Сбогом парламент! С това ще те запомня

Снимки: Цветан Томчев

На партиите от протеста никак не им беше лесно

Ще се опитам да дам безпристрастна оценка на 45-ото НС, колкото и да не отива на страстите, които то разпали.

Първо: това Народно събрание е институционално продължение на протестите от миналото лято. Появи се, за да изчезне почти веднага и така „в крачка“ да изпълни основното им искане - оставката на Бойко Борисов.

След като той не пожела да я даде доброволно на протестиращите, те му я взеха процедурно - вече като избиратели. Кой вариант би бил по-щадящ за ГЕРБ? Активистите на партията ще имат време да преценят, когато си отидат по къщите.

Второ: протестният вот роди не един, не двама, а трима нови парламентарни играчи - ИТН, ДБ и ИМВ. Те със самото си присъствие уличаваха „заварените“ партии - ГЕРБ, БСП и ДПС - като носители на статукво, чието време изтича.

Народното събрание заканително цъкаше за тях и като бомба със закъснител, и като политически часовник, сверен отново след продължително изоставане. Разбира се, старите играчи съвсем не бяха готови да се примирят с отредената им роля. Дори ГЕРБ, към които пряко бе насочен протестният вот, разчитаха, че резултатът им на първа парламентарна сила, ще ги направи незаобиколим фактор и първоначално протягаха ръка към опонентите си и говориха за мир.

БСП пък продължаваше да играе на доайен в битката с ГЕРБ и майчински да съветва „новаците“ как ефективно да започнат разграждането на статуквото.

ДПС беше в любимата си поза на „ни лук ял, ни лук мирисал“ и на свой ред гледаше да се приобщи към партиите на протеста, сякаш той не тръгна тъкмо от акция срещу неправомерните облаги на почетния председател на движението. Новаците обаче проявиха характер и предпочетоха да имат колкото се може по-малко общо със старите играчи. На моменти изглеждаше дори, че тези играчи са в състояние да се обединят, ако не се бояха, че ще предизвикат нов площаден гняв, който този път вкупом ще ги помете.

Трето: на партиите на протеста, независимо че историята работеше за тях, също не им беше лесно. Не само защото нямаха мнозинство, но и защото повече неща ги разделяха, отколкото свързваха. Като започнем оттам, че ИТН се озоваха в „небрано лозе“ и им се наложи да се откажат от политическите си обещания, а предводителят им Слави Трифонов си остана само образ от екрана, без да се включи в парламентарния живот.

ДБ обратно - има дълга и последователна политическа биография, която отвежда назад към антикомунистическата генеалогия на градската десница, но никак не е ясно доколко и как коалицията ще може да я продължи в новата си парламентарна компания. Само Мая Манолова и бойните u другари плуваха изцяло в свои води, защото се интересуваха само от едно - Бойко Борисов и партията му да получат възмездие.

Четвърто: именно възмездието определи духа на последния парламент. То беше точката, в която интересите на трите партии на протеста със сигурност се припокриваха, та и с тези на БСП, а отчасти и на ДПС. Всички дружно искаха да изобличат ГЕРБ в незаконни и престъпни действия, за да компенсират бездействието на прокуратурата. За целта Борисов и министрите му трябваше да дойдат на място, за да отговарят на въпроси и да понесат отговорността, което те така и не направиха. И нищо не последва от това - парламентът няма как да бъде съд, най-малкото защото първата и третата власт имат различни правомощия.

Дори свидетелствата на Светослав Илчовски, които Темида би слушала с разширени очи, в парламентарната комисия на Мая Манолова предизвикаха политически фарс на правосъдие. Работата е там, че след всяко управление през прехода възникват две устойчиви обществени очаквания - за възмездие и за промяна.

Въпросът е кое първо да се удовлетвори и „по правило“ това е очакването за възмездие, вследствие на което няма нито възмездие, нито промяна. Защото политическата логика е обратната - първо промяната, включително и на правосъдната система, а после възмездието ще си дойде само по закон. Другото е пушилка, в която столовете се разместват под изправилите се да си крещят „Мутри вън“.

Пето: 45-ото Народно събрание даде властта на президента - отчасти по принуда, отчасти по замисъл. Това беше прогнозиран резултат още от протестите. И затвърди убеждението, че битката за парламента от миналото лято е между генерал Борисов и генерал Радев. Радев в институционална асиметрия се оказа страна в нея и я спечели, като при следващите избори е вероятно вече да се заговори и за президентска република.

(Със съкращения от Дойче веле)

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари