Рекордьори сме по разтурени парламенти

Цар Борис III излиза от Народното събрание, след като е възстановил парламентаризма през 1938 г.

Само 18 от 44 Народни събрания са изкарали пълния си мандат

Златният медал свети на ревера на Шестнадесетото народно събрание. През 1913 г. камарата заседава 13 дни

България е световен рекордьор по разтурени парламенти. От 44 Народни събрания в новата ни история само 18 са изкарали пълния си мандат. Двадесет и шест са разпуснати предсрочно, а последното е на ръба на оцеляването.

Трябва да се има предвид обаче, че сред оцелелите са 9 социалистически парламента с марионетки. В онази епоха гора от ръце гласуваше винаги „за“, а електоратът им ръкопляскаше. Ако ги извадим от статистиката, резултатът ще е 9 на 35 в полза на разтурените камари.

Това е впечатляваща голова разлика дори за страни с далеч по-дълга парламентарна демокрация!

Първият рекорд е поставен от Първото обикновено народно събрание. Според Търновската конституция неговият мандат е три години, но изкарва едва месец. Заседава от 21 октомври до 24 ноември 1879 г. и не гласува нито един закон. Разтурено е, защото либералите и консерваторите не могат да съставят коалиционен кабинет.

Второто събрание също излиза запъртък. На 27 април 1881 г. Александър Батенберг извършва преврат. Князът разпуска камарата и свиква Велико народно събрание, което да му гласува извънредни пълномощия за седем години напред. Високият форум се събира в Свищов и заседава около час. „Всичко мина гладко като продукция на някой акт от „Норма“ или „Аида“, хроникира Константин Иречек.

Третото събрание е разпуснато по споразумение на политическите сили, а Четвъртото заради абдикацията на Батенберг. Петото е първото без сътресения, което изкарва пълния си мандат. То заседава от 15 октомври 1887 до 15 октомври 1890 г. На тази дата щафетата поема Шестото, което пълноценно се труди до 15 октомври 1893 г. Тези две камари минават под знака на Стамболовия режим и свидетелстват, че само здрава ръка може да консолидира нашето депутатско братство.

През 1894 г. Тиранина, както го наричат, е свален и пак тръгва лавина от падащи парламенти. Първата жертва е Седмото събрание, чийто мандат е прекратен на 1 август същата година. На власт идва Народната партия, която се оказва мекушава и не може да удържи камарата. По народняшко време предсрочно са разтурени Осмият и Деветият парламент.

Златният медал свети на ревера на Шестнадесетото народно събрание. То заседава само 13 дни. През 1913 г. в него ситуацията наподобява сегашната - липса на ясно изразено мнозинство и силна опозиция спъват работата. Тогавашният председател Димитър Вачов не се инати и чевръсто подава оставка.

Иде ред на Седемнадесетия парламент, който извършва чудо. Не само изкарва целия си мандат, но го надхвърля. Понеже бушува Първата световна война, депутатите гласуват продължаване на заседанията до края въоръжения конфликт.

През Земеделския режим се изнизват три събрания. Осемнадесетото и Деветнадесетото са разтурени по волята на Александър Стамболийски, който иска да ликвидира опозицията. В Двадесетото оранжевите имат смазващо мнозинство от 212 места срещу 33 за другите партии. Деветоюнският преврат през 1923 г. обаче попарва мераците им да упражняват цялата власт. Демократическият сговор, който заедно с Военния съюз извършват преврата, е автор на два парламента с пълен мандат.

На 19 май 1934 г. депутатите отново излизат в неплатен отпуск. Тогава родината осъмва с поредния преврат. Деветнайстомайците разпускат Двадесет и третото събрание и забраняват всички партии. Тяхното имущество е конфискувано в полза на държавата.

Съставено е служебно правителство начело с Кимон Георгиев. Законодателството се упражнява от Министерския съвет, който разглежда законопроектите на три четения и ги представя за утвърждаване на царя. Борис III топи перо в мастилницата и парафира. Следва обнародване в „Държавен вестник“ и съответният документ отива в коридорите на изпълнителната власт.

Кратко, ясно, точно! Без ялови парламентарни дебати, които преливат пустото в празното. По този начин до 1939 г. работят шест безпартийни кабинета. Те постигат завиден икономически растеж. Жизненият стандарт на българина става един от най-високите в предвоенна Европа. Средната заплата е 2500 лева, пенсията брои 1400 лева.

Парламентарната говорилня обаче липсва в общественото пространство. Не като ковачница на закони, а като социален отдушник. Затова мъдрият царски съветник Любомир Лулчев внушава на Борис III: „Защо не възстановите този кенеф, в който се изливат всички нечистотии!“

Царят се вслушва и реставрира парламентаризма с избори за Двадесет и четвърто народно събрание. То изпълнява функциите на отходна яма от 22 май 1938 г. до 24 октомври 1939 г. Разпуснато е заради противоречия около външнополитическата ориентация на страната в навечерието на Втората световна война.

Двадесет и петият парламент отваря двери на 24 февруари 1940 г. Той е най-възторженият в националната ни история. В истински празник се превръща заседанието на 13 декември 1941 г. По обяд камарата научава вестта, че България е обявила война на САЩ и Англия. С мощно „Ура!“ и продължителни ръкопляскания депутатите приветстват знаменателното събитие. После вдигат ръка и гласуват желанието на народа да се сражава до последна капка кръв.

В резултат на този ентусиазъм англо-американските бомбардировачи започват да сеят смърт над родината. Освен София мишени са Пловдив, Карлово, Стара Загора, Кюстендил, Дупница, Мездра, Търново, Добрич, Русе, Лом и много други населени места. Само в столицата са разрушени 12 657 сгради, жертвите са над 2000. Силно пострадал е Народният театър, Народната библиотека е напълно унищожена. Ударено е и самото Народно събрание.

Злополучният парламент е съден след 9 септември 1944 г. С тази дата започва нова ера в нашето народовластие. Белокаменната постройка на площад „Народно събрание“ беше превърната в куклен театър. Заслужили артисти кукловоди изнасяха завладяващи спектакли.

Изгря демокрацията и камарата пак започна да се клати. През 1994 г. се срути Тридесет и шестото вече демократично събрание. Януарските бунтове през 1997 г. изметоха Тридесет и седмото. Доматената революция през 2012-2013 г. бомбардира със зеленчук Четиридесет и първото. Следващите два парламента също абдикираха. Последният оцеля с опълченска отбрана. Сега гледаме сеира на най-новия в многострадалната история на отечеството.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи