Eкоинспекцията проваля замислен за петък пърформанс на австрийски куратор

РИОСВ – Пловдив се самосезира по сигнал на медии за пърформанс, който представлява разпръскване на 1 тон варовик на прах със самолет в околностите на Пловдив. На „зеления телефон” на екоинспекцията в града под тепетата са получени куп позвънявания от разтревожени пловдивчани и жители на околните села относно проекта за нетрадиционна „арт инсталация” и артистична намеса „Отместване на границите” на австрийския куратор Валтер Зайдъл и "артистите” Никол Сикс и Паул Петрич.

Инициативата е част от проект, осъществяват по програмата австрийския културен павилион FLUCA на улица „Отец Паисий” в Пловдив съвместно с посолството на Австрия у нас и фондация „Отворени изкуства” на галерия „Сариев” и Веселина Сариева.

От РИОСВ-Пловдив са изпратили писмо до Община Родопи да изпълнят задълженията си по Закона за чистотата на на атмосферния въздух, за което отговаря лично кметът Пламен Спасов, както и да се предприемат „спешни действия за предотвратяване замърсяването на атмосферния въздух при реализацията на пърформанса“. Мярката е базирана на чл. 19, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, декларира директорът на РИОСВ-Пловдив доц. Стефан Шилев, който допълва, че в екоинспекцията не е получавана никаква официална информация за реализацията на подобен „арт проект”.

Подобна акция и артистична намеса „Отместване на границите” досега не е реализирана в България нито като мащаб, нито като концепция. Идеята на австрийския куратор Валтер Зайдъл с разхвърлянето на един тон варовик на прах е свързано с космическия и слънчевия прах, който всяка година попада на Земята и се смесва с натрупана по сградите и улиците мръсотия.

Всяка година изхвърляме тонове космически прах - явление, се изучава все повече от учените. Отправна точка за този проект на артистите Никол Сикс и Паул Петрич са 60-те години на 20-ия век и научно-фантастичните филми от онова време, в които кацането на Луната и човешкото присъствие в Космоса са много често срещани теми. Те пресъздават размерите на Земята, Луната и Слънцето в необичайно съзвездие.

Спазвайки мащаба от 1:16 500 000, Земята и Луната са превърнати в бетонни топки с диаметър 77 и 21 см и поставени пред контейнера (Земята) и в тревното пространство до него (Луната, на разстояние от 24 м., отговарящо в съответния мащаб на това в действителност).

И докато Луната е много малка и почти невидима в тревата, разстоянието до Слънцето трябва да е на около 9 км от Земята, а самото то с диаметър 84 м. Заради невъзможността да се направи подобна визуализация от бетон, артистите избират да разпръснат със самолет каменен прах, който да илюстрира огромната разлика в размера на планетите и звездите, отново на подобно разстояние. Идеята на авторите и куратора бе пърформънсът да бъде заснет и следата му ще бъде запазена във видео материал, докато каменният прах постепенно се разгражда и изчезва.