АПИ: Започва изготвянето на техническите проекти за ремонта на тунелите „Топли дол“ и „Траянови врата“

Чистят деретата в Камено

АБВ-Младежи настояха за сваляне на санкциите срещу Русия

Хиляди ще подкрепят инициативата на Столична община за отказ от лични автомобили в Деня за по-чист въздух

Трима работници загинаха при адска катастрофа край Хитрино

Три от перголите на площад „Славейков“ са монтирани

Саудитска Арабия е против международно разследване на случая Хашоги

АБВ против чужди ракети у нас Румен Петков разговаря с руския посланик Н. Пр. Анатолий Макаров

Отвориха Троянски проход за камиони

Приключи българо-румънското противоминно учение „Посейдон 2018”

Полицаи откриха ферма за канабис в туристически комплекс (СНИМКИ)

Министър Каракачанов: Не приемам критиките, които президентът непрестанно отправя, вземайки страната на опозицията

В Кипър зоват феновете за подкрепа

Бюджетната комисия отхвърли ветото на Радев за данъчните закони

Изпускане на отпадъчни води от мандра установиха екоинспектори

Словаците си написаха успешна история с еврото Ползите от единната валута са много повече от загубите

Братислава – юли 2008 г. в Съединените щати ипотечната криза набира скорост, която през следващите месеци се превръща във финансова и нейната сянка постепенно се разпрострира из целия свят. Икономическият балон все още се надува, валутите на посткомунистическите страни от Централна Европа, включително словашката крона, държат рекордни стойности.

Точно в този момент се стига до повратна точка, която ще засегне живота на всички словаци. Валутният курс на словашката валута, който над 2,5 години е в европейския валутен механизъм ERM II, се определя на исторически най-силното ниво от 30,126 крони за 1 евро. На практика това означава, че от януари 2009 г. по този валутен курс ще се обменя кроната в нашите банкови сметки за евро.

За словашките домакинства това бе изключително щастлив момент. Два месеца след фиксирането на курса през юли, американската банка Lehman Brothers се срина. Огромният балон се спука и предизвика рязък спад на световните финансови пазари. Стойностите на чешката корона, унгарския форинт и полската злота паднаха бързо. Финасовите експерти изчислиха, че ако бяхме закъснели няколко месеца с фиксирането на курса, щяхме да обменяме кроната в съотношение около 40:1.

Естествено, силният курс на кроната не бе изгоден за всички. По-конкретно, на нашите износители, чиито стоки, предназначени за еврозоната, изведнъж поскъпнаха. Хората обаче прецениха, че след обмяната ще имат значително повече евро в портфейла си. Точно такова, с каквото плащат германците, австрийците, финландците или холандците.

Но не всичко беше идеално. Преди 1 януари 2009 г. част от населението не криеше своето притеснение – от нарастването на цените, проблемите при преизчисляването, до това, как ще свикват с новите пари. Все пак, едно е да дадеш в къщи на жена си заплата от 15 000 крони, друго – само 500 евро. И съвсем различно е да заплатиш в бирарията 27 крони за една бира, отколкото 90 цента.

Да, преминаването към еврото наистина не беше лесно. Кроните ни съпровождаха от 1918 г., когато възникна самостоятелната държава Чехословакия. В началото много хора носеха със себе си калкулатори в магазина, за да преизчислят покупките си до последния цент, но те дори не бяха необходими, тъй като през цялата 2009 г. всички търговци бяха задължени да изписват цените на стоките както в крони, така и в евро. Много от тях продължиха с тази практика и през следващите години.

Фактически не се стигна до значително оскъпяване, от което много хора се страхуваха. Светът се опомняше от финансовата криза, инфлацията постепенно падна до минимум, а цените нарастваха много бавно.

Ползите от въвеждането на еврото бяха много повече. Вече не трябваше да обменяме пари, когато отивахме на пазар в австрийския Хайнбург, на няколко километра от Братислава. Чуждестранните туристи не бяха принуждавани да обменят пари в банките или бюрата, често при изключително неблагоприятни условия. Броят на туристите в Братислава и Татрите значително нарасна, което се отрази на туристическия бизнес.

Не на последно място, увеличи се и броят на инвеститорите в Словакия, тъй като голяма част от финансовата бюрокрация отпадна.

Много бързо страната ни се превърна във фактор за растежа на европейската икономика. Ясно е, че освен реформите на правителството на Микулаш Дзуринда, основната причина бе еврото. Именно благодарение на него се присъединихме към ексклузивния Клуб на еврозоната, който оказва голямо влияние при икономическите решения на Европейския съюз.

Необосновано се оказа и притеснението, че Западът ще гледа на нас като на бедни роднини и в еврозоната ще свирим само втора цигулка. Обратното е вярно. Нито една от западноевропейските страни никога не ни показа, че сме по-малоценни членове на еврозоната. Винаги сме били равноправни партньори. И това важи не само за Словакия, а и за другите страни от бившия комунистически блок като Естония и Словения, по-късно Литва и Латвия. Всички страни изпълняват договорените критерии и са двигатели на европейския растеж, привличайки инвеститори. Ако някой има проблеми, това са предимно стари членове на ЕС, като Италия, Гърция или Испания.

В началото на следващата година словаците ще отбележат десетата годишнина от присъединяването си към еврозоната. Днес почти всеки възприема стойността на стоките в евро. Например, когато сме в Чехия, където цените са в крони, ние механично си ги преизчисляваме в евро. Едва тогава преценяваме какво си струва да се купи.

 

Българите също биха могли да го направят

С европейската валута България също има шанс да си напише подобна успешна история като Словакия. Не бива българите да се притесняват при вземането на решение дали да се откажат от лева. Особено сега, когато става все по-ясно, че всеки друг път, различен от европейската интеграция, би бил грешка. Просто присъединяването към общия валутен съюз, е в основата на целия този процес.

 

*Павел Новотни е редактор в авторитетния словашки всекидневник „Хосподарске новини” в Братислава, Словакия. Материалът е предоставен ексклузивно на вестник „Труд“ от автора, със съдействието на българския посланик в Словакия Йорданка Чобанова.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. доста тюрлю гювеч…
    туристите и в България и в другите страни се увеличават въпреки местните валути.
    в доста западни държави, нарочно прекараха населението си с ниска стойност на собствената си валута, за да стимулират износа. вероятно управляващите у нас и у нас ще направят така….

  2. Словаците следва да са наясно,че предвид свръхзадлъжността на Италия(в сравнение с дългът на Италия гръцкия дълг е като ресто и дребна сума), ако се наложи да бъде спасявана Италия Словакия следва да има своето процентно участие. Важи за всички държави в еврозоната, а и в „чакалнята“. Италия без помощ от няколкостотин милиарда евро трудно ще се справи. Та като гледам- Словакия и се припадат минимум 10-20 милиарда за да спасява Италия, ако се наложи. Тоест на всеки словак му се припадат поне по 500 евро-по занижена оценка -за да бъде спасена Италия от колосалния дълг, ако се стигне до спасяване.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.