Експерименталното българско кино може да се похвали с още една кинолента, основана на невидимия драматизъм, на проблематиката в разминаването на езиците – понятийни, жестови, вербални. Не очаквайте спиращ дъха екшън от новия български филм „3/4” на режисьора Илиян Метев. Той ще ви води в други, психологически пластове – нима всеки един от нас не изпада в ситуация на неразбиране, на взривяване отвътре, на привидното общуване в Къщата на самотата? Разминаването не е само поколенческо, то е същностно, екзистенциално, визионерско.

За 16-та поредна година творби на режисьори, които са дебютен или втори филм, се състезават в Международния конкурс на „София филм фест” за голямата награда „София – град на киното”, чиято парична премия е 7000 евро. Именно пълнометражният „3/4” откри съревнованието на 10 март с прожекция в Дома на киното. Творбата вече има актив от две награди: „Златна роза 2017” (Варна) – за най-добър режисьор, „Златен леопард” (Локарно, 2017) в конкурса „Режисьори на настоящето”.

Илиян Метев е и съсценарист (заедно с Бетина Ип), както и съпродуцент (заедно с Ингмар Трост). Продукцията е съвместна между България и Германия. Зад камерата е Юлиан Атанасов. „Въобще не виждах камерата, толкова естествено протекоха снимките” – призна на пресконференцията Мила Михова, изиграла главната роля – млада пианистка, която се подготвя за конкурс, за да сбъдне мечтата си да учи в Германия. Партнира ѝ 14-годишният Николай Мешалов в ролята на неин брат. Всъщност защо този филм не е типичният кинопродукт? Главните герои – Мила и Ники, играят себе си. Те разказват за ежедневието си, бита, конфликтите, страховете и надеждите си – тук класическият киноезик се е разпаднал до поток от визуални форми – ту близост, ту грубост, ту хармоничност, извираща от една свръхпосветеност на музиката. Бащата в семейството (в ролята е Тодор Велчев) се движи в някакво свое минало свършено време, което не предполага диалог с децата. Какво е посланието ли? Формалните отношения в семейството умъртвяват страстта на децата да творят, да се развиват в собствения си хоризонт и извън него... Когато проникнем в природата на душевния език, ще разберем физическата стойност на живота.

Режисьорът Илиян Метев е автор на документалния филм „Последната линейка на София” (2012), който е номиниран за „Златна камера” на фестивала в Кан (2012) и печели наградата „Визионер”. „В първия ми пълнометражен филм няма сценарий – сюжетът на „3/4” се раждаше в процеса на снимките, аз самият не знаех как ще се развие фабулата” – сподели той пред публиката на „София филм фест”.