Септемврийските “въстания” - прилики и разлики

Снимка: Пламен Стоименов
Народни въстаници на 2 септември 2020 г.

1923 година раздели народа, такъв е и днес

Честните хора са омешани с лумпени и стари познайници на закона

Септември е превратен в националната ни история. През този месец е извършено Съединението и обявяването на Независимостта. После идат Септемврийското въстание и Деветосептемврийският преврат. Сега сме под същото разположение на звездите и българите са по-разделени от всякога.

Злокачественият процес започва с метежа през 1923 г. Комунистическата пропаганда му лепна етикета „въстание“. Създаде легенди около него и го обяви за първото антифашистко на планетата. Истината е, че става въпрос за

внос на революция

Троцки декларира, че такова животно има. Мъдрите шопи обаче уточняват, че е ялово и не дава поколение. У нас домораслите фашисти никога не са били на власт, а въстанието винаги е дело на народа. Така нареченото Септемврийско е скалъпено от Коминтерна.

На 9 юни 1923 г. с преврат е свален тоталитарният режим на Александър Стамболийски. Неговата Оранжева гвардия се опитва да вдигне бунт, известен като Юнско въстание. БКП не го подкрепя, защото за марксистите земеделците са „аграрфашисти“.

Комунистическият интернационал осъжда тази пасивност. Той готви Световна революция, която ще роди държавни структури по съветски модел. В България пристига генералният секретар на Коминтерна Васил Коларов. Заедно с Георги Димитров и Гаврил Генов тримата трябва да вдигнат ново въстание. Това е

първото отровно трио

в хрониката на нашенските конспирации. Сегашното е конструирано от Арман Бабикян, Велислав Минеков и Николай Хаджигенов.

Решението за метежа е взето в началото на август. Съмишленици на ортодоксалните комунисти стават леви земеделци, анархисти и криминални, които се укриват за извършени злодеяния. Днешната маса протестиращи също е аморфна. Честните хора са омешани с лумпени и стари познайници на закона.
Дебеловратите са финансирани с „вносни пари“, каквито са и някогашните - коминтерновските. Тогава от Москва, сега от Дубай. През 1923 г. е сформиран единен комитет за военнотехническа подготовка. Днес няма данни за подобна структура, макар че юначагите са въоръжени с бомби и сълзотворен газ. С тях атакуваха на 2 септември, когато беше обявено Велико народно въстание.

Дори Априлското през 1876 г. не влиза в историята като „велико“. Второто издание на този измислен акт беше на 10 септември, а третото - вчера на 22 септември. На същата дата през 1923 г. триото Димитров, Коларов и Генов

развява червеното знаме

в Северозападна България. Близо до границата, за да си плюят на петите, ако стане напечено.

Правителството на Демократическия сговор обявява военно положение. То разчита на осакатената от Ньойския диктат армия и на цивилни доброволци. За седмица време метежът е потушен.

Според акад. Георги Марков жертвите са около 5000. Фалшификаторите агитатори ги надуват на 30 000. Няма значение колко са черните забрадки. И само една да е, тя тежи на съвестта на Коминтерна и неговите послушници у нас.

Стратезите на клането мъдро са избрали град Фердинанд за столица на бунта. По пладне на 26 септември Димитров и Коларов бягат от сегашната Монтана. Американски пакард, купен с червени долари, надува газ към югославската граница. На другия ден луксозното возило минава браздата. През Виена двамата се прехвърлят в Москва.

Камионът на протестите,

който шофират Бабикян, Минеков и Хаджигенов, също свидетелства за ролята на транспорта в псевдореволюциите. Триото го използва за трибуна на своето красноречие. Любопитно е каква ще е посоката на возилото, когато лъжата излезе наяве.

Лъжата се спотайва в подмолите на всички скалъпени „въстания“. След трагедията през 1923 г. Антон Страшимиров публикува своя знаменит позив:

„Не бива да останем безучастни пред страшното бедствие от току-що потушената гражданска война в страната. Стоят безпомощни - хулени и гонени често от най-близките си - хиляди семейства на избити и арестувани. Нито тези, които подгавриха надеждите на работните маси и забегнаха, нито онези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал, - нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима.“

Цензурата извади от контекста „клаха народа си, както и турчин не го е клал“. Сложи му главна буква и го направи емблема на фашизма. Началото на изречението липсва. То сочи ония, които „подгавриха надеждите на работните маси и забегнаха“.

Днес по разбунените площади също се казва

само половината истина

Очевадно е, че управлението на ГЕРБ е изчерпано. Отровителите обаче, които се правят на народни апостоли, не предлагат нищо ново. Нека хората от всички краища на отечеството дадат своя глас на законни парламентарни избори. Както го правят в цивилизованите демокрации.

„Септември ще бъде май“, прогнозираше поетът. Досега тази смяна в хронологията на българския календар не се е случила.

Коментари

Задължително поле