– С какви чувства дойдохте на турнето в България?
– Виктор: Съжаляваме, че пристигаме при вас за толкова кратък срок и ще имаме възможност да изнесем концерти само в пет големи български града. Обикновено нашите турнета са за по месец, а често траят и по-дълго. Разбира се, вълнението ни е огромно, това е много отговорно мероприятие, защото ще представим на българските зрители своето изкуство и казашката култура. Това, което творим, пресъздаваме и съхраняваме, се счита за културна ценност на Руската федерация. Ще се борим да покорим сърцата и на българската публика, амбицирани сме за това, изпълнени сме с най-добри чувства.
– Вашият ансамбъл е най-старата военна певческа формация в Русия. Какво ви дава енергия и сила да продължавате това грандиозно дело?
– Виктор: Наистина, нашият ансамбъл е на повече от двеста години. Най-голямата ни ценност е натрупаният през вековете репертоар, песните и тяхното съдържание – нашата съкровищницата включва над 4000 песни. Ние сме приемник на Черноморския военен певчески хор, създаден на 14 октомври 1811 година от протойерей Кирил Росински, духовен наставник на Кубан, и от регент Григорий Гречински. Понастоящем ансамбълът е в опитните ръце на художествения ръководител Виктор Захарченко, народен артист на Руската федерация, който оглавява формацията вече повече от 40 години.
Евгения: Пеем предимно песни, в които се говори за любов към Родината, за преданост, жертвоготовност и патриотизъм. Това са непреходни ценности и бихме искали да ги предадем към бъдещето.
– Пеете казашки, руски и украински песни. Но не е ли това едно и също нещо, изказано по различен начин?
– Виктор: Да, исторически нещата с кубанските казаци са се сложили така, че сме сбор, сплав от най-разнообразна кръв, към Кубан навремето са се стичали мнозина свободолюбиви хора от цялата Руска империя, които са бягали от някаква несправедливост или са се спасявали от тегобите на крепостничеството. Кубан включва и част от Запорожието, което днес се намира в Украйна. Има наслагвания на кавказка култура, на руска и украинска, на татарска и други култури, на култури от различните народи на Руската империя.
Евгения: Генетически сме една богата и разнообразна сплав, но сме обединени от нещо общо – вярата. Казаците винаги са били защитници на православната вяра, която укрепва душите и дава духовна опора.
– Вашият ансамбъл има повече от 250 изпълнители – певци, музиканти, танцьори. Как поддържате приемствеността на поколенията?
– Евгения: Кандидати за нашия ансамбъл идват постоянно, от всички краища на Русия. Провежда се строг кастинг под егидата на нашия художествен ръководител и с участието на художествения съвет. Най-важно е кандидатът да има талант, глас, да танцува или да свири отлично. Но не по-малко е от значение способността на човека да се впише в колектива. Дава му се изпитателен срок.
Виктор: Понякога става така, че някой член на ансамбъла сам се отказва след 2-3 месеца интензивна работа. Разбира, че не е за него това огромно натоварване, пътуванията, а и откъснатостта от семейството също е проблем.
– По време на Руско-турската война от 1877-78 година в състава на руската армия в България идват и се сражават нерегулярни казашки подразделения. Ще успеете ли да посетите Шипка, Плевен и други места, свързани с военните подвизи на вашите предци?
– Виктор: Да, ние се интересуваме от бойните подвизи на дедите си. Затова ще направим всичко възможно, въпреки краткото време, да посетим местата, свързани с военната казашка слава.
– Знаете ли какво е Кубанхория?
(Следва неловко мълчание. Виктор и Евгения се споглеждат учудено)
– “Не знаем!” – отговарят и двамата. Виктор е озадачен, Евгения трепка с дълги мигли. Обясняваме им, че така се казва астероид № 243204, който е кръстен на Кубанския казашки ансамбъл в чест на неговата 200-годишнина.
– Какво ще пожелаете на нашите читатели за финал?
– Щастие, здраве, да обичат изкуството и хубавата песен, и се надяваме, че Кубанският хор ще спомогне да разберете Русия – някогашна и днешна.
Интервюто е предоставено със съкращения от сайта “Лицата на Града” (www.licatanagrada.com)