Разменя ли Брюксел ценности срещу фондове?

Европейската комисия

Дори в крайна сметка да се приемат бюджетът и планът - ЕС вече мисли и действа на няколко скорости

Грешка ще бъде да се демонстрира неуважение към една или друга нация, в рамките на Съюза

Границите вътре в ЕС се завръщат, а здравната криза обостри разнобоя между отделни страни и визиите им за бъдещето. Граници дори не толкова формални, колкото културни, идейни и политически. Първичната реакция срещу пандемията бе всеки да се справя самостоятелно, а липсата дори на елементарна солидарност и усещане за общност беше фрапираща на фона китайска и руска помощ, пристигаща със самолети. Пробуждането дойде относително бързо и заразени холандци и французи бяха спешно местени в немски болници при нужда. Но: горчивият вкус остана, а отсъствието на зрялост и сплотеност се оказа крещящо.

На висшия форум на съюза, Европейския съвет, в четвъртък и петък е поставена най-важната, прагматична, но и разделяща тема за бъдещето на обединението - тази за парите и начина, по който ще се раздават те. Ситуация към момента: Унгария и Полша наложиха вето за дългосрочната бюджетна рамка и спасителния план за възстановяване от COVID-19, възлизащи на 1.8 трилиона евро, защото не им хареса новата формула, изкована в Брюксел: пари срещу върховенство на закона. А с оглед на активираните наказателни процедури срещу двете държави през последните няколко години действително изглежда, че те биха били и най-засегнати при евентуалното u приемане.

Във Варшава и Будапеща подозират друга причина зад „новите правила” и се чувстват изнудвани. Те твърдят, че либералният елит в Брюксел се опитва да наложи своя дневен ред и по две невралгични за тях теми - полова идентичност и политика по миграция. Де факто две червени линии, чието прекрачване може да запали фитила на взривоопасен геополитически динамит. „Който не слуша - спираме му парите”, е „пръчка”, с която е опасно да се налагат гордите и самоотвержени - исторически погледнато - унгарци и поляци. В Полша, макар и непопулярни, се появиха гласове дори за „излизане” от Съюза. По същество това беше и основната причина за Брекзит.

ЕС изпадна буквално в паника и постави ултиматум: или двете ще отменят ветото си върху спешните средства и бюджета, или ще бъдат заобиколени и ще останат на сухо. Самата възможност ветото да бъде заобиколено от „големите” в ЕС обаче ще бъде упорито и мръсно петно върху претенциите за демократичност, така както са и напористите опит да се премахне принципа на „единодушие” в Съвета на министрите за сметка на някакво мнозинство - именно инструмент за заобикаляне на неудобните.
В подкрепа на ветото устно се присъедини Словения, а макар Словакия и Чехия да са против, заради спешната нужда от средства, логична и там се появиха въпроси - няма ли да сме следващите наказани?

Дори в крайна сметка да се приемат бюджетът и планът - ЕС вече мисли и действа на няколко скорости, като разминаването в предавките идва заради нещо знаково: непреодолими ценностно-идейни различия между брюкселската бюрокрация, от една страна, и моментите мнозинства в „проблемните държави”, от друга. Разломът има съвсем реално политическо измерение и в ЕП - евентуалното излизане на „Фидес” от ЕНП и вливането му в групата на „Европейските Консерватори и Реформисти”, което ще промени и баланса на силите, разтърсвайки статуквото каквото го познаваме в политически смисъл.

Европа е „печелила”, когато е застъпвала в градежа си идеята, че политиките на общностно ниво се правят отдолу-нагоре и се базират на вече постигнато съгласие. Прескачането и налагането над „дисидентите” означава един много по-централизиран и квазидържавен съюз занапред. А заложеното теглене на общ дълг за спасителния пакет, заедно с постоянните опит за собствени данъци на ЕС и „хармонизиране данъчни на ставки и основи” са съвсем реални гигантски скокове към лелеяната френска и лява по духа си идея за Федерация.
Междувременно, лидерът на Унгария Виктор Орбан се наложи като безапелационен лидер на консервативните възгледи и своеобразен защитник на юдео-християнските темели на Европейската цивилизация. Харесван или не Орбан, фактът е факт и той се дължи най-вече на абдикацията на „старите” европейци от фундаментите на собствения им успешен социокултурен и икономически модел във вековете.

Любопитно е каква ще е позиция на България. Засега София в запазвала диалогичен и дори мек тон независимо от критиките. Срещу страната ни вече беше гласувана резолюция в Европарламента, засягаща върховенството на закона и независимостта на съдебната система, която осъждаше и отношението към малцинствени групи у нас - теза, вписваща се в наратива за наличие на македонско малцинство, например.
Рязко се оказахме европейски неразбрани по казуса с ветото ни за Северна Македония, което е червена лампичка за търсене на принципни и тактически алианси оттук насетне. Да признаеш първи държава, чийто народ исторически произлиза от теб и да повдигаш темата на европейско равнище за разширяване към Западните Балкани - това са недвусмислени доказателства за добронамереност от наша страна. Но да се съгласиш с враждебния македонизъм, изкуствено изкован на антибългарска основа от югославските и коминтерновските пропаганда и репресии, вкарвайки в ЕС потенциален агресор към миналото, културата и историческия ти принос към европейската цивилизация - това вече е върховна глупост. Още повече, че този антибългарски курс ще се втвърдява - коването на национално идентичност у македонците минава през сблъсъка с исторически противник. Паралелно с това в страната албанският етнос се засилва демографски и политически, което значи и все по-малко място маневра на Скопие пред чувствителни и за България теми.
В тази светлина ние не бива да мърдаме и на йота от исканията си, независимо от геополитическите ползи, които се привиждат на апологетите на приемането на такъв нестабилен и зле настроен към нас играч.

Аргументът, че това налива вода в мелницата на руските интереси на Балканите е крехък. Северна Македония вече е част от НАТО, а противно на наложения възглед - руснаците имат интерес от силен ЕС като буфер срещу геополитическата обръч на САЩ и колективната отбрана в лицето на Алианса по границите на Руската Федерация. Затова и приветстваха идеите за европейска армия на Макрон, а тонът на френския президент бе изключително благосклонен към Москва. Проекти като нужния на Германия „Северен поток 2” дава основание за наличие на диалог и прагматични общи стопански ползи - изглеждащи обаче все по-крехки пречупени през призмата на новата администрация на Байдън в Белия дом.

Европа е идеен и ценностен конструкт, базиран върху принципа на „субсидиарност” - проблемите да се решава максимално близо до гражданите. Проблемът е, че този принцип се изкриви до степен, че вече не е стожер на Съюза, а едва ли не е изключение и се спуска от неизбрани чиновници в Брюксел и то когато не противоречи на техния дневен политически ред.

Усещането за членство е единственото, което може да сплоти голяма група от хора. То се базира на език, споделена история, традиции и обичаи. Най-добър техен изразител остава и винаги ще бъде нацията. Ето защо е грешка ЕС да демонстрира неуважение към една или друга нация, съществуваща в рамките му. Ефектът би бил само и единствено отчуждение и липса на единство.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи