Столичани отбелязаха 155 години от рождението на Пенчо Славейков

Всички участници в програмата

На тържество, организирано от Националния литературен музей и Столична община, беше отдадена почит на живота и делото на Пенчо Славейков – един от най-ярките интелектуалци в нашата култура, естет и философ, радетел за европеизиране и стилово обновяване на българската литература. Събитието беше по повод 155 години от рождението на поета и се състоя в двора на Къща-музей „Пейо Яворов“ на 27 април.

В приветствието си Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей – говори за естетическия подвиг, за самоусъвършенстването на личността, за духовния живот и културната дейност на Пенчо Славейков, за връзката между народното творчество и поемата „Кървава песен”. „Наричан е феномен... Той сам прави равносметка на своя живот, предчувствайки кончината си”, каза Атанас Капралов.

В словото си доц. д-р Тодор Чобанов – зам.-кмет на Столична община – каза, че е много трудно да се даде точна характеристика на този колос, човек с невероятен размах: „Най-големият принос на Пенчо Славейков е мисията му да работи за подреждането ни сред другите европейски народи – един сериозен духовен акт, за да заживее и нашето изкуство в контекста и цялото многообразие на европейската култура. Едно от най-обичаните места в София е площад „Славейков”, там се е намирала и някогашната къща на сем. Славейкови, а днес е паметникът на баща и син Славейкови. Приветствам от името на кмета г-жа Фандъкова всички вас, които сте тук, за да почетем този гений. Надяваме се, че скоро и Къща-музея „Пейо Яворов” ще заживее нов живот.”

Д-р Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели – припомни биографията на Пенчо Славейков; спря се на следването му в Лайпциг, на дейността на кръга „Мисъл”, на важните административни постове, които Славейков заема в София – директор на Народния театър и директор на Народната библиотека. Боян Ангелов припомни, че „Кървава песен” и други негови поеми са били преведени на шведски език от шведския академик Алфред Йенсен, кандидатурата му е внесена в Нобеловия комитет, но ненадейната му кончина през май 1912 г. осуетява възможността да се разгледа неговата кандидатура на Нобелова награда. „Ранната смърт на Пенчо Славейков в Брунате е една голяма загуба не само за българската литература, но и за България. „Кървава песен” е велика творба – поетът успява да превърна планините в хора и хората в планини, успява да превърне Каменград (Панагюрище) в един град, който може да съперничи на Древна Спарта. Славейков е неповторим лирик” – завърши словото си Боян Ангелов с цитата: „На гроба ми изникнат щат цветя – това са мойте песни недопети”.   

Със свои размисли в програмата се включиха Надежда Захариева, Иван Есенски и Анжела Димчева. Стихове на Пенчо Славейков прозвучаха в изпълнение на актъорите Силвия Лулчева и Явор Борисов. 

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура