Дневен хороскоп на Алена за събота, 21.09.2019

На 21 септември 2019 да почерпят

18-годишен български студент е убит в Германия

Бирата помага срещу затлъстяване и диабет

Йеменските бунтовници обещаха да спрат нападенията си срещу Саудитска Арабия, ако те направят същото

Художникът воин Николай Хайтов 100 години от рождението на писателя

Милиони хора по света се включиха в глобален протест срещу промените в климата (СНИМКИ и ВИДЕО)

Спрягат Шаби Алонсо и Раул за „Реал“

Русия оспори резолюцията на ЕП, според която пактът Рибентроп-Молотов е довел до Втората световна война

Елчин Сангу е в творчески отпуск

Убивай българи – Калпакчиев е насреща Хелзинкският комитет помогнал за освобождаването на Полфрийман

„Труд Уикенд“ – един вестник за празниците

Бащата на Полфрийман: Надявам се да се върне колкото се може по-скоро

Каним Владимир Путин в България догодина Премиерът Бойко Борисов увери, че с Русия имаме възможно най-добрите отношения (обзор)

София ще има детска поликлиника Събират на едно място лекари от различни специалности

Скрипториите на княз Борис-Михаил Край Варна преписвали книги по нареждане на княза-кръстител

Прочутият скрипторий за писане на книги.

Откритият древен манастир до с. Равна има площ от почти 10 дка

Преди няколко десетилетия сред археологическата гилдия избухна бомба. Край село Равна, на 25 км източно от първата българска столица Плиска, бе открит важен средновековен манастир. Според намерен в него надпис, той е бил построен през 889 г. и само 24 години след покръстването на българите от княз Борис-Михаил. От руините на някога величествените сгради бяха извадени повече от 300 врязани върху камък надписи и рисунки. Текстовете са на кирилица, глаголица, старобългарско руническо писмо, гръцки език. Долавят се упражнения за обучение в грамотност, предварителни ескизи на миниатюри, цели текстове от свещени книги. Заедно с тях бяха намерени 30 железни писала (стилуси) и множество бронзови закопчалки за ръкописни книги. Тези находки подсказаха, че в манастира е действало ателие за изпълнение на книги (скрипторий), училище и библиотека. Надписите показваха, че там са работели и ученици на братята Кирил и Методий.

С уникалните текстове се зае Казимир Попконстантинов. Тогава младият учен и не подозира, че години по-късно, вече като професор във Великотърновския университет, ще му се отдаде втора подобна възможност. А това се случи, когато в края на 90-те години на ХХ век заедно с археолога Валентин Плетньов той започна разкопки в местността „Караач теке“ („Текето на черните брястове“) край Варна. Преди тях учени от първата половина на столетието бяха открили останките на великолепна църква и манастирски комплекс около нея. Старобългарски надписи и оловен печат на княз Борис-Михаил им беше дал основание да ги свържат с неговата просветителска дейност след покръстването в 865 г.

В първото десетилетие на ХХI век експедицията успя да разкрие нови тайни от историята на древния манастир. Той има площ от почти 10 дка, което го прави една от най-големите извънстолични обители на Първото българско царство. Изграденият на равна тераса по северния склон на Франгенското плато ансамбъл определено е имал връзка с няколко важни старобългарски селища и некрополи. Те се намирали в подножието на възвишенията в района на новите квартали на съвременна Варна и вече са разкопани от археолозите.

Целта на строителите от втората половина на IХ век е била да се изгради център за разпространение на новата вяра в морето от езичници. Разкопките на манастира показват, че той е бил създаден по предварителен план. В центъра на обширен двор е издигната голяма катедрална църква от т.нар. атонски тип. Храмът притежава обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирало цялото монашеско братство. Сградата е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Край нея се развиват верижни помещения, строени с податливата на обработка каменна порода „бигор“. Между редовете от камък минават пояси от тухли, което създава красив декоративен ефект. Пред постройките са оформени портици в два реда, открити към просторния двор.

Най-важна се оказва една сграда с внушителните размери 35/10 м. Вътрешността е разчленена от напречни зидове на 12 симетрично разположени помещения. Масивните стени карат учените да предположат, че сградата е била засводена и е имала втори етаж. А през 2005 г. са разкрити два от рухналите сводове, което потвърждава изцяло тяхната хипотеза. Както останалите помещения, постройката е изпълнена в т.нар. „смесена зидария“ – последователни редове от тухли и камък.

Монументалността на строежа изумява български и чужди специалисти. Проф. Георгиос Веленис от Солунския университет „Аристотел“ заявява, че не познава такава сграда нито в старобългарската, нито във византийската архитектура. Нещата стават още по-интересни, когато започват да се изясняват нейните функции. Подобно на манастира в Равна, при разкопките са открити над 30 железни стилуси за писане и множество бронзови закопчалки за книги. Казимир Попконстантинов е сигурен, че екипът му е попаднал на манастирския скрипторий. Заедно с него в огромната сграда са се намирали библиотеката и училището. Помещението бързо станало тясно за мащабната просветителска дейност, извършвана в манастира. Тогава то било разширено на юг чрез нова пристройка.

В обителта край Варна се е водил интензивен живот. Археолозите намират красива белоглинена рисувана и релефна керамика. Част от съдовете са внос от Византия, а други са в стила на „преславската рисувана керамика“ – един типично български феномен от края на IХ и началото на Х век. Разцветът неочаквано е прекъснал в последните десетилетия на Х век. Първоначално учените работят по хипотезата за насилствено разрушение. По-късно се разбира, че обителта е унищожена от активизирало се свлачище – един актуален и до сега проблем за Варна. Малко по-късно в изоставените руини на представителните сгради се установява неголямо селище. Новите обитатели се нанесли направо във вътрешността им или пък строели своите непретенциозни каменни жилища и землянки край тях. Следи от човешко присъствие се запазват чак до ХVI-ХVII век, когато хората окончателно напуснали района на някога блестящия манастир.

Днес около обителта витаят легенди и предания. Всяка година на 15 август, денят на Успение Богородично, в местността „Караач теке“ се прави събор, което навежда на мисълта, че манастирът е бил посветен на Божията майка. А археолозите допускат, че там е работел някой от учениците на светите братя Кирил и Методий. Дано имат късмет да открият ясни доказателства за своята теория.

 

Загадъчните средновековни писания

Обаянието на тайнственото място за писане на средновековни книги много образно е предадено от Умберто Еко в прочутата му книга “Името на розата”. В моята кариера на учен и аз имах възможността да усетя този трепет. В началото на 90-те години работех в църквите на руския град Новгород Велики и попаднах на много рисунки и надписи, представляващи упражнения на миниатюристите и писарите. Особено интересен бе открития от мен скрипторий от ХIV век в охридската катедрала “Св. София”. Той е бил на втория етаж и е имал огромни прозорци, позволяващи на слънчевите лъчи свободно да осветяват вътрешността.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.