Спектакълът „Одисей” заслужава световна сцена

Константин Еленков (Одисей), Диана Добрева (режисьор) и Пламена Божилова (Пенелопа). Снимка: Анжела Димчева

Това е космическа визия за модерния Одисей

Хитовата постановка “Одисей” на Драматичен театър - Пловдив, гостува на 3 и 4 февруари в Народния театър “Иван Вазов” в София. Билетите бяха изкупени дни преди представленията. Два часа без прекъсване столичната публика пътуваше с митологичните персонажи, прикована от магичната стихийност на случващото се, а динамиката и звуково-визуалните ефекти я пренасяше в автентичната пълнота на морските стихии, страховитите премеждия на Одисей - с циклопа Полифем, сирените, Сцила и Харибда  - и непрекъснат виртуален спор с боговете (и с всеки, който потиска стремежите на обикновения човек).

Без великолепния поетичен текст на Александър Секулов (познат ни частично от стихосбирките му “Море на живите” и “Хроники и химни”), тази нова интерпретация не би се случила. Неговият драматургичен прочит на класическия мит извежда зрителя извън щампата на поредицата от случки в сюжета: зад всяка реплика се разливат няколко пласта подзначения, надградени с музика, танц и дигитален ескиз в 3D изображения. Костюмите на персонажите генерират контраст - Боговете дирижират света под маската на изискано бяло, а Одисей и спътниците му са тъмната метафора на борещия се, търсещ себе си човек, прераждащото се момче, което с мечтите си движи цивилизацията.

Режисьорският прочит на Диана Добрева заслужава адмирации не само заради динамиката и наситеността с философски заряд на спектакъла, но и за постигнатото махало на емоциите, за толеранса между епическото и психологическото в действието, за талантливия баланс на женското грижовно начало (10 варианта на Пенелопа) и мъжкия свръхсъбитиен натюрел.

Екипът на “Одисей” се е докоснал до съвършенство, което е достойно да бъде показано на световни сцени, да бъде филмирано, защото това не е обикновен спектакъл, а космическа визия за модерния Одисей.

Коментари

Задължително поле