Отказът на Григор Димитров остави турнира „София оупън“ без нито една голяма звезда. Малко преди него се оттегли и изгряващият кореец Хьон Чун, което заплашваше да превърне единствената истинска професионална тенис надпревара у нас в нискоразредно състезание. Спасителят се оказа Стан Вавринка – бивш №3 в света, притежател на 3 титли от Големия шлем и шампион за „Купа Дейвис“ с тима на Швейцария. Сделката е изгодна и за двете страни, тъй като 32-годишният играч се опитва да се завърне на пътя към върха след поредицата травми миналата година.

Години наред в мъжкия тенис властваше т. нар. „Голяма четворка“. Към двамата титани Роджър Федерер и Рафаел Надал се присъединиха невероятният Новак Джокович и Анди Мъри. При това британският ас има едва 3 титли от Големия шлем – точно колкото и Стан Вавринка. „Но той е много по-голяма звезда, член е на „Голямата четворка“, заяви швейцарецът преди един от сблъсъците си с Мъри. Не стана ясно колко точно е иронията...

Може би защото Вавринка е свикнал да го подценяват. Все пак, в продължение на толкова години, той е втора ракета на Швейцария след самия Федерер. Маестрото например влиза в клуба на великите няколко години след началото на кариерата си. Неговият непринуден стил на игра му печели огромна популярност, а феновете във всички страни започват да го подкрепят дори когато играе срещу техни сънародници. И на този фон Вавринка сякаш няма как да си спечели нито един почитател.

Въпреки това, Стан успя да се намеси в голямата игра и да се утвърди като „петия член“ на споменатата група. „Икономист“ го нарече „най-късно изгрялата звезда на тениса“, тъй като до 29-годишна възраст не успя да постигне нещо кой знае колко запомнящо се. Вавринка, заедно с Давид Ферер, Томаш Бердих, Жо-Вилфред Цонга и Хуан Мартин дел Потро, минаваше за част от фона за подвизите на великите. Всички те бяха уважавани като сериозни и първокласни играчи, които обаче отстъпват на суперзвездите, тъй като нямат необходимия „Х-фактор“. Местата им бяха до полуфиналите на Големия шлем, от време на време по някой финал, а титлата на Делпо в Ню Йорк през 2009-а беше изключение, което потвърждаваше правилото.

Вавринка го опроверга. След като през януари 2014-а стана първият, прекъснал близо 5-годишната хегемония на „Голямата четворка“ с триумф на Аустрелиън оупън. Прибави втори трофей от Големия шлем година по-късно в Париж като победата му над Новак Джокович на финала на „Ролан Гарос“ беше истинска сензация. Сърбинът трябваше да направи поредната си крачка към величието като вземе последната липсваща му титла, но финалът се превърна в сензационен край на доминацията му. Феновете на Ноле приеха загубата от облечения в странни карирани гащета швейцарец като препъване в някоя от линиите на корта.

„Ето че дори тези, които не са се родили с крила, могат да летят!“, писаха тогава в Швейцария, което отново събуди сравненията с Федерер. Но това беше истински комплимент в страна, в която се уважава именно трудолюбието и постоянството. Още преди това Стан бе изместил Роджър като първа ракета на Швейцария, въпреки че много фенове приемаха смяната на позициите им като кощунство. Вавринка хвърли ръкавицата на знаменития си сънародник по време на полуфинала от заключителния турнир в Лондон. Тогава  Роджър спечели драматично, а неговата съпруга Мирка му помогна с няколко подвиквания към Стан, докато той се опитваше да се концентрира за сервис. Стигна се до своеобразно продължение на мача – 15-минутна кавга в съблекалнята само седмица преди финала за Купа „Дейвис“. Дните обаче се оказаха достатъчни двамата да си оправят отношенията в името на отбора и дори да се обединят в дует за крайния успех.

Стан напомни за себе си и в ранната есен на 2016-а, когато завоюва титлата на Ю Ес Оупън. В онзи момент гръмотевичният му бекхенд с една ръка и все по-голямата стабилост в разиграванията го бяха превърнали в един от най-силните и атрактивни играчи в мъжкия тенис. Но само няколко месеца по-късно всичко това отиде в историята. След силна пролет и финал на „Ролан Гарос“, загубен от Надал, дойде ранното отпадане на „Уимбълдън“ и травмата на коляното. Вавринка се подложи на операция и влезе в отбора на многото асове, пропуснали по здравословни причини втората половина от сезона. Опитът за завръщане през януари не се оказа обнадеждаващ – загуба от американския анонимник Тенис Сандгрен още във втория кръг на Аустрелиън оупън.

Но това едва ли ще откаже Стан. „Винаги си се опитвал. Винаги си се провалял. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре“, е фразата от ирландския писател Самюел Бекет, която Вавринка татуира на лявата си ръка. Така че София може би ще е арената на „по-добрия му провал“. Или на голямото му завръщане.

 

Кок мина гаджето ти, съжалявам

 

Уроците на живота са научили Стан Вавринка да не се впечатлява от нищо на корта. Дори от личните нападки. Швейцарецът стана обект на абсурдна атака по време на мач с Ник Кириос през 2015-а.

„Кок мина гаджето ти, съжалявам, човече“, подметна младият скандалджия през мрежата, а репликата му бе уловена от камерите. Така медиите научиха, че Дона Векич, младото гадже на Стан, е имала забежка с Танаси Кокинакис, съотборник на Кириос в австралийския тим.

Швейцарецът посрещна новината с ледено мълчание, но това не повлия на връзката му с хърватката, която е с 11 години по-млада от него и замести в неговия живот бившата му съпруга. Стан се оказа нещастен в брака си с телевизионната водеща Илхам Вию. Година след сватбата им през 2009-а двамата се сдобиха с дъщеря Алекса, но Илхам обвини тенисиста, че реално се е отделил от семейството и не спирал да я лъже.

 

 

ЗА НЕГО

 

Липсваше му самочувствие

С него сме приятели, а не врагове. Отношенията ни отдавна са изчистени, чувстваме се много добре заедно.

Тренирал съм с него и това ми е било от голяма полза, защото Стан е много упорит на корта. Отне му време, за да разбере колко големи възможности има всъщност. Мисля, че големият му проблем беше липсата на самочувствие. Винаги съм знаел, че е по-добър, отколкото смята другите. Много се радвам на успехите му, пък и е много забавно да празнуваме заедно. Когато е в настроение, се раздава максимално. Малко са тенисистите, които са толкова активни на дансинга.

Роджър Федерер, швейцарски тенисист

 

 

Побеждаваше ме със смелост

Някои играчи изваждат най-доброто от играта си точно когато им трябва, точно на Големия шлем. Напълно завършен играч, определено заслужава да е в топ 5 на тениса. Когато се чувства добре на корта, почти не греши и прави много печеливши удари. Тогава е много труден съперник. Ако не направиш своите точки, той поема инициативата и ти ги взима. В мачовете, които спечели срещу мен, просто беше по-смелият.

Новак Джокович, сръбски тенисист

 

 

Твърд като скала в големите мачове

Когато започнах да работя с него, всички казваха, че е меко момче и не е човек за големи дела. Но в годините, в които работихме заедно той се оказа твърд като скала именно в най-големите мачове. Играта му е достатъчно добра, за да се цели в най-големите, проблемът му беше постоянството. В това отстъпваше на „Голямата четворка“. Твърде често отпадаше рано на турнирите „Мастърс“. Когато започвахме нова надпревара, се надявах само да мине първите мачове и знаех, че след това е способен на всичко.

Магнус Норман, шведски тенисист и треньор, работил с Вавринка в периода 2013-2017 г.