Знаменитият дисидент упреква западните общества в неспособност да признаят цивилизационните различия

Какво друго освен нелепа гротеска и цивилизационно невежество е да провеждаш джендър-обучение из прахоляците на Афганистан?

В годините след като е лишен от съветско гражданство и експулсиран в свободния свят през 1974 г. Солженицин е истинска икона на либералните елити. Внушителен символ на интелектуалната съпротива срещу мракобесието на съветския тоталитарен режим и на моралното превъзходство на Запада. Но само докато проникновеният интелектуалец не обръща критичния си поглед към реалностите и проблемите в западните общества. Неговата знаменита лекция пред випускниците в Харвардския университет през 1978 г пронизва като мълния либералния дискурс по онова време – всепризнатият разобличител на тоталитарното общество прави унищожителна дисекция на Запада, който според него е отслабен духовно от всепоглъщащ материализъм. Думите му предизвикват сериозна полемика, някои дори публично разкъсват иконичния му статус, наричайки го “съветски аятолах" и “непоправим руски националист". Днес, от разстоянието на изминалите повече от четири десетилетия, тезите и оценките на Солженицин се открояват още по-кристално. Защото много от процесите са се разгърнали до крайност.

Знаменитият дисидент упреква западните общества в неспособност да признаят цивилизационните различия, а оттам и в погрешна оценка за другите, изхождаща от западни критерии, които често са неприложими в друг социален контекст. Изтъква опошляването на живота чрез издигането в култ на материалните блага и неглижиране на духовните цели. Подчертава, че култивирането на прекалено позитивистки, “легалистки" манталитет не държи сметка за разликата между формалното право и морално справедливото. По думите му: “ужасно е онова общество, в което изобщо ги няма безпристрастните юридически везни, но общество, в което няма други везни освен юридическите, също е малко достойно за човека”. Говори за отклонението на свободата в посока към злото, в чиято основа е разбирането, че човекът не носи в себе си вътрешно зло, а всички пороци на живота произтичат само от погрешните социални системи, които и трябва да бъдат поправени. Според него повърхностността и фалшивостта са психическото заболяване на ХХ век и то е най-силно изразено в медиите, които са източник на прибързани, фалшиви и подвеждащи оценки, които често заблуждават обществото в търсене на евтината сензация.

Но особено пророчески от днешна гледна точка звучат следните думи на Солженицин: “Упадъкът на смелостта е може би най-поразителното за страничния поглед, което се вижда в съвременния Запад. Западният свят изгуби своя граждански кураж – заедно и поотделно във всяка страна, всяко правителство, всяка партия и разбира се - в ООН. Този упадък особено силно се чувства сред управляващите и интелектуалния елит, създавайки усещането, че обществото като цяло е загубило смелостта си. Да напомням ли, че упадъкът на смелостта още от древността се счита за първия признак на края?”

Ако се вгледаме, макар и телеграфно, в състоянието на съвременната либерална демокрация, ще видим всичко това в действие. Глобалистката обсесия по износ на демокрация и неолибералните пазарни “ценности" в други цивилизационни ареали донесе каскада от кървави конфликти, разруха, бедност и прекъсване на естественото развитие на цели народи и региони. Каква по-ярка илюстрация от кафкианските войни в Афганистан, Ирак, “освобождението" на Либия. Какво друго освен нелепа гротеска и цивилизационно невежество е да провеждаш джендър-обучение из прахоляците на Афганистан? Месианското самочувствие на Запада, който трябва да пренесе своите ценности и обществени порядки в друг културен контекст без оглед на локалните специфики, е нищо повече от рецидив на “цивилизаторската мисия" на колониалните империи.

Симбиозата между крайния либерализъм и левичарския прогресизъм, минаваща през т.нар. “политика на идентичностите", фетишизираща расата и пола, превърна западните общества в бойни полета за безброй социални конфликти. Във война на всяко малцинство срещу всички останали. Но война не за равноправие, а за господство. За налагане на малцинствени стереотипи като универсална норма, която се налага на останалите с държавна принуда. Екстремният феминизъм воюва с “патриархата" и “токсичната мъжественост". Трансджендърите воюват с половата бинарност. Етномалцинствата са подклаждани да воюват с “бялата привилегия". По думите на проф. Марк Лила от Колумбийския университет в Ню Йорк - фиксацията върху идентичностите в училища, университети и медии през последните две десетилетия произведе поколение от либерали и прогресисти, които са нарцистично погълнати от някакво малцинствено себеизживяване и социална изява, но са неспособни да осмислят живота като част от националната общност.
Либерал-прогресистките медии са пропагандни рупори, в които се уволняват журналисти за различно мнение (бедни ми New York Times) и се трансформират в партийни пресофиси по избори (като например CNN).

Cancel-културата е един от инструментите на политическата коректност за линчуване на другомислието, който прогресисти и либерали са взели на въоръжение. Тя иска изличаване на различията и анулиране на несъгласието и несъгласните. Нейните радетели са като червените кхмери - искат да занулят всичко и всички, които не отговарят на техните разбирания. Cancel-културата не критикува, а унищожава. Не спори, а заповядва как да мислиш и какво да говориш. Не защитава своята гледна точка, а иска да няма други гледни точки.

Тъжно е да се гледа как упадъкът на смелостта в западните общества, за който говори през 1978 г. Солженицин, днес е обхванал интелектуалци, журналисти, обществени фигури и знаменитости, които се гърчат безропотно под хомота на политическата коректност. Не смеят да изкажат гласно безспорни научни истини, като това, че мъжът и жената са такива от зачатието до смъртта, независимо от хормонални и оперативни намеси. Виртаулните тълпи хвърлят камъните на омразата и отрицанието към свои учители, авторитети, благодетели, близки, само защото са дръзнали да изразят друго мнение. И в най-мижавата  филмова продукция вече задължително трябва да се пришият хомосекскуални сцени и трансджендърни персонажи, за да се промуши през либерал-прогреситката идеологическа цензура. Както при тоталитаризма задължително се включваха цитати от Маркс и Ленин, дори и в безобидни издания като “Съвети за домакинята".

Това са само щрихи, но иззад тях всеки може да види пълнокръвната картина на все по-оруеловската действителност, в която живеем. Школското понятие за “либерална демокрация" все повече се изпразва от автентичното си съдържание и се изражда в потисничество. Злоупотребата с пандемията, като повод за все по-драстично ограничаване на Свободата, изправя света пред още по-голямо изпитание.

Оптимизмът е малодушие, както писа знаменитият Освалд Шпенглер в “Човекът и техниката". Но дори и здравословният песимизъм подсказва, че борбата за Свобода няма да бъде анихилирана. Защото Свободата е от Бога. Затова е време за демокрация без прилагателни.