Средната заплата в София надмина 1500 лева

Ограничаваме разходите за култура, отдих и свободно време

В София средната заплата за декември е 1523 лв., сочат данните на НСИ. Разликата във възнагражденията в столицата и останалите гладове е огромна. Средни заплати от над 1000 лв. взимат само в областите Стара Загора (1 119 лв.), Варна (1 076 лв.) и Враца (1 048 лв.). В останалите райони на страната заплатите масово са по 800-900 лв. А най-малки са доходите във Видин, където средното възнаграждение за декември е 701 лв. Оказва се, че софиянци взимат с около 65% повече от работниците в преобладаващата част от страната и над два пъти повече от жителите на Видин.

Средната заплата за декември е 1123 лв., но реално българите живеят средно с по 483 лв. на месец, сочат данните на НСИ. Причината за това е, че при пресмятане на доходите на домакинствата се събират всички получени пари от заплати, пенсии, обезщетения за безработица и майчинство, печалбите от частен бизнес и т.н., и се разделят на членовете на семейството. Така дори, ако един човек взима голяма заплата, ако в домакинството има дете, безработен или пенсионер, доходите на човек падат значително.

Доходите на домакинствата през четвъртото тримесечие на 2017 г. са нараснали с 9,3% спрямо същия период на предходната година, обявиха от НСИ. Като средният месечен доход на едно домакинство е 1095 лв. С най-голям дял в семейния бюджет са доходите от работна заплата (53,9%), следвани от пенсиите (26,2%), доходите от самостоятелна заетост (7%) и доходите от социални обезщетения и помощи (3,4%). Много добър знак за родната икономика е, че доходите от самостоятелна заетост са нараснали с 29,6% спрямо последното тримесечие на предходната година. Това означава, че най-дребният бизнес се развива добре. Все още обаче предприемачеството има доста малък дял в общия размер на доходите в страната. Само около 350 хил. души в страната са работодатели или работят за себе си. Останалите близо 2,8 млн. работещи българи разчитат на заплата. Доходите на домакинствата от заплати са нараснали в рамките на година с 9,2%. Хората обаче все по-често теглят от спестяванията си и взимат кредити, сочат данните на НСИ. Парите отиват както за инвестиции, като например покупка на ново жилище, така и за покриване на неотложни разходи – за ремонти, образование и здраве. В рамките на година, сумите, които домакинствата теглят от спестяванията си, са нараснали с 40%, а взетите кредити – с 56%. При спестените пари на влог също се отчита сериозен ръст от 23%. Което показва, че докато част от българите теглят от спестяванията си, възможностите на други да спестяват нарастват.

31% от разходите на домакинствата отиват за храна, а още 14,5% са да дома - за плащане на сметки за ток, вода и парно, както и за обзавеждане и поддържане на жилището. Разходите за храна нарастват с 12,5% в рамките на година, а за дома – със 17,3%, което значително изпреварва ръста на заплатите и на доходите като цяло. Затова хората са принудени да ограничават другите си харчове. Разходите за облекло и обувки нарастват само с 4,1%, а разходите за свободно време, култура, отдих и образование дори намаляват с 1,6%.

Увеличава се потреблението на хляб, месо, месни произведения, кисело мляко, зеленчуци, плодове и яйца, сочат още данните на НСИ. Намалява консумацията на сирене и картофи.

Чушките поскъпнаха с 13,9%

Инфлацията топи парите в банките

Инфлацията за януари е 0,3%, а натрупаното поскъпване за последните 12 месеца е 1,8%, обявиха от Националния статистически институт. Инфлацията не е много висока, но е доста над лихвите по банковите депозити, които вече са под 0,5% годишно. Така се оказва, че реално инфлацията топи спестяванията на хората и бизнеса в банките.

През януари храните и безалкохолните са поскъпнали с 0,7%. Като най-много са нараснали цените на чушките – с 13,9%, краставиците – с 9,6%, листните зеленчуци – със 7,7% и доматите – с 5,8%. Заради януарските намаления дрехите са поевтинели с 3%, а цените на обувките са паднали с 4,5%. След коледните и новогодишните празници самолетните билети са поевтинели с 9,1%.

В рамките на година обаче, най-голям ръст има в цената на парното. През януари то е с 23,1% по-скъпо от същия месец на миналата година. Причината за това е поскъпването на газа. Млякото, млечните продукти и яйцата за година са поскъпнали с 9,6%, а цените на месото и месните продукти са нараснали с 4,5%. Застраховките за колите са поскъпнали с над 10%.

5,5% от харчовете

са за лечение

Близо 11% повече даваме за здраве

За здравеопазване домакинствата в страната са похарчили през четвъртото тримесечие на миналата година с 10,8% повече средства, отколкото през същия период на 2016 г. От октомври до декември 2017 г. домакинствата са дали средно по 168 лв. за прегледи, лекарства и лечение, което е с 13 лв. повече прямо същия период на предходната година. Що се отнася до персоналните разходи за здраве, увеличението е със 7 лв. - от 67 лв. на 74 лв. средно за тримесечие. Парите, дадени за здраве, представляват около 5,5% от общите разходи на семействата в България.

Според КНСБ

575 лв. са нужни

за издръжка на българина

575 лв. трябват на българина на месец само за издръжка на живот, показват изчисления на КНСБ. За жителите на София обаче са необходими със 180 лв. повече, или 750 лв. на месец. Софиянци обаче получават и най-високи заплати, отчитат от КНСБ.

Въпреки ниските доходи, България подобрява позицията си в индекса на икономическа нищета – Misery Index на агенция Блумбърг. България отива на 37-ма позиция по нищета, след като миналата година е била на 28-мо място. Така България се оказва една позиция след Швеция (36-то място) и една преди Канада (38-мо). Индексът на икономическата нищета използва концепция, според която ниската инфлация и безработица като цяло показват колко добре гражданите на една страна би трябвало да се чувстват. За четвърта поредна година Венецуела е на върха на индекса. На последно място, или “най-малко нещастната” страна, е Тайланд, която обаче има необикновен начин за изчисляване на инфлацията, посочват от Блумбърг. Преди нея е Сингапур, а на трето място отзад напред е Швейцария.

През януари

Продажбите на нови коли нараснаха с 36%

Продажбите на коли у нас са колкото в Естония, където населението е 5 пъти по-малко.

България се нарежда в пот 5 от страните от ЕС по ръст на продажбите на нови коли. През януари в страната са регистрирани 2 465 нови автомобила, което е увеличение с 36,8% спрямо същия месец на предходната година, сочат данните на Асоциацията на европейските производители на автомобили (ACEA). Това е много добро начало на 2018 г. за дилърите на нови коли, особено след добрите резултати, с които изпратиха миналата година. През 2017 г. в страната са продадени 31 244 нови автомобила, което представлява ръст от 18,5% спрямо предходната година.

През януари най-голямо увеличение в продажбите на автомобили се отчита в Румъния, където ръстът е с 66,4%. На второ и трето място се нареждат Словакия с ръст от 48,8% и Унгария с 38,5%. На четвърто място в класацията и непосредствено преди България се нарежда Гърция, където покупките на нови автомобили са нараснали с 37,5%. Като абсолютна сума обаче продажбите на коли в съседните ни страни са доста повече. Броят на сделките с нови коли в България е най-близък до тези в Естония, където за месец са продадени 2447 автомобила. Населението на Естония обаче е само 1,316 млн. души, или над пет пъти по-малко от жителите на България. Междувременно за обществено обсъждане е качен проект за нови такси за номера при регистрация на автомобил. Предлага се таксата за четири еднакви цифри да е 1500 лв., а за цифри по желание, които обаче не са еднакви, да се плащат 300 лв. Таксата за обикновен номер ще бъде 35 лв.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Икономика