Сблъсък на интереси ли? Хайде, стига… Какво уплаши евродепутатите, та в правната комисия отхвърлиха кандидатурата на Ласло Трошани за еврокомисар по разширение и по съседска политика

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Как управляващи и опозиция в Скопие приеха номинацията на унгареца

Както и се предполагаше, правната комисия на Европарламента не прие кандидатурата на унгареца Ласло Трошани за еврокомисар с ресор съседска политика и преговори по разширяването. Формалният мотив бе сблъсък на интереси от времето, когато е бил министър на правосъдието в страната си и които Трошани имал намерение да обжалва. Каква ще бъде съдбата на този портфейл, не е ясно, но все пак ми се струва, че едва ли ще го поеме унгарец. Защо ли? Ето ви една хипотеза, която може да хвърли светлина върху решението на правната комисия, което изглежда категорично и окончателно. Ще я разкажа така, както я видях още когато стана дума, че един от най-близките сътрудници на Виктор Орбан е номиниран да поеме този важен политически ресор. Ето я:

Към списъка от политически парадокси, които определят политиката на Северна Македония, спокойно можем да добавим още един. И той се роди заедно със съобщението, че председателката на Европейската комисия Урсула фон Лайен е номинирала унгареца Ласло Трошани за еврокомисар по разширяването и съседската политика. На този отговорен пост той заменя австриеца Йоханес Хан, който поема друг ресор в комисията.

Парадоксалното се крие в коренно различния начин, по който управляващи и опозиция в Скопие приеха номинацията на унгареца. Властите и премиерът Зоран Заев „преглътнаха“ Трошани ужким спокойно, но с едно забележимо вътрешно напрежение. То бе породено както от цялостната експертна и политическа биография на Трошани като бивш министър на правосъдието при премиера Виктор Орбан от 2014 г. насам, но така и от предполагаемите му тесни връзки с хора от македонската опозиция, преди всичко с ръководството на ВМРО-ДПМНЕ. А и хората на Християн Мицковски, опозиционният лидер, дадоха достатъчно непремерени публични знаци, че са крайно доволни от номинацията на Трошани.

Един от най-близките сътрудници на Мицковски – подпредседателят на партията, охридчанинът Александър Николовски с видимо задоволство припомни за тесните връзки между ВМРО-ДПМНЕ и управляващата партия в Унгария ФИДЕС, между бившия лидер и премиер изгнаник Никола Груевски и Виктор Орбан. Нали с личната намеса на Орбан осъденият на две години затвор Никола Груевски получи политическо убежище в Будапеща, където от ноември миналата година спокойно прекарва дните си, а сигурно харчи и парите си. Колко пъти бяха показвани снимки, на които Орбан и Груевски кротко си приказват някъде из Унгария. Бягството на Груевски от Македония под носа на местното правосъдие и полиция бе осъществено с помощта и ефективната работа на терен на унгарските дипломати и тайни служби. Как се пресичат няколко граници, ако нямаш сериозната логистична подкрепа на съответните секретни служби, на които – както се казва, това им е работата – да погаждат мръсни номера на своите колеги, които в случая наистина проспаха бягството на осъдения Груевски. На всичко отгоре медийното влияние, което бившият премиер и моментален беглец имаше в страната си, се поддържаше от група издания и сайтове, финансирани и собственост на унгарска фирма, работеща в Скопие. Виктор Орбан, „ужасното дете“ на Европейския съюз, не криеше и продължава да не крие симпатиите си към Груевски, както и към другите държавници от района на Западните Балкани като Александър Вучич в Сърбия и Мило Джуканович в Черна гора, чийто авторитарен стил на управление очевидно му допада поради простата причина, че и неговият е такъв.

Политическият наивизъм и провинциализъм в мисленето и поведението на някои хора в Скопие стигнаха до там, че да допускат пряка намеса на евентуалния нов еврокомисар по разширяването във вътрешнополитическия дебат в Северна Македония, при това с очакването той да вземе страна в него. Да, Ласло Трошани е близък на премиера Виктор Орбан; да, Орбан прие Груевски в Унгария; да, Груевски не крие амбициите си да се върне „на бял кон“ в родината си с отменена присъда; да, лидерите на ВМРО-ДПМНЕ не пазят в тайна, че искат това да се случи и работят в тази посока; да, те искат смяна на властта в страната и вече не крият надеждите си това да стане с подкрепата тъкмо на „техния човек“ Трошани. Той не можел да работи със сегашните власти, просто защото идвал от държава и от среда, която изпитва симпатии и приятелство към опозицията, а не към управляващите. И вероятно очакваха Трошани по отношение на Северна Македония да се държи не като високопоставен и отговорен европейски чиновник, а като лобист на членството на Скопие в ЕС, само че ако може не при сегашните управляващи социалдемократи на премиера Зоран Заев, а тогава, когато Християн Мицковски е премиер, или дори тогава, когато Груевски вече се е върнал и Мицковски му е отстъпил лидерството на ВМРО-ДПМНЕ и стола, който толкова години топлеше на изгнаника. Наивници, сър.

Защото предложението на Орбан да избута напред своя министър на правосъдието и близък сътрудник Ласло Трошани за еврокомисар, при това да изиграе така играта си, че той да поеме портфейла на разширяването и съседската политика, бе резултат на тънка стратегическа игра на политик, който вижда развитието с години напред. Орбан е достатъчно анатемосван, достатъчно изолиран и наказван, и дори сатанизиран като държавник, който върви срещу ценностите, на които се крепи Европейския съюз, и вероятно неговите критици имат всички основания за това. Но трябва да му се признае, че като истински политик той се опита да нареди унгарския пъзел така, че да очаква да бере плодовете след години, печелейки нови приятелства и укрепвайки влиянието на Унгария.

Шест са държавите от Западните Балкани, с които Трошани щеше да работи отблизо. Всяка от тях щеше да гледа да му се хареса, за да получи по-скоро очаквани бонуси и предимства – Северна Македония и Албания да започнат преговори за членство, Сърбия и Черна гора да продължат темпово да отварят и затварят преговорни глави, Косово да излезе от капана, в който сама се набута в преговорите с онзи хитрец от Белград – Вучич, към който, както казахме вече, Орбан не крие своите симпатии. И Босна очаква също европейски хоризонти за себе си. И всички тези надежди до голяма степен щяха да бъдат насочени тъкмо към унгареца, който, ако е умен, а той изглежда такъв, наред с мисията си като ресорен еврокомисар, щеше да може да укрепва и влиянието на Будапеща в този податлив район на Европа. Даже си мисля, че така, както вървяха нещата, в мандата на Трошани усилията на българското европредседателство да вдъхне нов живот на европейската перспектива на страните от Западните Балкани, можеха да избледнеят дотолкова, че да се питаме отново и отново: а всъщност какъв беше резултатът от шестте месеца начело на ЕС и какво остана от обещанията за приближаване на Европа до Западните Балкани. Дори, мисля си, и предстоящото съвместно със Северна Македония председателство на Берлинския процес нямаше да може да върне рейтинга на България като пръв промоутър на европейската перспектива пред шестте съседни нам държави.

И още нещо – Виктор Орбан е един от най-активните и влиятелни премиери на държавите от Вишеградската четворка. Появиха се прогнози, че Трошани би могъл през мандата си така да води нещата, че в крайна сметка, когато и да е това, четворката да стане десетица. И по такъв начин центърът на Европейския съюз да се измести към Будапеща, още повече, че нейното местоположение е „по-централноевропейско“, отколкото това на Брюксел. Това пък поражда недоумение – слепи ли са били европейските лидери за политическите игри на Орбан с далечен хоризонт, та приеха предложението на Урсула фон Лайен да го номинира за еврокомисар по разширяването. Само че аз продължавам да се питам какви ценности щеше да слага на масата Ласло Трошани, когато говори с лидерите на страните от Западните Балкани – онези от Брюксел, или будапещенските на Орбан. Щото има малка, но съществена разлика между тях. И това е главният въпрос, чийто отговор вероятно уплаши Брюксел.

Разбира се, всичко казано дотук може да се окаже просто една хипотеза, но все пак – възможна хипотеза. Но отхвърлянето на номинацията на Трошани не отменя заключението, че това е израз на дългосрочна политика с далечна стратегическа цел. И показва, че Виктор Орбан с всичките си залитания и с цялата си егоцентрична политика съвсем не е случаен лидер. Да, политик е, а не бизнесмен, като един познат ни до болка наш премиер, който като бакалин изчисляваше колко пари ще има в портфейла на българския еврокомисар, сякаш някой ще му даде в Брюксел да разполага и с него така, както го прави в България с държавния ни бюджет. Едното е политика, която гледа някъде далеч напред, другото е някаква форма на бизнес с днешна дата. Едното е визия, другото е лакомия.

Е, сега Орбан не успя, но идват нови битки. Във всеки случай, ще бъде интересно.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.