Реакционният дух

Той е идолопоклоннически

Консерваторите са наясно с ограниченията на познанието

Разликата между консерватора и реакционера е, че консерваторът изхожда от една особена концепция за човешката природа и нейната връзка с обществото. Неговият противник в модерната политическа философия е либералът. За консерватора политическият живот се върти около необходимостта от предаване на културата, езика, традициите. Изходната точка на либералното мислене е индивидът, носител на права, отделно от обществото.

От друга страна, основата на реакционната мисъл е по-скоро теория на историята и нейният истински противник в нашата интелектуална история е революционерът. Реакционерът и революционерът споделят едно убеждение: според тях е имало и ще има разрив в историята, който променя коренно човешката природа и съвместния живот. Революционерът се стреми да предизвика този разрив във времето, за да реконструира обществото. Реакционерът е убеден, че разривът вече е настъпил. Така че той живее в постапокалиптичен свят, от който на всяка цена иска да избяга. Но и за двамата най-важната задача е да разберат къде се намират в историята.

Има недоразумение между консерваторите и реакционерите, защото понякога те споделят политически идеи и позиции. Но по принцип имат напълно различни начини на мислене. Реакционерът не се отнася с уважение към миналото, той е идолопоклонник на собствения си разказ за миналото. Той е затворник, така както и революционерът, на едно предполагаемо откровение за хода на историята, което обяснява всичко и заличава условния характер на историята.

В книгата си „Френското самоубийство“ (Le Suicide francais ), Ерик Земур дава класически пример за този начин на мислене. Той изброява всички катастрофи на нашето време - контрол на раждаемостта, цензура на езика, общ пазар, развод по взаимно съгласие, денационализация на големите индустрии, аборти, евро, капитулация на държавата през мюсюлманската власт, забрана да се пуши в ресторантите -, и след това заявява, че всички тези неща са свързани помежду си. Това е абсурдно. Ако консерваторите се оплакват от един и същ развой на нещата, те разбират, че светът е сложен и противоречив, историята е непредвидима и ние се лутаме, за да намерим пътя си. Преди всичко те са скромни, защото са разбрали, че познанието ни за света е ограничено.

Коментари

Задължително поле