Стар машинист майстори парни лeгенди край Дунав

Ветеранът: Една жена трябва да си има всичко - здрав корпус, хубави буфери и очи като фарове

Лом е град на рибари и моряци от векове. Но на входа на крайдунавския град, след първите неколкостотин метра по грапавия паваж, край шосето се мярка не лодка или рибарска мрежа, а стар и излъскан като за парад парен локомотив. Красивата машина блести зад прозореца на малка къща, обкръжена от лози и овощни дръвчета. Това е домът на пенсионирания машинист Методи Младенов, а локомотивът е само част от цяла колекция модели на парни машини, изработени собственоръчно от бившия жепеец.

- Парните локомотиви са събрали в едно красота и мощ. Те са едно от най-великите постижения на човечеството, затова ги обичам и се гордея, че съм управлявал такива чудесии три десетилетия - казва високият, леко прегърбен мъж. Заради хобито си бай Методи е превърнал антрето на къщата в работилница, отрупана с менгемета, клещи, чукове и купища метални парчета, от които извайва любимите си машини. За първи път Методи видял парен локомотив през 1943 г., когато бил петгодишно хлапе, в родното село Ружинци, спомня си ветеранът.

- Беше бедно време, военни години. Майка ми беше болна от ревматизъм и трябваше да се лекува на баните във Вършец. Единственото превозно средство в селото ни бяха каруците и един файтонджия ни откара до гара Дреновец да хванем влака. Тогава видях тая машина - огромна, лъскава и мощна като хала. Като се зададе, земята се разтресе. Бях потресен. Цяла седмица във Вършец не се интересувах от нищо. От сутрин до вечер рисувах влакове - спомня си белокосият мъж. Красотата и устремът на обвитите в пара машини, които превозвали хора и стоки, така пленили въображението на селското момче, че тласнали целия му живот към железопътните релси. След като завършил училище и изкарал военната си служба, Методи се записал в жп училището в София и след две години излязъл с диплома за огняр. Четири години мятал по 10-20 т въглища на ден в пещта на локомотива, но се радвал, че е част от мощта на страхотната машина.

Дни и нощи наред пътувал по жп линиите към Плевен, Варна, Карнобат, Провадия, Лом. Докато началниците забелязали огромния интерес на огняря към локомотивите и му дали възможност да постигне мечтата си - сам да управлява парните гиганти. Първо помагал на машинистите, докато изучил устройството и управлението на техниката, а после минал курсове в София и през 1965 г. сам хванал лостовете на мечтаната машина.

- Първият локомотив, който поех в ръцете си, беше от вида парна лодка - спомня си с трепет ветеранът. - Страшна работа - 32 тона вода, 10 тона въглища и 60 тона тендер. Пет колелета по 15 тона на ос, 75-тонен красавец! - реди с възторг, сякаш описва мерките на манекенка старият жепеец. От любовта към локомотивите, с които работел, Методи се заровил в книгите и проучил историята на създаването им, която се оказала част от историята за войната, разрухата и възраждането на Европа след Втората световна война.

- Масовото производство на локомотивите тип лодка е започнало през 1943 г. след краха на немската армия при Сталинград. Уплашен, че може да загуби войната, Хитлер разпоредил усилено производство на тези най-мощни за времето си машини, за да превозва към фронта армии и боеприпаси. 32 завода в Германия, Полша, Чехословакия и Франция бълвали по 5-6 локомотива на денонощие. Били произведени към 50 000 локомотива от този тип. Почти всички композиции, които влезли в Русия, обаче не излезли оттам.

И за да запази величието на първите жп локомотиви, вече слезли от релсите, Методи започнал да изработва техни модели. Първият си минилокомотив направил още през

1969-1970 г.

- Тогава превозвахме композиции цимент от Бели извор към цялата страна. Много се строеше. Струпваха се десетки влакове и чакахме с дни да ни натоварят. За да не стоя със скръстени ръце, почнах с пиличка, ножовка и клещи да правя копие на машината, която управлявах. Колегите ми се чудеха на акъла. Но като направих локомотива с всичките му чаркове, зинаха от изненада - смее се бай Методи. Майстореното на минимодели е като управлението на жп композиции - изисква много сръчност и внимание, смята машинистът. Заради тези си качества той не е допуснал нито една катастрофа в дългата си кариера. Дори през 1981 г. предотвратил тежък инцидент. На влизане с влака в гара Руска Бяла забелязал, че на коловоза му има друг влак и спрял композицията навреме. За постъпката му дори писали във в. “Железничарска трибуна”.

След направата на първия модел работата погълнала цялото му време и той се заел пак с малките локомотиви чак след пенсионирането си през 1990 г. Досега е създал шест модела на парни машини от сериите 04, 01 и 03. Има и един дизел, но най-старият. Новите не харесва. Всички части бай Методи изработва от подръчни материали - парчета тел и ламарина, звънци на велосипеди, стари трансформатори и брави. Минали през ръцете му, парчетата метал заблестяват и наредени оформят локомотивните корпуси. Последната машина, която ветеранът майстори, е парен локомотив от типа 46.03, най-мощният в Европа, наречен от експертите “Баба Меца”. Това е тендерна машина, тежка 150 тона. На такава е работел и поетът огняр Никола Вапцаров.

Колекцията от минилокомотиви на бай Методи е известна в цял Лом и често в дома му наминават хора да я разгледат. Влюбен от дете в красивите машини, старият жепеец сравнява всичко в живота, даже и жените, с тях. “Една жена трябва да си има всичко - здрав корпус, хубави буфери и очи като фарове, да те пронижат!” - съветва по-младите пенсионерът. Навремето избрал половинката си Станка пак покрай работата в жепето. При едно дежурство отишъл до магазин в Лом, загледал се в хубавата продавачка и не я оставил, докато не се оженили. С нея отгледали двама синове и трима внуци.

 

Коментари

Задължително поле