългове и печатане на пари, нулеви проценти и пр. Коронавирусът е само техническият повод за срутването на системата. Но тази криза е нещо много системно, което тепърва предстои да се разбере. Тя не е само криза на модела на растеж, базиран на дългове, но криза политическа, социална и културна на съвременните общества. Всичко това съчетано с дълбоки геополитически, природни и демографски промени. Трябва ясно да се ограничи, макар и да е трудно, епидемичната компонента от идеологическата и властовата динамика. Бъдещите трендове са ясни, към затвореност, засилена роля на държавата, към авторитарност и планиране и други такива познати от миналото процеси, които винаги са следвали войните и кризите. Тепърва ще живеем във време, където свободата във всеки един смисъл ще бъде ограничена. Самите хора „бягат от свободата”, бягат от риска, търсят сигурност, някой да се грижи за тях. В този смисъл, идва поредният цикъл на затвореност, познат от миналото. В личен план, рухването на системата ми напомня краха на комунизма, макар и днешните процеси да са значително по-мащабни.

- Вече не се пита дали, а кога Европа ще влезе в рецесия. Кои държави са най-слабите брънки от европейската верига?

- От 2008 година Европа не е излизала от рецесия, нейната рецесия е генетична и структурна. Редът е ясен, - Италия, Испания, Франция. Те са в тежко състояние. Не говоря за другите малки страни, които не тежат в момента. Проблемът е, че за разлика от 2008 година, днес и Германия не може да издърпа веригата, самата тя е жертва и на коронавируса и на глупавите реакции от миналата криза.

- На колко места в координатната система се пресичат сегашната криза с коронавируса, ценовите амплитуди на петролния пазар, конституционните реформи в Русия, президентските избори в САЩ?

- Финансовите, стопанските и политическите процеси се навързват, без да имам изградена теория за това. Тези процеси водят, както казах, към затвореност и авторитарност, демокрацията и свободата се ограничава, но тя не се и търси. Русия ще се стреми да стане самодостатъчна, страна-континент, времето на Путин ще остане и след Путин. Същото важи и за Китай, там процесите ще са сходни, въпреки, че Китай, за разлика от Русия е проникнал дълбоко в глобалното стопанство. САЩ също се движи в тази посока, може би в тандем с Великобритания. Най-тежко е състоянието на страните от Европа, където „разходите за пренастройване” ще са най-големи. Освен това, за разлика от Русия и Китай, западно-европейските общества по трудно ще приемат новите политически и културни режими.

- На фона на цялата тази неясна картина, какво е състоянието на еврото? Ще може ли да бъде спасена европейската валута? Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард вече заяви, че икономиката на ЕС може да се свие до 10 процента заради карантинните блокади?

- Европейският съюз и еврото в днешния им вид, скоро ще станат минало. За мен важните въпроси са кога и най-вече как ще се прояви дезинтегрирането и как най-плавно, координирано и по-възможност управляемо ще се премине към някаква нова форма на европейска общност, като се запазят елементи от днешния ЕС. Това, което прави ЕЦБ и националните правителства е панически рефлекс от миналата криза, да се спасят банките, държавните дългове и като цяло еврото. По същество паричната политика отдавна е станала фискална. Трябва да е ясно, че хвърлените суми няма да помогнат да се загасят пожара. Все едно като да гасиш горски пожар с воден пистолет. Не ги обвинявам, - по същество те няма какво да направят, защото процесите са неуправляеми и не е имало прецеденти. Но и Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните власти трябва веднага да подготвят други планове - В, С и т. н. Мисля, че това се прави, поне за Германия и Холандия съм сигурен. Според мен, истинският разпад на еврозоната ще започне, когато трябва да се плати сметката, загубите от спирането на стопанския живот. Това ще е тежък момент, но той ще дойде. Германия не е в състояние да „германизира” загубите. В момента на плащане на сметката за повечето страни разходите по поддържане на еврото ще са по-големи от ползите. Разбира се дезинтеграцията ще премине през сериозни политически процеси и идване на власт на антиевропейски лидери. Това, което казвам, не е катастрофичен сценарий, а по-скоро реална преценка на събитията.

- Лидерите говорят за солидарност в този момент. Но има ли я във финасовите им чернови или ще предпочетат да търсят самостоятелни варианти за спасение и стабилизиране на икономиките и националните валути?

- Кризата показа, че солидарността е била куха фраза. Единственото решение и то след конфликти и гафове беше да се пусне печатницата - на пари, въпреки че би могла и на тоалетна хартия - това в кръга на черния хумор, за да се увеличи ликвидността на големите бизнеси, банките и правителствата. Но това не помага, спредовете растат. В плановете В, С и други, трябва да се подготвят нови национални пари, които в някаква преходен период ще съществуват заедно с еврото. Институционалното дефиниране на тези пари, дигитални по-всяка вероятност, трябва да бъде решено координирано от водещите европейски страни. Парите трябва да имат стабилно покритие - определен процент злато и други подобни активи, като земя, например, и първоначално да имат частичен фискален характер. С тях да се плащат определен процент данъци и заплати в публичния сектор. Тези пари ще изместят постепенно обезцененото и с ниско доверие евро. След което ще трябва да се спазват европейски парични правила подобни на тези на златния стандарт. Един исторически паралел е удивителен. След мощна национализация от болшевишката власт, подобни процеси за национализация се очертават и днес, и след години на „военен комунизъм”, когато печатането на пари става единствен финансов източник - говори се за „емисионно стопанство”, през 1921 година Ленин рязко променя посоката. Той въвежда нов тип „златни” пари. Тези пари постепенно изместват инфлационните пари, и заемат тяхното място. Подобни стабилизации базиране на паралелни пари са правени и в Германия и Унгария.

- Как изглеждат математическите сценарии за излизане от рецесията?

- Няма математика тук. Системна несигурност не може да се прогнозира. Две неща са сигурни, че като богатство и доходи се върнахме години назад, както и че светът икономически и политически ще бъде друг. В тази ситуация може само да се мислят различни стратегии на реакция при появата на различни динамики. Като цяло, в краткосрочен план процесите са извън контрол. В краткосрочен план могат да се строят само стратегии за оцеляване най-вече на живота на хората - за добро или лошо, за разлика от миналото съвременните западни общества ценят отделния човешки живот.

- Къде стои България на фона на всички тези новини?

- България е прекалено незначителна, за да стои някъде. Въпреки че ние имаме опит от разпада на комунистическата система. Но тогава имахме някаква цел, някакъв образец - западната пазарна икономики и демокрация. Днес такава котва няма. Въпреки това, понякога малките страни имат предимства, именно защото са малки, не ги забелязват и не им пречат. Тогава те могат по-лесно да се мобилизират за постигане на определена цел. За съжаление България като че ли е изключение от това правило. Искам да отбележа, че крайно безотговорни и обидни за интелигентността са продължаващото подценяване на това, което става в Европа, и говоренето за присъединяване към еврозоната. Еврозоната е в това състояние, в което беше България през 1996 година, тогава никой не искаше да влиза при нас, нито да се фиксира към нас. Ние бяхме пирамида. Повтарям, нещата са сериозни, коронавирусът е само поводът. Що се отнася до конкретните финансови и фискални мерки по отношение на бизнеса и домакинствата, те могат да бъдат различни като данъчни и кредитни облекчения, хеликоптерни пари, пакети храни и пр. Но не трябва да се забравя, че извън спасяването на човешки животи, другите разходи ще се отразят не само на публичните финанси, но и на паричния ни режим. Освен това никой отвън няма да ни помогне - в Европа няма да се сетят за нас.

- Какъв алгоритъм бихте предложил на финансовите министри от страните членки?

- В краткосрочен план нямат избор - дългове и емисия на пари. Но техните качества биха се проявили, ако веднага започнат да строят за бъдещето, т. е. да мислят по план Б и С. Вече посочих, - нов тип ЕС, нови пари, нов тип децентрализирана парична интеграция. Да изоставят плановете за изграждане на обща европейска държава. Всичко това не означава да се върнем назад, а поучили се и от грешките - да вървим напред.

- Един въпрос извън коронавируса, но ми е любопитно, защо точно сега Русия реши да сложи край на споразумението за контрол на глобалните доставки на петрол, което функционираше в продължение на три години, и отказа да подкрепи предложението на Саудитска Арабия за по-нататъшно намаляване на производството?

- Това са свързани процеси, които се вписват в това, което вече казах, - върви към разрушаване на всякакви типове международни съглашения и възврат към стопански, финансов и паричен национализъм и автархия.

Нашият гост

Проф. Николай Неновски е роден на 26 юли 1963 година във Велико Търново. Следва икономика в Московския държавен университет „М. Ломоносов” (1984 - 1989) и икономика и финанси във Франция и Швейцария (1990 - 1996). Защитава докторат в Института по икономика на БАН. Дълги години преподава в УНСС, катедра Финанси и в БНБ, бил е член на УС на БНБ (2003-2008). От 2011 г. е съучредител на консултантското дружество Cobden Partners, базирано в Лондон. Преподавал е в редица университети, а от 2012 г. е професор в университета Жул Верн в Амиен, Франция и асоцииран професор във Висшата школа по икономика в Москва. От 2012 г. ръководи Международния паричен център в УНСС.