Работодатели и синдикати настояват плана за възстановяване да бъде внесен в ЕК до края на април

Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) да бъде внесен в ЕК в договорения срок до края на април. Това призоваха на пресконференция днес КНСБ, КТ „Подкрепа“ и четирите работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.

На нея бе представено обръщение до парламентарно представените партии в 45-ото Народно събрание, с което се апелира за своевременно внасяне на плана и допълване при неговото финализиране с няколко конкретни искания на шестте организации. Обръщението бе изпратено до парламентарните партии с искане за срещи, на които да бъде потвърден общественият консенсус, че внасянето на плана няма да се забави. Разговорите предстоят през следващата седмица. 

Президентът на КНСБ Пламен Димитров обясни, че в настоящия си вид НПВУ може да бъде представен пред Европейската комисия. „В сравнение с първоначалния вариант е достатъчно добър, включени са една трета от исканията на бизнеса и синдикатите, а някои добавки може да бъдат коментирани с ЕК по време предстоящото обсъждане следващите два месеца“, посочи Димитров.

Председателят на БСК Радосвет Радев допълни, че внасянето в срок гарантира, че още през лятото България може да получи авансово 13% от средствата (над 1,5 млрд. евро), което е изключително важно „на фона на драматичната криза, която се очертава“. По плана страната ни трябва да получи 12 млрд. лв. безвъзмездни средства.

Сред предложенията, които шестте организации правят като допълнение на плана, са:

– Да се предвидят допълнителни средства за новосъздадените по наше настояване три фонда („Технологична модернизация“, „Зелен преход“ и „Дигитализация) в новия елемент на Стълб 1: Програма за икономическа трансформация. За целта да бъде заделен допълнителен ресурс от 400 млн. лв., което ще позволи общата сума да нарасне до 1,3 млрд. лв. спрямо настоящите 900 млн. лв. Тези средства следва да се осигурят посредством трансформиране на аналогичен ресурс от други области от грантове в нисколихвени кредити;

–  Да се предвидят допълнителни средства към новосъздадения по искане на социалните партньори компонент, предвиждащ мащабна ваучерна програма за придобиване на базови дигитални умения, в размер на 300 млн. лв. По този начин, заедно с предвидените в момента 200 млн. лв., общата сума на финансовата подкрепа ще нарасне до 500 млн. лв. Това ще позволи поне 1/3 от работещите в България да могат да бъдат обхванати от тази програма;

– Да бъде заделен ресурс в размер на поне 700 млн. лв. за насърчаване на производството и съхранение на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди на предприятията и домакинствата. Тези средства следва да се осигурят чрез трансформация на аналогичен ресурс за енергийна ефективност на сградите от грантове в нисколихвени кредити.

Лидерите на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите подчертаха, че ситуацията е изключително сложна, мерките за подкрепа на заетостта изтичат след 45 дни, а действието на банковия мораториум вече е приключило преди 15 дни.

„Към първо тримесечие на 2021 г. бюджетът отчита дефицит в размер на над 650 млн. лв. Последният път, когато сме отчели дефицит през първо тримесечие на годината, е бил през 2014 г. Това поставя под въпрос възможността бюджетът да продължи да финансира мерки за подкрепа на икономиката, заетостта и доходите. Поради тази причина е нужно страната ни максимално да се възползва от възможностите по линия на нисколихвени заеми в размер поне на 1,5 млрд. лв. от достъпните общо 4,5 млрд. евро по НПВУ, както и възможностите, които предоставя инструмента за подкрепа SURE“, каза Пламен Димитров.

„Особено за запазване на заетостта след края на май са необходими средства, които вече ги няма и следващите месеци и ние трябва да поискаме и вземем допълнителен заем за запазване на мерките“, обясни президентът на КНСБ.

Организациите настояват мерките за подкрепа на заетостта да бъдат продължени до края на годината, тъй като не е ясно дали след третата ковид вълна няма да последва и нова.

Председателят на УС на АИКБ Васил Велев и Димитров напомниха, че преди няколко месеца съвместно бе предложена единна мярка за компенсиране на пострадалите бизнеси и запазване на заетите, при която, ако обемът от работа е намален, работниците получават 75 процента от брутния си доход като компенсация за въведеното непълно работно време, но за не повече от 4 часа дневно. Този модел е въведен в страните от Западна Европа и там се прилага успешно.

Анкета на БСК показва, че 74% от фирмите настояват мерките за заетост да продължат да действат до края на годината, защото за тези предприятия не отчитат подобрение на положението, каза председателят на БСК Радосвет Радев. „Никой не знае дали ще има нови вълни на пандемията, затова трябва да имаме буфери за компенсиране на пострадалите бизнеси“, е мнението и на КРИБ.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Икономика