Мария Илиева тръгва на турне с детето си

Стартира електронният прием за първи клас във Варна За първи път всички приети деца ще учат целодневно

Френската полиция задържа втори заподозрян за бомбеното нападение в Лион

Борисов: Партиите ще върнат парите, които са надвзели повече със субсидии

„Не подкрепям никого“ – седма „сила“ на евроизборите 58 301 са задраскали празното квадратче

Двама души са били ранени при стрелба в училище в Полша

Екстрадират във Франция нашенец, осъден на 3 години затвор

ГЕРБ печели евровота в селата БСП води само в малките градове

Ралица Паскалева кръсти сина си Максим в Йерусалим

Премиерът Борисов: Доволен съм от изборите, щом победихме при прякото участие на президента срещу нас

ЦИК на базата на 95,20% обработени протоколи: ГЕРБ – 30,94%, БСП – 24,24%

БСП е трета на изборите в секцията на Корнелия Нинова

Вижте резултатите от евроизборите на базата на вота във всички държави членки

В Шуменско ДПС води, ГЕРБ пред БСП с 5%

ГЕРБ бие с 10% БСП във Варна

Свалянето и вдигането на паметниците Има ли българска връзка в събарянето на статуите в Македония

От София в Скопие пристигнал кран

В едно телевизионно предаване на живо онази вечер постъпих непрофесионално. Позволих си да се смея по-силно и по-продължително пред камерата, отколкото правилата позволяват. Правя го рядко, да не кажа – никога, но не можах да се сдържа заради една случка от преди няколко дни в Скопие. Просто си представих цялата абсурдност и сюрреалистичност на ситуацията на централния скопски площад, в подножието на прословутия паметник „Воин на кон“, зад който се крие не кой да е, а самият Александър Велики. И се смях от сърце, нарушавайки стандартите на предаване на живо.

Но смехът си заслужаваше. В момента в Македония върви неформална лотария кой ще бъде следващият паметник от проекта „Скопие 2014“, който ще бъде детрониран от пиедестала си. Първият бе Андон Лазов Янев, известен като Кьосето, който в една нощ на февруари почти нелегално, както и бе качен, с тежка механизация бе свален и откаран за претопяване. Беше си набелязан да бъде началото на процеса на преоценка и ревизия на проекта, който нацвъка на всяка крачка паметници в сърцето на македонската столица. Приписаха на Кьосето много символика, натовариха го с политическа, обществена, научна и каква ли не още проблемност, поставиха под съмнение ролята му в националноосвободителното движение, дори урбанистичното решение да го издигнат пред Съдебната палата – на едно от най-оживените кръстовища в Скопие беше критикувано остро . И бай Андон падна, а с падането си предизвика още един проблем- какво да го правят оттук нататък.

Следващият бе самият Александър Велики. Но не онзи, големият от площада, дето се издига на верния си Буцефал на 36 метра височина, а неговото умалено копие, разположено в залата за пътници на Скопския аеродром, който доскоро носеше името на великия воин и завоевател. Името бе сменено и аерогарата вече носи скромното название „Международно летище Скопие“ вместо „Александър Македонски“. Но и тази смяна стана по чисто политически причини. Премиерът Зоран Заев обеща на гръцкия си колега Алексис Ципрас да направи жест на добра воля и да почне да променя топонимията, свързана с елинската антична история и с претенцията на Атина да има монопол над нея. Името на летището беше първото, после свалиха статуята. Така създадоха възможност министърът на външните работи на Гърция Никос Козияс при поредното си посещение в Скопие да кацне на летището, вместо- както в предишни случаи, да пътува километри с кола от Атина до Скопие. Гърците спазиха заканата си отпреди 12 години техен самолет да не се приземява на аеродрома „Александър Македонски“ като знак, че не приемат някоя друга държава да си присвоява правото да ползва мита за величието на Александър. Името падна, паметничето в залата за пътници –също и аеропланите от Атина дойдоха.

Е, в тази ситуация, когато цяла Македония „търка картончета“ за да познае името на следващия паметник, който ще бъде свален, някой пусна слух, че часовете на „Войнът на кон“ са преброени. И стотици негови привърженици се събраха в подножието му с намерението да попречат на евентуалното му сваляне. Беше една от онези ужасно студени нощи в снежната пролет, която легна над целия Балкански полуостров. А върхът на цялата драма беше, че поводът за слуха за свалянето на Великия бе пуснат след като стана ясно, че специален кран, който може да се вдига на 80 метра височина, е дошъл от България. Че за какво друго може да се разкарва тежка механизация от България, освен за да свали Ацо Македонски? Хората се събраха, тропаха крака заради студа, духаха в шепи и заплашваха, че ще малтретират всеки, който се опита да свали статуята с коня. Наложи се македонското министерство на културата да излъчи по медиите същата вечер официално съобщение, че няма никакво намерение да сваля каквото и да било и че идването на специалния височинен кран от България има съвсем друга задача. Това успокои хората, лека полека взеха да се разотиват и в крайна сметка около паметника не остана никой… На следващия ден обаче един от моите македонски приятели в мрежата написа: „Чудя се на нашия министър на културата. Защо трябваше да ги моли да се разотиват, пък и съобщение да излъчва- остави ги тия, „античните“, нека да треперят на студа, та да им дойде акълът в главата“… Човек да се чуди да плаче ли, да се смее ли. Е, аз предпочетох да се смея в студиото, постъпвайки не напълно професионално.

Шегата настрана, но проблемът със съдбата на паметниците от проекта „Скопие 2014“ тепърва ще се задълбочава. Колкото и да се опитват някои да го представят само като финансов, естетически или урбанистичен, в същността си той е доктринален. Акцентирането на връзката на античните македонци от времето на Филип и Александър с днешните граждани на Република Македония идваше да покаже и докаже, ако не друго, тясната връзка между названието на държавата върху географската област с името Македония с етикетите на самите нейни граждани, на тяхната култура, език и история. А всичко това определя идентичността им на македонци. Защото, както казват обективните историографи, единственият период от развитието на човечеството, в който една държава и нейният народ са носели името на географската област, която са населявали е тъкмо времето на Филип и Александър, разбира се, Македонски. А това е велико историческо време, чиято слава някак си по автоматизъм искаха да го пришият на днешните граждани на държавата Македония. Е, не на всичките, разбира се, защото на един албанец (а те по преброяването от 2002 година са една четвърт!)да му речеш, че е наследник на онзи от паметника, считай, че вече имаш смъртен враг.

Да си продължим приказката обаче. Вероятно нямаше да акцентирам толкова на свалянето на паметника на Кьосето, ако не ме мъчеше убеждението, че във всичко това има и „българска връзка“. Която пък в контекста на новата динамика в двустранните ни отношения с Македония стои някак си, как го казваше Радичков, като „въшка на ревера“. Защото и прецедентът от преди време носи българския белег. Нали си спомняте случая с великия българин от Ресен Симеон Радев, чиято статуя бе поставена на покрива на новата сграда на македонското външно министерство. Там той беше в компанията на големите имена на европейската и световна дипломация, но някакъв бдителен местен експерт го бе познал и бе вдигнал шум за това какво прави Симеон Радев между онези величия. Свалиха го, затвориха го в мазето на министерството, а междувременно публично оповестиха обвинението срещу него, станало причина фигурата му да бъде снета от покрива. Бил подписал от името на България Букурещкия мирен договор, парцелирал Македония на няколко части. Това не може да му бъде простено, казват. Аз пък си мисля, че е заради това, че ресенчанинът направи кариера в България, и то каква- дипломат, политик, публицист, журналист. А това в Македония не се прощава… Колко пъти съм разговарял с колеги от Скопие в опита си да ги убедя, че би било цивилизовано и храбро най-после да вземат и да приемат и като своя славата на онези родени в различно време в Македония хора, които са направили някаква добра и популярна кариера в България. Ние няма да се сърдим или да проявяваме ревност някаква. А подобни примери са толкова много, толкова много и различни са областите, в които са оставили име- висши военни, политици, държавници, писатели, публицисти, дипломати и какви ли не още. При този исторически и идеологически ограничен личностен ресурс, който сами си създадоха и лимитираха, при тази остра нужда от житейски и кариерни примери, които да следват и величаят през годините, В Скопие се налагаше или да измислят фалшиви кумири, или да ги привнасят отвън. Но вместо да се гордеят с тях, с делото и с живота им, от години ги заковават на позорния стълб само и само заради това, че са избрали България и там са станали това, което са станали.

И това ако не е примитивизъм, здраве му кажи.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Виждам подлата ирония на тази пропаднал джурналис.За него новите архиологически
    изследвания и последвалите исторически
    изводи за тези земи са тера икогнита. Според
    най-последните исторически идеи, претенциите
    На гърците за наследството на тъй наречения
    елински период са много по нищожни от
    живущите в Македония. Гръцките историци и
    затова пищят на умряло. В пртенциите за
    наследстеото на елинския период бих включил
    и Тракия, Мизия и погърчените българи в цяла
    Гърция вследствие на наложения геноцит спрямо
    тях. Единородстеото между българи и македонци
    е с дълбоки корени. Това единородстео между
    траки и македонци в древнастта. Не виждам
    никаква ирония на гръцкия еленизъм друрю
    Джурналис проповядваш историята на ДС
    задник историк Б.Димитров

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.