Сиренцето "Жоси" в капан за наивници

Как Бойко Рашков и Надежда Йорданова спретнаха т.нар. “афера Жоси”, за да атакуват Иван Гешев

Справка в Търговския регистър показва, че главният прокурор и негови близки никога не са имали участие в търговското дружество, обект на частно-правен спор, използван като пропагандна теза срещу обвинител №1

Спор между съдружници с повече от седем годишна давност се оказа в основата на поредния опит на политически, икономически и адвокатски лобита за дискредитиране и евентуално последващо отстраняване на обвинител №1.

Преди около месец, първо в журналистическо предаване на близката до подсъдимия за фалита на КТБ бивш банкер Цветан Василев – Любица Кулезич, основателят на фирмата за млечни продукти „Жоси” Георги Георгиев атакува Иван Гешев със звучащи абсурдно обвинения - как още като редови прокурор, настоящият обвинител №1 е бил в основата на отнемане на бизнеса му. За по-сигурно, за да не се обърка при разказа на историята с елементи на криминален трилър, в телевизионното студио млекопроизводителят Георгиев бе придружен от съименника си – Георги Б. Георгиев, лидер на т.нар. сдружение „БОЕЦ”. От години, по команда, Жоро „Боеца” организира всевъзможни провокации и пърформанси срещу държавното обвинение. А, за да няма никакво съмнение кой стои зад тях, самият Георги Б. Георгиев увековечи за поколенията своята свързаност с Цветан Василев, като сам разпространи обща снимка на двамата от лоби-бара на белградски хотел. Важен детайл в това „млечно-крими сериалче” е, че двамата адаши – Г.Г. на квадрат, не за първи път съвместно повдигат темата за „Жоси” пред медиите. Правили са го и преди три години, като тогава обаче изобщо не заместват името на Иван Гешев. Направиха го едва преди месец, което далеч не е случайно, но същевременно показва и сериозния дефицит на аргументи, с които противниците на независимостта на прокуратурата опитват да я овладеят на първо място чрез отстраняването на главния прокурор.

Няма никакво съмнение, че, ако Гешев можеше да бъде уязвен по какъвто и да е начин чрез частно-правния спор около фирмата „Жоси”, то това щеше отдавна да е било включено в арсенала от „активни мероприятия” и „фалшиви новини”, които заливат обвинител №1, при това още преди номинирането му за поста през 2019 г. 
Различното днес е, че, ако в миналото, докато още бе ръководител на Специализирана прокуратура, Гешев бе атакуван чрез наети от олигарсите „журналисти”, „протестъри” и адвокатите им, то сега това правят вече и действащи министри, които са впрегнали ръководените от тях институции, за да могат от една страна да прекратят делата срещу скритите им кукловоди, а от друга – веднъж и завинаги да унищожат възможността прокуратурата да преследва „правилните” олигарси. Подвластни на старата максима – „по-добре късно, отколкото никога”, новите управляващи решиха да намесят името на Иван Гешев в частно-правния спор „Жоси”, като за целта бе ангажиран и властови, и, на практика, обществен ресурс. Абсурдното в цялата ситуация е, че обект на репресия се оказа не директно обвинител №1, поне не и засега, а неговият баща, който е на преклонната 83-годишна възраст. Очевидно след като Гешев не може да бъде принуден или сплашен, то с методи, познати от Сталинистки времена, това се случва чрез близките му, нещо напълно несъвместимо с демократичните реалности.

И това далеч не е всичко, защото в желанието си да се разправят с неудобния за кукловодите им главен прокурор, изпълнителите газят абсолютно безцеремонно цялата правна уредба. Оказва се, че в МВР, при това в ГДБОП, била започната проверка, мишена на която е именно Иван Гешев. А в Министерство на правосъдието, именно на база тази проверка, усилено се подготвя пореден сигнал до Висшия съдебен съвет, с който да се иска отстраняването на главния прокурор. Поне това се разбира от отделни медийни изяви на двамата ресорни министри Бойко Рашков и Надежда Йорданова.

Като изключим персоналния характер на предприетата институционална вендета, ангажирането на министрите на вътрешните работи и на правосъдието с класически търговски спор е силно тревожен сигнал за състоянието на правовия ред в страната, защото няма ведомство в държавата, в което да не са подадени сигнали по стотици и дори хиляди идентични казуси. По почти всички от тях обаче министрите дори и не биват занимавани, макар в повечето случаи да са адресати на жалбите. И принципно така следва и да бъде, защото, като политическо лице, съответният министър най-малкото не следва да взима страната в подобни спорове, защото винаги ще остане сянка на съмнение за лобистки интереси или тенденциозност в работата на ведомството по конкретния казус. Но Рашков и Йорданова правят точно това, което нито един уважаващ себе си министър в европейска държава не би сторил. Ползват търговски спор, за да „удрят” по главния прокурор. При това го правят с ясното разбиране, че нарушават принципите за върховенство на правото. А в случая е точно така, защото първо споровете между съдружниците в „Жоси” се решават по съдебен ред и второ – обстоятелствата, дали и какво отношение по казус отпреди 7-8 години би могъл да е имал Иван Гешев, като прокурор в Софийска градска прокуратура, се оказват отдавна проверени, при това с отхвърлянето на каквито и да е съмнения за интегритета на магистрата. Твърди го самият Георги Георгиев, но не този от „БОЕЦ”, който е ясен, а този от „Жоси” като сам признава, че по жалбите му през годините е получавал отказ от съответните проверяващи институции.

И понеже новата власт претендира за почтеност във всичко, то преди да решат да ангажират ръководените от тях министерства във войната срещу прокуратурата, Рашков и Йорданова можеха да поискат от служителите си да се направи елементарна справка в Търговския регистър. Тогава обаче нямаше да могат да внушават, макар и не пряко, а чрез инсинуации и откровени манипулации, вина на главния прокурор Иван Гешев, като го обвиняват в престъпно завземане на чужд бизнес. Проблемно е, че Рашков и Йорданова очевидно не търсят истината, защото бързата справка в Агенцията по вписванията ги разобличава като разпространители на „фалшиви новини”.

През август 2014 г. по партидата на „Жоси” ООД постъпва заявление, с което се иска промяна на седалището на фирмата, заличаване на управител, изключване на съдружник и поемане на дружествените дялове. Приложен е и протокол, според който на Общо събрание е взето решение за изключването на Симеон Присадашки като съдружник в „Жоси”. Решението за това е взето от другия съдружник – Георги Георгиев, който твърди, че партньорът му е действал против интересите на фирмата.

Наред с това, Георгиев иска като съдружник да бъде вписан Стоимен Гешев, който трябва да получи два дяла от общо 100 от търговското дружество. Забележително е, че общата сума на двата дяла възлиза на 100 български лева. Останалите 98 дяла, всеки по 50 лв., остават за Георги Георгиев. Направени са и множество други искания, като са приложени редица документи, но нито едно от заявените обстоятелства не е вписано по партидата. Като една от причината за това е, че няма данни съдружникът Симеон Присадашки да е уведомен лично за изключването му. Гешев-старши всъщност изобщо не става съдружник в „Жоси” ООД, не получава и двата дяла, т.е. казус не съществува. Причината, която съдията по вписванията излага - не са спазени поредица от изисквания на Търговския закон. Задълбоченият анализ на документацията, налична по партидата на „Жоси” ООД /по настоящем ЕООД – в несъстоятелност/, сочи, че самото решение за включването на нов съдружник във фирмата, е взето еднолично от Георги Георгиев, което го прави порочно. Това е така, защото решението е било взето без знанието и участието на другия съдружник в „Жоси” – Симеон Присадашки. Манипулацията е повече от повърхностна, защото, за да има прехвърляне на дружествени дялове, съгласно закона, то това е трябвало да стане с отделен договор, при това с нотариална заверка на подписите. А такъв договор никога не е бил сключван, нито е представян в Търговския регистър. И това лесно може да се установи с бърза справка в публичните документи на сайта на Агенция по вписванията. 

Дори и да приемем, че тези обстоятелства са неизвестни за разследващите жалбата на Георги Георгиев оперативни работници от ГДБОП, които не са се сетили да проверят публичната информация в Търговския регистър, то би било абсурдно министърът на правосъдието да дава интервюта, в които да внушава връзка на обвинител №1 с казуса „Жоси”, при положение, че такава в правния мир никога не е съществувала, нито на Иван Гешев, нито дори на баща му. Надежда Йорданова вероятно смята, че, атакувайки Гешев, ще се хареса на партийната секта и на адвокатската кантора, които я излъчиха за поста на министър, но всъщност тя нанася непоправими щети върху правосъдното министерство, използвайки го като бухалка във войната срещу прокуратурата. По недопустим за авторитета на институциите начин правосъдната министърка се оказва в ситуацията да твърди нещо, което никога не е съществувало, а за това във всяка цивилизована страна се понася политическата отговорност. Разбира се, Йорданова е далеч от мисълта за оставка, но с действията си поне разкри, че като верен партиен кадър ще следва максимата – целта оправдава средствата, дори и те да са незаконни. Дано поне министърката се откаже да внася поредния скалъпен сигнал срещу Гешев във ВСС, защото освен, че ще стане за смях и ще породи съмнения за своята юридическа компетентност, то не е сигурно дали главният прокурор най-накрая няма да намери за нужно и да потърси правата си по съдебен път.

Но Йорданова не е самостоятелен играч в случая. Защото зад целия план неизменно стои и вътрешният министър Бойко Рашков, макар за момента да не го е демонстрирал публично. И има защо – в нарушение на законите, жалбата на Георги Георгиев от „Жоси” се проверява от ГДБОП, а както вече е ясно – мишената е обвинител №1. Според нормативната уредба обаче ГДБОП няма никакви правомощия да извършва разследвания спрямо магистрати. Това би могло да правят единствено от КПКОНПИ, която в случая не само, че не е сезирана, но очевидно от изпълнителната власт търсят начин да заобиколят Антикорупционната комисия. 

Употребата на търговския спор за фабрикуването на т.нар. “афера Жоси” от страна на двама министри във войната на новата изпълнителна власт срещу съдебната власт, в частност срещу прокуратурата, не вещае нормализиране по върховете на държавата на прага на 2022-ра година. Повече от проблемно е, че двама министри ангажират обществен ресурс в опит да отстранят главния прокурор, като дори се стига до тормоз по отношение на негови близки. Подобни методи нямат нищо общо със съвременните разбирания за почтеност и морал, още по-малко са пример за върховенство на правото в страна от Европейския съюз, а тъкмо обратното, тласкат страната към отдавна забравените години на комунистически репресии и гонения срещу всеки неудобен на управляващата върхушка. Самият Георги Георгиев признава, че в далечното минало е заловен от Народната милиция да върши стопански престъпления – отклоняване на ресурс от държавните предприятия за лична изгода. А, за да отърве затвора, Георгиев се съгласява да стане доносник на милицията.

Сега, четири десетилетия по-късно, изглежда и Народната милиция е възродена, а властта се крепи на доносници.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи