САЩ, Русия и Китай в битка за Сърбия и Балканите

Рейдът на руския външен министър Сергей Лавров цели да съхрани влиянието на Москва на полуострова

Балканите придобиват ново измерение в световното противопоставяне между САЩ и Русия. Само така може да се възприеме отложеното посещение на президента на РФ Владимир Путин в Белград. И докато Кремъл отложи посещението на Путин в Белград, близкия съветник на президента на САЩ - Ричард Гренел, обяви че Тръмп, „ще посети Белград, след като победи на изборите“. Посещението на Путин в Белград щеше да е второто за 18 месеца и третото за последните 8-9 години, но сега щеше да е натоварено със сериозна символика, на която Сърбия много държеше.

Първото измерение беше свързано с тезата на Русия, че Запада се опитва да пренаписва историята на Втората световна война, променяйки историческите факти и подценявайки ролята на Русия/СССР в тези събития. За това Путин трябваше да бъде в Белград, за да покаже, че Сърбия е едната от малкото държави в Европа, където се цени съветския принос в освобождението на Стария континент от нацистка Германия. Встрани е малко известен факт, които сръбските власти не споменават, че първите, които влизат в освободения Белград са българските военни, които са избутвани напред от съветското военно командване. Лаврите са оставени за съветските военни, като освободители...

Второто измерение на несъстоялото се посещение на Путин в Белград, трябваше да има наднационално измерение откриването на най-големия православен храм на Балканите - „Свети Сава“, който с малки изключения се строи повече от 30 години. Западните ни съседи вярват, че „Свети Сава“ ще надхвърли по значимост цариградската „Света София“, която турския президент Ердоган превърна от музей в джамия през лятото. Противопоставянето в църковен план между Цариградската и Московската патриаршии имащо своите корени в миналото и кулминира преди две години когато патриарх Вартоломей даде томос за създаването на независима Украинска Православна Църква (УПЦ). Каква е връзката все пак ще попитате с белградската патриаршеска катедрала нали? Ами в това, че Русия помага на западната ни съседка да изградят и да предадат блестящ вид на „Свети Сава“, за сметка на 15 вековната „Света София“, за да натрият носа на Вселенския патриарх заради УПЦ и да му покажат, че има и други центрове на балканското православие.

В началото на 2019 година Владимир Путин посети Белград, където лично инспектира как върви поставянето на мозайката в „Свети Сава“. Спонсор на огромните мозаични пана, но и на строителните дейности е руската газова компания „Газпром“. Тя дари над 10 млн. евро за изграждането на вътрешната облицовка, руски експерти работят на място повече от две години за безспорно невероятната мозайка в „Свети Сава“. Тези два вектора на руското присъствие в Сърбия и на Балканите трябваше да демонстрира Владимир Путин в Белград през октомври т. г. За да се избегне конфузната ситуация с отмененото или отложено посещение на президента Путин, в Белград на посещение пристига министъра на външните работи Сергей Лавров. В Белград той ще пристигне от посещение в Босна и Херцеговина, а там ще пристига от Гърция.

След срещите в Сараево, където Лавров ще разговаря с представителите на босненското колективно председателство. От Сараево Лавров ще посети босненската сръбска автономна област - Република Сръбска. Негов домакин и в Сараево и Баня Лука (столица на босненските сърби, б. р.) ще бъде Милорад Додик, които от скоро пое лидерското място в колективното председателство. Визитата на министър Лавров в Босна и Херцеговина има важно политическо измерение, защото то идва в светлината на 25 годишнина от края на най- кървавия конфликт на Балканите при разпадането на бивша Югославия и постигането на Дейтънския мирен договор. С усилията на цялата международна общност този конфликт беше спрян и замразен.

Идването на Лавров в Босна и Херцеговина има сериозно регионално измерение за бъдещето на страната. Неговият домакин през последните 10 години, независимо коя позиция е заемал, винаги се е изказвал доста противоречиво за бъдещото на страната. Преди време Додик каза нещо, с което даде ясен знак какво мисли за нея: „Босна и Херцеговина докато може. Република Сръбска завинаги“. Второто послание на Додик, е че Босна и Херцеговина никога няма да стане член на НАТО. Това е нещото, за което Москва работи много, след като изпусна Черна Гора и Северна Македония да влязат в Алианса.

Преди дни руския премиер Мишустин подписа решение за откриване представителство на руското министерство на отбраната в Белград, което ще има доста широки правомощия и възможности в Сърбия, а защо не и в региона. Представителството се създава вследствие на подписаното споразумение между президентите Владимир Путин и Александър Вучич.

Ръководителят на това руско представителство ще може да решава въпроси свързани с военната и техническата област. През последните години Сърбия купи или u бяха подарени от Русия МиГ-29 и бойни хеликоптери Ми-17 V и Ми- 35 М, както танкове и бронетранспортьори.

Въпреки това Сърбия отказа участие във военни маневри в Западен Беларус, с което даде ясно да се разбере, че въпреки партньорството си с Русия ще продължава с политиката си на военен неутралитет. На Вучич му предстои сложна партия шах с Москва и Вашингтон, а като трети играч може да влезе и Пекин, защото ще търси най-добрия резултат за страната си.

След подписаното в началото на Септември т. г. споразумение във Вашингтон между Белград и Прищина, Москва се почувства изолирана от решаването на Косовския въпрос. Вашингтон, в договора за икономическа нормализация на отношенията, даде много ясна заявка къде вижда Западните Балкани в бъдеще - в западното полукълбо. Една от причините за отлагането на посещението на Владимир Путин в Белград, е u заради руското раздразнение от Вашингтонския договор. То ескалира с подигравателния пост на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова по адрес на сръбския президент Александър Вучич, използвайки елемент от филма „Неприлично предложение“.

Разместването на фигурите на балканската шахматна дъска започва с приближаването на американските президентски избори. Белград все повече говори, че в надпреварата между Тръмп и Байдън, ще подкрепи настоящия президент на САЩ, защото вижда в него съюзник и възможност да получи реванш за загубеното Косово.

Сблъсъкът между Вашингтон и Москва на Балканите е свързан и с технологичното противопоставяне, пример за това е клаузата в договора между Белград и Прищина е спирането на доставките на технологии за 5G от Китай. С включването на Китай в противопоставянето между САЩ и Русия на Балканите, Пекин може да се включи на страната на Москва, а известно е, че Поднебесната империя също има своя политика в региона ни, от която едва ли ще се откаже лесно.

През следващите месеци напрежението на Балканите може да предизвика конфронтация, макар и от не горещ тип, в които засилването на острите тонове може и да тласне региона в неизвестност. Явно е, че битката за Балканите предстои...

Коментари

Задължително поле