Сергей Антонов заслужава повече от Паница

Клеветниците срещу България днес са почетени в потърпевшата ни родина

Антонов можеше да се превърне от обвиняем в свидетел и да остане с доста пари в чужбина

На 1 април 1986 г. след 3 г. и 4 м. в затвор или под арест в родината се завръща Сергей Антонов. Два дена преди това приключва делото за атентата срещу папа Иоан-Павел II, „Процеса на века“, както го наричат тогава.

Римският съд го освобождава с формула „Недостиг на доказателства“ за извършено престъпление. Прилага се в Италия при фактическа невиновност, за да се избегнат дела за обезщетения от Италия след процеса.
При завръщането си Антонов вече е съвсем различен от онзи, който заминава за Рим в представителството на БГА „Балкан“. Преди физически и психически здрав, енергичен, справящ се с  отговорни задачи много добре.

Дори по време на продължителното отсъствие на шефа на офиса, тогава пътникопотокът по Римската линия на "Балкан" бележи своята върхова точка. Несъмнено в интелектуално, емоционално и волево отношение Антонов отговаря напълно на изискванията на отговорната работа.

Зад юнашките мустаци стои мек, кротък, рядко добронамерен и удивително услужлив човек. Описван от околните българи като златна душа, общителен, добър човек. Винаги готов да погали по главичката, да подари играчка или да почерпи с нещо дори бегло познато дете. За такива народът казва „на мравката път сторва“.

Възпитан в детството като добър християнин, с вяра в душата и кръст на гърдите, сложен от майка му преди да замине за чужбина.

Към началото на съдебните заседания от предишния Антонов остава само ядрото на личността.

Провеждането на операцията „българска следа“ унищожава другото, в домашен арест е пуснат като развалина. Очевидно по време на престоя в затвора „Рибибия“ е изпълнявана задачата да не се допусне активното му участие в хода на съдебния процес. Така и не разбира докрай между какви воденични камъни е поставен от световните събития.

Всичко събира във фразата: „Това са клевети срещу мен и моята родина.“ С прекрасно-наивния патриотизъм на ниво „Аз съм българче“ и „Питат ли ме дей зората“. Включване на защитен психически механизъм за приспособяване в условията на хронична психотравма, присъщ на детско-юношеската възраст. В борба за оцеляване с какъвто биосоциален ресурс разполага и доколкото средата позволява.

Обвинени във връзка са атентата срещу папата, освен Антонов, са бившите служители в посолството - напусналите Италия Василев и Айвазов. По това обвинение вече е проведен бърз процес, убиецът Мехмед Али Агджа, заловен на местопрестъплението на 13. 5. 1981 г., е осъден на доживотен затвор. Тогава не споменава нито дума за български съучастници, „спомня си“ за тях чак година по-късно. На 25.11.1982 г. е арестуван Сергей Антонов и с невероятна медийна шумотевица из целия колективен Запад се рисува „българската писта“.

Това е първата широкомащабна кампания от този род, повтаряна неведнъж след това, последно във връзка с „отравянето“ на руския блогър Навални. Също прицелена в Москва, само пътьом и в София, тогава ни водят за най-близкия сателит на СССР. Показателно е, че само месец след ареста на Антонов вицепрезидентът на САЩ Джордж Буш-баща във Виена нарича България враг номер 2. Сложна и широкомащабна операция с основен геополитически аспект. Провеждана много интензивно, с висок професионализъм и отлична координация.

По различно време в хода на враждебната спрямо нас кампания се включват с изявления видни личности. Като директора на ЦРУ Уилям Кейси, небезизвестният Збигнев Бжежински, държавният секретар Александър Хейг, бившият директор на ЦРУ Ричард Хелмс, бившият зам.-директор на „фирмата“ Рей Клайн. Също и опитни в операциите кадри с по-нисък ранг като Пол Хенци, Майкъл Ледийн и експерти от Джоржтаунския университет. Помагат яко и спецове от разузнавателни и пропагандни централи на съюзни на САЩ страни, особено от Великобритания, Турция и Италия.

Затова с оглед крайната цел - да се нанесат много болезнени удари върху СССР - операцията на Вашингтон и страните от НАТО е успешна. В нея могат да се видят и изследват почти всички принципи и технологии на информационно-психологическата война. Наред с други подривни действия срещу Източния блок, подтиква Горбачов към предателство, съдейства за падането на Берлинската страна и накрая за разпада на СССР.

Водена формално срещу България, операцията „българска следа“ неизбежно нанася и на нас тежки поражения.
Особено големи са икономическите. Скъсани или тежко увредени са повечето ни търговски взаимоотношения със Западна Германия, Италия и редица други страни, за изграждането на които с години са полагани големи усилия и влагани значителни средства. Бързо охладняват пределно топлите ни и разностранни икономически връзки със социалистическите страни и преди всичко със Съветския съюз. Касае се за около 2/3 от производството и износа ни! Официалната подкрепа на Москва в антибългарската кампания е вяла, постна, неефективна. Другаде са u проблемите.

Същевременно обвинението в причастност към атентата срещу понтифика Йоан-Павел II се основава само върху голословните твърдения на убиеца Агджа, върху потока от негови лъжи, които при това нееднократно променя. Мощната, професионално осигурена и многоетажно изградена западна пропаганда обаче осигурява обществена чуваемост и относително доверие в западния свят и наоколо. Управниците ни в София полагат изключителни усилия, влагат огромни средства в защита на Антонов и другите двама, но с частичен успех извън страната.

И досега понасяме редица морални и материални щети, мине-не мине време и ни напомнят за съмненията си относно атентата, макар самият Ватикан да сне от нас тази отговорност. В тази посока от началото и досега съдействат доста българи по произход, от емиграцията и туземни. Кампанията срещу България започна чрез зам.-главния редактор на списание „Райдърс дайджест“ Джон Дими Паница. Активно се включва Алекс Алексиев, един от авторите на „българската следа“. Други се изявяват в този дух в „Свободна Европа“, „Дойче веле“ и Би Би Си.

Възмездени не само там, но и в потърпевшата ни родина. С ордени, привилегии, постове, почести и други благини. Особено с изявления за подкрепа за усилията им във, около и след тази антибългарска кампания. По време на посещение в САЩ Желю Желев скоро след избирането му за президент заяви, че българските комунисти може да са организирали и атентата срещу папата. Пак в САЩ Филип Димитров като министър-председател казва: „България е отговорна за атентата срещу папата“.

Президентът Петър Стоянов даде орден „Стара планина“ - I степен на Паница. Наскоро улица му наименуваха, училище също, ибо бил филантроп и визионер. С негово съдействие през 2006-а се издава книгата „Времето на убийците“ на Клеър Стърлинг - най-злостната клеветница срещу България при него в „Райдърс дейджест“. С послание, че в нея е „истината за участието на комунистическите тайни служби в покушението срещу папа Йоан Павел II“.

Потърпевшият от тях Сергей Антонов напълно заслужава и улица на негово име, и паметна плоча около летището. Все го пропускат. Ясно е защо на всеки, който се вгледа в историята на огромната западна кампания „Българската следа“ и отбележи достойната му роля. С последни силици отстоява своята и на родината невиновност. Можеше да се „разкае“, да се превърне от обвиняем в свидетел, да остане жив и здрав в чужбина с доста зелени в банка.

Не го направи, избра да се бори. Не го сравняваме с националните герои, скромен герой на своето време е той. Но някога Вазов реши да напише „Епопея на забравените“, че и за тях тогавашните визионери не са щели да си 
спомнят.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи