Взимаме средно 700 евро след данъци на месец, а в Гърция - 1386 евро, показват данни на Евростат

Румъния е най-близо до нас със 746 евро след плащане на всички налози

Най-много взимат в Люксембург

Българите работят повече от германците, но получават четири пъти по-ниски заплати. У нас след плащане на всички данъци и осигуровки средният размер на нетната заплата е 701 евро, показват данни на Евростат за 2022 г. А нетната заплата в Германия е 2870 евро. Същевременно средното работно време в България е 39,2 часа на седмица, а в Германия е 34,6 часа.

Голямата разлика между размера на заплатите у нас и в повечето страни от ЕС води до това, че сме най-бедни сред жителите на ЕС. В България част от стоките и услугите са по-евтини отколкото в Германия, но някои храни дори са по-скъпи. Всичко това е причина за ниския жизнен стандарт на голяма част от населението на страната.

Най-близо до нас по нетни заплати е Румъния, показват данните на Евростат. Средната заплата в Румъния след плащане на всички данъци и осигуровки е 746 евро. Това означава, че в северната ни съседка взимат средно по 45 евро повече на месец, при положение, че повечето храни там са по-евтини.

На трето място по най-ниски средни нетни заплати е Унгария с 896 евро на месец. Топ пет по най-ниски заплати се допълва от Хърватия с 905 евро и Словакия с 981 евро. Във всички останали страни от ЕС средните заплати след плащане на данъци и осигуровки са над 1000 евро.

Най-високи заплати взимат в Люксембург - средно 4048 евро сред плащане на всички налози. Топ три на страните с най-високи средни заплати след удръжките за данъци и осигуровки се допълва от Нидерландия и Дания, където взимат съответно средно по 3463 евро и 3382 евро на месец. На четвърто място е Ирландия с нетна средна заплата от 3301 евро, а на пето място е Австрия с 2959 евро. Много близо по заплати след Австрия са Швеция с 2936 евро и Финландия с 2914 евро. Германия с 2870 евро е чак на осмо място сред страните от ЕС в класацията по нетни заплати, а топ 10 се допълва от Белгия и Франция съответно с 2762 евро и 2504 евро.

Прави впечатление, че в едни от страните с най-висок стандарт на живот работят най-малко. Държавите с най-кратка средна работна седмица са Нидерландия (32,4 часа), Австрия (33,7 часа), Норвегия (34,1 часа), Дания и Германия (и двете по 34,6 часа).

Данъчните системи в повечето страни от ЕС са доста по-различни от правилата за облагане на доходите в България. Има различни данъчни облекчения за деца и необлагаеми минимуми, върху които не се дължат налози. Затова от Евростат публикуват данни за нетните заплати за работещи съпрузи, които нямат деца.

И в България има данъчно облекчение за деца, като един от родителите може да намали дължимите си налози с 50 лв. на месец за едно дете, със 100 лв. за две деца и със 150 лв. за три и повече деца. Така реално данъчната тежест на хората с деца, които още не са навършили пълнолетие, е по-ниска отколкото на хората без деца.

Облекчението за деца важи и за доходите, получени през настоящата 2023 г. Но дали ще важи и през 2024 г. предстои да решат депутатите при гласуване на бюджета за следващата година. За разлика от останалите данъчни облекчения, които трайно са записани в Закона за облагане доходите на физическите лица, депутатите гласуват големите данъчни облекчения за деца година за година с приемането на закона за бюджета.

Данъчно-осигурителната тежест е 22,4%

Налозите върху доходите по-високи от средните в ЕС

Най-високи са налозите в Румъния

Данъчно-осигурителната тежест за работниците в България въобще не е ниска, показват данни на Евростат за размера на плащаните налози. Данъкът върху доходите в България е само 10% и е сред най-ниските в страните от ЕС. Но събираните осигуровки не са ниски. Освен това няма необлагаем минимум за доходите. В резултат общият размер на данъчно-осигурителната тежест за хората в България е 22,4%. Това означава, че при заплата от 1000 лв., след плащане на всички налози човек получава чисто 776 лв. Като освен осигуровките, които удържат от заплатата, осигуровки за работника плаща и работодателят.

Данъчно-осигурителната тежест за работниците в България дори е по-висока от средната за страните от ЕС, която е в размер на 20,30%. Най-ниски данъци плащат работниците в Испания - само 6,87% от средната заплата влизат в държавната хазна, показват данните на Евростат. Много ниски са и налозите върху средната заплата на хората в Кипър и Естония - съответно 8,3% и 9,28%.

Самите данъчни ставки в страните от ЕС са по-високи от плоския данък от 10% в България. Но в повечето страни има необлагаем минимум. Например в Естония данъкът върху доходите е 20%. Но има необлагаем минимум в размер до 654 евро на месец и до 7848 евро на година. Размерът на този необлагаем минимум зависи от дохода на човека и намалява с увеличаване на дохода. Така се оказва, че данъчната тежест върху средната заплата в Естония е по-ниска отколкото в България.

Много ниска в сравнение с налозите в България е и данъчно-осигурителната тежест в редица други страни от ЕС като например Нидерландия (12,94%), Чехия (12,95%), Ирландия (13,45%), Малта (13,85%), Гърция (13,97%), показват данните на Евростат.

Най-високи са налозите върху доходите на хората в Румъния - средно 36,19% от размера на средната заплата. На второ място е Унгария с данъчно-осигурителна тежест в размер на 33,5%, а на трето място е Дания с 30,77%. В Германия за данъци и осигуровки отиват средно по 28,65% от заплатите. Това нарежда страната на четвърто място по най-висока данъчно-осигурителна тежест. Топ пет на страните от ЕС с най-високи налози върху доходите се допълва от Литва с 27,99%.

Най-голям е проблемът в Гърция

Разходите за дома са тежест за 15% от българите

Разходите за дома са твърде голяма тежест за над 15% от българите, показват данни на Евростат. Това означава, че жилищните разходи на тези хора са над 40% от общите доходи на домакинството.

България е сред страните от ЕС с най-голям дял на хората, които трудно плащат сметките и наемите си. Причината за това са ниските доходи. В България преобладаващата част от хората живеят в собствени жилища. Овен това цените на тока все още са регулирани и са по-ниски от пазарните. Но след излизане на домакинствата на свободния пазар на ток, каквито са плановете на правителството, сметките за ток ще нараснат значително, а делът на хората, които ще бъдат затруднени при плащането им, ще нарасне значително. Помощи за ток като енергийно бедни ще получат само хората с мизерни доходи. Но по-високите сметки за ток ще затруднят и хората със средни доходи, които няма да получат никакви помощи.

Най-голям е делът на хората, за които разходите за дома са твърде голяма тежест, в Гърция - 26,7% от населението. На второ място е Нидерландия с 21,7%. Причината за това са високите наеми в Гърция и Нидерландия. Но България е сред страните с най-голям дял на затруднените да плащат сметките си заради ниските заплати. В Румъния, която е точно пред нас по нетни заплати, само за 8,5% от хората плащането на сметки и наеми е твърде голяма тежест.

Искат правилата да важат и за държавни служители

Затрудняват работата от дома с нови изисквания

Трябва да посочите в кое помещение ще се трудите

Предложените от правителството промени в Кодекса на труда ще затруднят работата от разстояние, вместо да я облекчат.

Промени в Кодекса на труда (КТ), предложени от правителството, ще затруднят наложилата се практика в много компании за работа от вкъщи. Това става ясно от изпратените становища по законопроекта, който е пуснат за обществено обсъждане.

Новите текстове предвиждат, че “работникът и служителят, който извършва работа от разстояние, е длъжен да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място за извършване на работа от разстояние”. Освен това е записано, че “помещението, в което е работното място, трябва да е с достатъчна площ и с условия, позволяващи на работещия да извършва работата от разстояние без риск за здравето и безопасността”.

Оказва се, че работникът трябва писмено да уведомява шефа къде ще работи и при какви условия. Но не е ясно какви характеристики на помещението трябва да опише - дали само големината на стаята или например дали има достатъчно големи прозорци, за да влиза светлина, и дали се отоплява на парно или климатик и каква е температурата в помещението през зимата, за да не настине.

“Необходимо е регулацията на работата от разстояние да бъде направена така, че да не създава допълнителна административна тежест за работодателите и/или служителите, а да насърчава основното предимство на този модел - гъвкавостта”, пише в становище на Сдружение “Българска асоциация за управление на хора” (БАУХ) по законопроекта. Сдружението защитава интересите на професионалисти по управление на човешките ресурси от над 850 компании в страната.

В изготвения законопроект са заложени промени, които не насърчават основното предимство на работата от разстояние, смятат от БАУХ. “Предлаганите изменения в КТ, изискващи фиксирането на работното място до конкретно място в конкретно помещение, не кореспондират с потребностите нито на работодателите, нито на служителите. Това противоречи на самите мотиви на законопроекта, както и на световните тенденции, тъй като вместо да улеснява работата от разстояние, на практика я ограничава. Предназначението на дистанционната работа е да дава възможност за гъвкавост и полагане на труд от различни локации, когато характерът на работата го позволява”, заявяват от Сдружението.

Регулирането на работата от разстояние неотдавна беше обсъдено и на среща на зам.-министъра на труда и социалната политика Десислава Стоянова с представители на браншови организации от сферата на информационните технологии, където е най-голям делът на хората, работещи от разстояние. На срещата тя е обяснила, че промените защитават интересите на работодателите. “Отговорността за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е на работодателя, като така е уредено във всички държави-членки на ЕС. Няма как работодателят да гарантира безопасност и здраве при работа, ако не знае от къде работи служителят”, е заявила Десислава Стоянова.

Но в изпратените коментари по законопроекта хора заявяват, че домът им би трябвало да се приема за достатъчно безопасен за живот, а съответно и за работа. Според БАУХ “вменяването на работодателя на отговорности, които практически са невъзможни за контрол, не е правилната посока в процеса по уреждане статута на работата от разстояние. Не е възможно един работодател физически на ежедневна база да контролира безопасните условия на труд в отдалечените работни места на всички свои служители. Добрите практики от държави, отдавна прилагащи този модел на работа, показват, че споделянето на отговорността за това между двете страни в трудово-правните взаимоотношения е единственият практически осъществим и реалистичен начин”.

С предложения проект се разширяват и възможностите на работодателите за контрол на свършената работа от хората, които се трудят от разстояние. Това ги поставя в неравностойно положение спрямо останалите служители във фирмата.
Да бъде уредена възможност и чиновниците да работят от разстояние, искат хора от държавната администрация.