В най-ранната родопска църква служи Кръстителят на Родопите

Превръща планинските траки-беси от кръвожадни разбойници в кротки агънца во Христа

Повечето хора свързват Перперикон с най-древното минало на траките и с прочутото светилище с прорицалище на Дионис. Напоследък стана ясно, че скалният град има и забележителна християнска история. Няма нищо чудно, защото църквите винаги наследяват и до голяма степен продължават традициите на езическите капища.

Всичко започна с едно археологическо откритие от 2004-2005 г., което коренно промени представите ни за свещения град. Става дума за монументална еднокорабна базилика, намираща се недалеч от главното водохранилище в най-високата част на хълма. Ние вече познавахме една раннохристиянска църква, намираща се в източния дял на Акропола на Перперикон. Тя обаче бе преправена гражданска базилика от римския период, докато новооткритият храм без съмнение е издигнат през първата половина на V в. За това недвусмислено говорят нумизматичните и епиграфски находки, както и архитектурните особености. Това прави еднокорабната базилика най-ранната християнска църква, откривана досега в Родопите.

Заедно с двора си тя е дълга 23.50 м и е градена от добре обработени каменни блокове, които с нищо не се отличават от тези на предишните антични строежи. Първоначално подът на църквата е бил покрит с масивни каменни плочи. В олтарната част са запазени седалките на т.нар. синтрон, където висшите свещенослужители сядат по време на литургия. Това беше главният признак, по който откритата сграда бе определена като епископски храм.

Истинско чудо на изкуството е и великолепно съхраненият епископски амвон – трибуната в центъра на църквата, откъдето архиереите произнасят своите проповеди. Това откритие е единствено по рода си за днешните български земи. Страниците на амвона са изпъстрени с чудесни релефни изображения на орли, геометрични и растителни орнаменти. Ръката на неизвестен монах е изпълнила с остър предмет редица надписи, в които се четат текстове на християнски текстове и имената на евангелистите Марко, Лука, Матей и Йоан.

От запад е прибавен широк притвор и двор, а от север – кръщелня, където са покръствани приемащите вярата езичници. Тъй като повечето от тях са били възрастни хора, те са се потапяли до кръста в дълбок издълбан в скалите басейн. В ъгъла на кръщелнята бе открит на място обемистият керамичен съд, с който покръстваните хора са били поливани при ритуала.

Кой е обаче човекът, служил в църквата и кръщавал непокорните планинци? По всички налични данни това е видният християнски мисионер Никита Ремесиански и неговите ученици. Цяло столетие Родопа е била убежище на езичници, докато през 393-398 г. той не се заема с богоугодното дело. Според написаното от епископ Павлин Нолански житие, кръстителят превръща планинските траки-беси от кръвожадни разбойници в кротки агънца во Христа. Намеква се и за техния отколешен поминък – ваденето на злато от недрата на планината.

Вселенската патриаршия в Константинопол прави важна отстъпка, за да може бесите да бъдат вкарани в правата вяра. Тя разрешава на епископ Никета Ремесиански да преведе свещените книги на тракийски език, въпреки че догмата изисква те да бъдат четени само на свещените езици – гръцки, латински и еврейски. До този момент такова изключение е правено единствено за народа на готите, чиито епископ Улфила извършва превода на техния език. Ако нашите разсъждения са във вярна посока, превеждането на свещените писания на езика на бесите е станало именно на Перперикон.

Още през 2005 г. край новооткрития храм бе проучен цял жилищен комплекс, свързан с дейността на обитавалия там епископ и неговото обкръжение. Централна в него е голяма правоъгълна сграда с впечатляващите външни размери от 21.50/6.30 м. Без съмнение става дума за издигалата се на два етажа епископска резиденция. Чак през 2018 г. обаче ние успяхме да разкрием цялото значение на този архитектурен ансамбъл.

Досега от нашите земи са известни два комплекса, идентифицирани като епископски резиденции към съответните катедрали. Те се намират в римските градове Нове край Свищов и в Дуросторум (Силистра) и са изпълнени според нормите, оформили се през ІV-V в. в източната и западната половина на Римската империя. Според тях жилищната сграда на архиерея задължително трябва да е в близост до неговата катедрала, но не трябва да доминира над нея. През V в. още се избягва лукса и в повечето резиденции липсват скъпи мраморни украси, мозайки или водоскоци.

Катедралата е главната сграда в късноантичния град, тъй като е мястото, където служи епископът. Нейните размери варират според големината на съответните градове, но тя винаги трябва да е в центъра на селището и на видно място, за да се забелязва отвсякъде. Това налага дълбока трансформация на ландшафта, което пък изисква пълна промяна на градската среда.

Свързаната с катедралата резиденция на епископа е седалище на църковната власт и се състои от две части. Едната е частната с апартамента на архиерея, а другата е публичната. Жилището на епископа може да има някои елементи на битови удобства като церемониална трапезария и баня, но може да е съвсем семпло, съчетавайки забързания живот на чиновниците, които битуват и се хранят заедно в общежитие. В обществената част се пишат книги и документи, а епископът изпълнява своята пасторална роля, съдебни и административни функции.

Тези тенденции отчетливо се наблюдават в Акропола на Перперикон. За изграждането на новата църква през първата половина на V в. е подбрано най-видното място в крепостта. В северозападната част на ансамбъла от храма и резиденцията е измерена кота 489.19, което е само с метър по-ниско от най-високата точка на хълма. Така духовният комплекс се е извисявал над Акропола и простиращите се наоколо квартали, като е бил видим от километри разстояние. В него вероятно десетилетия наред са работели последователите на епископ Никита Ремесиански.

Огромна трикорабна църква заменя старата базилика

През VІ в. населението на Перперикон е многобройно, а хората отдавна са праведни християни. Налага се изграждането на много по-голяма катедрала, която да ги събира. Ето защо в Южния квартал на града е изградена нова трикорабна базилика с дължина 35 м и широчина 14 м, разкрита от археолозите през 2016 г. Тя също има синтрон и амвон за епископа, а от запад е изграден великолепен атрий с колонада.

Християнството на Перперикон има почти хилядагодишна история

Комплексните проучвания показват, че след приемането на новата религия през първата половина на V в. скалният град става център на епископска катедра и това продължава до ХІV в. През ІХ-ХІІ в. тук е имало резиденция на архиереите на Ахридос, както са наричали Източните Родопи през Средновековието. А в документи от 1337 г. е споменат епископът на Перперикон, който бил много богат и влиятелен.