Писателите фантасти го обичали и се страхували от него, подозирали го в шпионска дейност в интерес на комунистическа Полша и в това, че книгите му се пишат от „литературни негри”. Понякога дори се говорело, че Лем „…вероятно представлява не едно лице, а цял комитет, тъй като пише с различен стил и понякога демонстрира познаване на чужди езици, а друг път – не”. В негово лице виждали заплаха „за цялата сфера на научната фантастика и свободния обмен на мнения и идеи в нея”.

Всичките му роднини загиват

Станислав се родил на 12 септември 1921 година в Лвов в семейството на уважавания лекар-ларинголог Самуел Лем и съпругата му Сабина. По време на Първата световна война баща му бил в руски плен и като по чудо избегнал разстрела, а и младостта на самия Станислав била помрачена от войната: през 1939-а Лвов бил присъединен към Съветския съюз, а след това окупиран от немците.

Практически всичките му роднини загинали в лвовското гето. В годините на немската окупация бъдещият писател работел като автомонтьор, заварчик, участвал в полската Съпротива, живял с фалшиви документи. През 1946 г. семейството се завръща в Полша, заселва се в Краков – там Станислав продължил прекъснатото от войната обучение в медицинския факултет на университета, но така и не завършил – умишлено, за да избегне работата като военен лекар. Медицината го интересувала по-скоро като завладяващ свят на научни открития, отколкото като практическа възможност да лекува хората. Повече му харесвало да сътрудничи на списание „Животът на науката”, отколкото да изслушва оплаквания и да предписва слабителни.

Стартът на „Соларис”

В същото време той непрекъснато пишел: стихове, разкази за войната, фантастични истории, но задължително с научен уклон. Работите му били печатани охотно, като дори го съветвали да не се занимава на дребно, а да напише голям роман.

Така и направил: почти без да спира, написал романа „Астронавти”. Лем казвал, че когато започвал някоя мащабна творба, практически не знаел какво ще се случва в нея. Просто пишел, като добавял странност след странност, а след това разгадавал собствения си интелектуален детектив, опитвайки се да разбере как е могло да се случи всичко това, ако се изключат мистиката и чудесата. Тоест строго се ръководел от научните знания.

Например, когато „извел” в орбитата на Соларис главния герой Келвин и го накарал да се срещне с пияния Снаут, той все още не бил измислил кое толкова изплашило единия персонаж и с какво предстои да се сблъска другият. „В този момент не знаех това, но скоро ми предстоеше да изясня, защото продължих да пиша…”

Също така научно насочени и абсолютно спонтанни като „Соларис” били и романите „Разследване”, „Едем”, „Непобедимият”, „Завръщане от звездите”.

Трудът на живота

Цял живот Станислав Лем жадно се интересувал от всички постижения на науката, абонирал се за списания на руски, английски, немски език, бил наясно с всички теории в областта на мирозданието. През 1956 година издал книгата „Диалози” с подзаглавие „за атомното възкресение, за теорията на невъзможността, за философските концепции на човекоядството, за кибернетичната психоанализа, за електрическата метампсихоза, за обратната връзка на еволюцията, за кибернетичната есхатология, за индивидуалността на електрическата мрежа, за коварството на електромозъците, за вечния живот в сандъка, за конструирането на гении, за епилепсията на капитализма, за машините за управление, за проектирането на обществените системи”. По-лесно би било да се каже какво е премълчал авторът в своя труд.

След това в бестселър се превърнала книгата му „Сумата на технологиите” – размисли за пътищата на развитие на земната цивилизация, за възможните перспективи. В нея той споделил съображенията си за космическата експанзия, за развитието на електрониката, за пределите на фантоматиката и сътворението на световете, за еволюцията на човека в светлината на генното инженерство. Проблемите, които в момента на написване на книгата на мнозина се сторили умозрителни, станали актуални след няколко десетилетия – само в рамките на едно поколение.

Във философските книги на Лем, които не са лесни за възприятие, преданите му читатели ценят освен размислите за съдбата на човечеството и тънката ирония също така и своеобразния хумор на поляка.

Спътник на негово име

Всяка негова книга, освен всичко друго, разказва и за това, как причудливо се вплитат случайностите и закономерностите в човешката съдба. За това, колко малко значи нашата воля – и по-точно своеволие.

Интелектуалецът от Краков предвидил и предсказал много неща. С него мечтаели да поговорят поне няколко минути най-изтъкнатите учени в света. Макар че в края на живота си Лем практически оглушал, всеки разговор с него бил незабравим и ценен. Онези, които имали щастието да се срещнат с него, споделяли: „Той разбираше събеседника от половин дума, подхващаше темата и веднага я развиваше по съвършено неочакван начин. При това ти се струваше, че мозъкът му паралелно решаваше и някакви други, сложни и невъобразими задачи”. Нищо чудно да е било точно така.

В края на 80-те години на ХХ век различни университети в Европа се надпреварвали да му присъждат докторски степени за трудовете му, създадени преди десетки години, но на него вече не му било интересно. Той бил над всичко това, живеел с проблеми от друг мащаб.

На 27 март 2006 година Станислав Лем умира, а книгите му живеят и ще живеят дълго след него. Докато в света се раждат хора, надарени с неспокоен ум и изключителна фантазия, те ще се интересуват от приключенията на знаменития космически пионер Йон Тих из галактическите простори, от приключенията на навигатора Пиркс и, разбира се, от съдбата на Соларис. И е съвсем логично първият полски космически спътник да носи името на Лем.