Този факт беше укриван от марксистката историография

]

Малцина знаят, че патрон на Ботевата чета е св. Георги. По Гергьовден 1876 г. войводата Христо Ботев определя за закрилник на своите юнаци светията Победоносец. Под неговото покровителство дружината тръгва към безсмъртието.

Този факт беше укриван от марксистката историография. След превратната дата 9. IX. 1944 г. тя изкара поета „ортодоксален комунист“. Нещо повече - обяви го за редник на Партията!

Червеният философ Тодор Павлов съчини фундаменталния труд „Делото на Ботев и нашето Димитровско дело“. Някоя си М. Хубенова публикува „Класовата борба в Калофер по времето на Ботев, отразена в народните песни“. Някой си П. Пенев обнародва изумителното изследване „Стояна от „Пристанала“ на Ботев като прототип на нашата партизанка“.

„Днес - обобщи Тодор Живков - и враговете, и приятелите признават, че продължителите на делото на Ботев, тези, които завоюваха правото и честта да бъдат наследници на Христо Ботев - това са Българската комунистическа партия, българските комунисти, българските комсомолци, българските ремсисти и бонсисти...“

Как така Ботев ще се кръсти пред св. Георги? Как ще замени Комунистическия манифест с Евангелието? Откъде накъде неговата чета ще носи името на Победоносеца, убил змея?

Поетът тръгва тъкмо от тази символика, в която ламята е османската тирания. Св. Георги е освободител и защитник на бедните, церител на раните и спасител на душите им. Един православен тропар го възпява като

освободител на пленници

и на бедни защитник,

на немощни лекар...

Христо Ботев не отрича съществуването на Бога, само го приближава към себе си: „Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, Боже - мен в сърцето и в душата...“

Поетът издава стенен календар за 1875 г., в който реформира църковната догматика. В центъра на възрожденския лист е изографисан Хаджи Димитър, а отдолу е поместено едноименното стихотворение. Срещу датата 9 март Ботев записва: „40 мъченици и Васил Левски мъченик“.

Заедно с Апостола в Ботевия календар са вградени Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Константин и Димитър Миладинови. 17 февруари е посветен на умрелите в Диарбекир, а 8 август на Цвятко Павлов и Никола Войводов. През 1867 г. двамата правят опит да организират чета, но са убити на парахода „Германия“.

По техния пример Христо Ботев подготвя четата, която ще освети с кръвта си българската земя. „Страшна била деятелността на нашия войвода, когато наближили да тръгват - пише Захари Стоянов. - Той ходел деня и нощя, ту пушки и припаси да откупува и приготовлява, ту момчета да настанява и упътва, ту други разни работи да нарежда, които пред един подобен поход не били една-две.“

На 17 май 1876 г. дружината слиза на козлодуйския бряг. „Да живее България и нашият храбър войвода!“, извикали като един юнаците. Възрожденският вестник „Български глас“ хроникира:

„В това време г. Ботйов извадил сабята си и направил кръст на земята, после казал: „Братя! Ето, че ние в тая съща минута се намираме в нашето поробено отечество, в което, ако ние не бяхме се сдружили да минеме по своята собствена воля, то никога не щяхме да стъпиме в неговите прекрасни предели. Нас ни са прокудили тираните да се скитаме немили и недраги по чужбини; да ходиме голи, боси, гладни, жадни и от всяка една народност презряни за това, защото не сме искали да гледаме как турчина беснее и да прекланяме глава на дивите азиатци и чорбаджии. Всички сега последен път трябва да се закълнеме как ще бъдеме верни на отечеството си и че ще се бориме до последната си капка кръв. А нашата храбра чета ще носи име „Св. Георги.“

Това слово на Христо Ботев липсва в неговите съчинения. Там обаче неизбежно беше „Символ-верую на българската комуна“. То се поместваше най-отпред, нещо като преамбюл към останалия текст.

В училищата се учеше наизуст. Влезе и в устата на Тодор Живков, който пред Десетия конгрес на БКП го нарече „нашият, българският комунистически манифест“.

Текстологът Илия Тодоров доказа, че „Веруюто“ е фалшификат, скалъпен с идеологическа цел. Същото важи и за така наречената „Телеграма до Парижката комуна“.

Седем загиват, един оцелява

Осем с името Георги в дружината

]

От 209 юнаци в четата на Христо Ботев осем носят името Георги. Трима са членове на щаба.

Георги Апостолов е роден 1853 г. в Стара Загора. Понеже владеел няколко езика е назначен за секретар. На „Радецки“ разпределя постовете по възловите места за завземане на кораба. Загива в последната битка при Рашов дол. Георги Матев е роден 1844 г. в Свищов. Участва в четата на Филип Тотю и Втората българска легия. Там е произведен в чин и по тази причина е в ръководството на дружината. Изгаря жив в една овчарска колиба, запалена от башибозука.

Георги Найденов-Гръблаша е родом от Тулча. Той е един от знаменосците, донесъл на „Радецки“ собствен байряк. Прострелян в двете колена, искал да го убият и отърват от мъките. „Няколко пъти подигах пушката си да го замеря в тила и го освобода, обаче сърцето ми не позволяваше, не се реших“, разказва Никола Кючуков.

Георги Кръстев-Пиринчев от Карлово загива в сражението на 18 май 1876 г. Бил е убеден, че отива на саможертва, защото преди да потегли с четата оставя завещание. „Наследник на моето имане оставям г. М. Мумджиева, който ще ви даде и това ми писъмце“, пише в документа.

Георги Алексиев е роден 1846 г. в Свищов. Неговата кончина е крещящо свидетелство за зверствата на поробителя. Главата му заедно с тази на Петър Македончето са донесени в село Лютиброд. „Заклали ги, а срамните им части отрязали и турнали в устата“, свидетелства очевидецът Йото Засиков. Георги Стойков-Пауна е роден 1842 г. в Самоков. След разгрома скита из планината. Опитва се да стигне бащиния дом. Убит е на 27 май 1876 г. край софийското село Мусачево.

Георги Серяков-Гийо е родом от Троян. Тежко ранен на Милин камък, молел неговия земляк Димитър Икономов да го застреля. Той не посегнал на другаря си. Дал му първа помощ, която не спасила страдалеца.

Георги Димитров Катърджийски от Оряхово е единственият оцелял с името Георги. След Освобождението завистници оспорват участието му в четата. Искат да му отнемат поборническата пенсия - 30 лева месечно! Остатъка от живота си Катърджийски посвещава в доказване на истината.