Байдън води САЩ и ЕС към катастрофа, която ще бъде последната

НАТО трябва да прекрати своя ангажимент за разширяването си на изток

Западните икономически санкции имаха малко отрицателно въздействие

* Авторът Джефри Д. Сакс (Jeffrey D. Sachs) е директор на Института за Земята към Колумбийския университет (САЩ). Той е един от разработчиците на политиката на „шоковата терапия“ в Боливия, Полша и Русия. От есента на 1991 г. до януари 1994 г. той е ръководител на групата икономически съветници на руския президент Борис Елцин.

Бойните действия в Украйна са кулминацията на 30-годишен проект на американското неоконсервативно движение. Администрацията на Байдън е пълна със същите неоконсерватори (неокони), които подкрепиха американски войни по избор - в Сърбия (1999), в Афганистан (2001), в Ирак (2003), в Сирия (2011), в Либия (2011) - и направиха толкова много, за да провокират Русия да нахлуе в Украйна. Репутацията на неоконите е катастрофална и въпреки това Байдън напълни екипа си с неокони. В резултат на това той води Украйна, САЩ и ЕС към поредното геополитическо фиаско. Ако Европа е останало все още някакво разбиране, тя ще се разграничи от тези външнополитически провали на САЩ.

Мирогледът на неоконите се основава на фундаменталната фалшива предпоставка: военното, финансовото, технологичното и икономическото превъзходство на САЩ им позволява да диктуват условията във всички региони на света.

Неоконсервативното движение възниква през 1970-те години около група публични интелектуалци - някои повлияни от политолога Лео Щраус от университета на Чикаго и класика Доналд Каган от университета Йейл. Лидерите на неоконите бяха Норман Подхорец, Ървинг Кристол, Пол Улфовиц, Робърт Каган и Фредерик Каган (синовете на Доналд Каган), Виктория Нюланд (съпругата на Робърт Каган), Елиът Коен, Елиът Ейбрамс и Кимбърли Алън Каган (съпругата на Фредерик).

Основното послание на неоконите е, че САЩ трябва да доминират във военната сила във всеки регион на света и да се изправят срещу нарастващите регионални сили, които някой ден могат да оспорят глобалното или регионалното господство на САЩ, предимно това са Русия и Китай. За тази цел американската армия трябва да бъде предварително разположена в стотици военни бази по целия свят и САЩ да са готови да водят войни по свой избор, ако е необходимо. Обединените нации трябва да се използват от САЩ само когато са полезни за целите на САЩ.

Този подход е очертан за първи път от Пол Улфовиц в неговия проект на „Насоки за отбранителна политика“ (Defense Policy Guidance - DPG), написан за Министерството на отбраната през 2002 г. Проектът включваше разширяването на ръководената от САЩ мрежа за сигурност към Централна и Източна Европа, въпреки недвусмисленото обещание на външния министър на Германия Ханс-Дитрих Геншер през 1990 г., че обединението на Германия няма да бъде последвано от разширяването на НАТО на изток. Улфовиц също се застъпи за американските войни по избор, защитавайки правото на Америка да действа независимо, дори сама, в отговор на кризите, които вълнуват САЩ. Според генерал Уесли Кларк Улфовиц му е дал да разбере още през май 1991 г., че САЩ ще ръководят операциите за смяната на режима в Ирак, в Сирия и в другите бивши съветски съюзници.

Неоконите се застъпваха за разширяването на НАТО в Украйна дори преди това да стане официална политика на САЩ при Джордж У. Буш през 2008 г. Те видяха членството на Украйна в НАТО като ключ към американското регионално и глобално господство.

Каган признава тежките последствия от разширяването на НАТО. Той цитира експерт, който казва: „Кремъл се готви напълно сериозно за „битката за Украйна“. Неоконите бяха нетърпеливи за тази битка. След разпадането на Съветския съюз и САЩ, и Русия трябваше да се стремят да създадат една неутрална Украйна като разумен буфер и предпазен клапан. Вместо това неоконите искаха американската „хегемония“, докато руснаците влязоха в битка отчасти за защита и отчасти за собствените си имперски амбиции. Това са сенките на Кримската война (1853-1856), когато Великобритания и Франция се опитваха да отслабят Русия на Черно море след нейния натиск върху Османската империя.

Каган написа тази статия като частно лице, докато съпругата му Виктория Нюланд беше посланик на САЩ в НАТО при Буш-син и главно действащо лице на неоконите. Освен че служи като посланик на Буш в НАТО, Нюланд беше заместник (от трети ранг) държавен секретар в администрацията на Барак Обама по европейските и евразийските въпроси през 2013-2017 г., където тя участва в свалянето на проруският президент на Украйна Виктор Янукович, а сега е „просто“ заместник държавен секретар в администрацията на Байдън, водещ политиката на САЩ по отношение на войната в Украйна.

Мирогледът на неоконите се основава на фундаменталната фалшива предпоставка че военното, финансовото, технологичното и икономическото превъзходство на САЩ им позволяват да диктуват условията във всички региони на света. Това е отношение както на удивителна арогантност, така и на удивително незачитане на доказателствата. От 1950-те години САЩ или са били спъвани или са били победени в почти всеки регионален конфликт, в който са участвали. Но в „битката за Украйна“ неоконите бяха готови да провокират военна конфронтация с Русия чрез разширяване на НАТО, въпреки яростните възражения на Москва, защото искрено вярват, че Русия ще бъде победена от финансовите санкции на САЩ и оръжията на НАТО.

Институтът за изучаване на войната (ISW), неоконсервативен мозъчен тръст, оглавяван от Кимбърли Алън Каган (и подкрепян от списъка на „кой, кой е“ на изпълнителите в отбраната като General Dynamics и Raytheon), продължава да обещава украинската победа. По отношение на успехите на Русия ISW предлага своя типичен коментар: „Независимо от това коя страна държи града Северодонецк, руската офанзива на оперативно и стратегическо ниво вероятно ще достигне своята кулминация, което ще даде шанс на Украйна да възобнови своите контраофанзиви на оперативно ниво за отблъскването на руските сили“.

Фактите на място обаче показват друго. Западните икономически санкции имаха малко отрицателно въздействие върху Русия, докато ефектът им като бумеранг върху останалия свят беше значителен. Освен това способността на САЩ да доставят на Украйна боеприпаси и оръжия е силно ограничена от ограничения производствен капацитет на Америка и прекъснатите вериги за доставките. Индустриалният потенциал на Русия, разбира се, значително надвишава индустриалния потенциал на Украйна. Преди войната БВП на Русия беше около 10 пъти по-голям от този на Украйна, а сега, в резултат на конфликта, Украйна загуби голяма част от индустриалния си потенциал.

Най-вероятният резултат от настоящите военни действия е, че Русия ще завладее големи части от Украйна, и вероятно ще остави Украйна с малък или никакъв достъп до морето. Разочарованието ще расте в Европа и САЩ от военните жертви и стагфлационните ефекти от войната и санкциите. Страничните ефекти могат да бъдат опустошителни, ако някой десен демагог дойде на власт в САЩ (или, Тръмп, се върне на власт), който да обещава да възстанови избледнялата военна слава на Америка чрез опасна ескалация.

Вместо да рискуваме да се подхлъзнем в тази катастрофа, истинското решение е да сложим край на фантазиите на неоконите от последните 30 години и Украйна и Русия да се върнат на масата за преговорите, а НАТО да се ангажира да прекрати своя ангажимент за разширяването си на изток чрез Украйна и Грузия с един жизнеспособен мир, който да зачита и да защитава суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

(Превод за „Труд“ News - Павел Павлов)