Ровейки се из западните медии и блогове, забелязах, че последните текстове за Китай бликат от параноя. На въпрос на Джонатан Уорд, изследовател от Оксфорд, могат ли американците да живеят в свят, в който Китай има най-силна икономика, най-силната индустриална база и водещи центрове за научни изследвания, отговорите са еднозначни – от Джордж Сорос, който нарече Китай „смъртен враг на отворените общества“, през Виктор Хансън – американски историк и колумнист, който в откровен разговор за Fox News предупреди за „ужасно бъдеще, доминирано от Китай, който е голяма опасност за целия свят“.
Докато русофобията е константа, то страхът от Китай изглежда нараства прогресивно.
Голямото объркване и вероятно страх идва от този непознат феномен – Китай не е парламентарна демокрация, но реформите и промените, които партията извършва, както вътре в себе си, така и в рамките на обществото, са по-мащабни и дълбоки, отколкото в парламентарни демокрации и са несравними с общества с подобни, еднопартийни системи. Парадоксално е също, че в Китай партията няма как да бъде сменена чрез избори, но политиката се променя ефективно, докато на Запад управляващите партии се сменят с лекота, но политиката и вродените предразсъдъци – трудно.
Хансън декларира нещо много интересно. Според него реформите, започнати през 70-те в Китай, са били с цената на ужасяващо замърсяване на въздуха, унищожаване на местните общности и политическа репресия. Освен това той твърди, че стабилизирането на икономиката укрепи диктатурата. Поднебесната империя, продължава той, нарушава всички търговски принципи, като най-вече краде патенти. Освен това манипулира валутата си и малтретира съседите си.
Джордж Сорос отново нарече китайския президент най-големия враг на отворените общества. Той нарече политическата система авторитарна, като заяви, че САЩ трябва да се съсредоточат върху търговската война само с Китай, а не с целия свят. Той добави, че ако китайските компании доминират на пазара на 5G технологии, това би представлявало голям риск за сигурността за целия свят. Според него САЩ са в студена война, чиято температура бавно се повишава.
Когато се говори за Китай обаче, аргументите трябва доста да се осъвременят, за да сме коректни. След като през 2014-а Пекин обяви война срещу замърсяването на природата и въздуха, емисиите са намалени с една трета. Мръсният въздух убива близо милион души годишно и влияе зле на цялостното състояние на страната и затова бяха взети крути мерки. На уебсайта на Световната търговска организация има подробен списък с търговски недоразумения, които има всяка страна – САЩ имат 155 случая, а Китай – 44.
Бившият президент на СТО – Паскал Лами, заяви в интервю за американско списание, че Китай спазва правилата на организацията, но никоя държава няма да я пощади от критика. САЩ първи нарушиха правилата на СТО, като наложиха брутални данъци. А когато говорим за валута, Международен валутен фонд обяви в доклад през август, че Китай не спекулира със своята валута.
Въпросът за политическата система е огромен и не може да бъде обяснен в едно изречение, камо ли с един термин, пък било то и „отворено общество“. С какво например „отворените общества“ помогнаха на Либия за да стане демократична? От страната с най-висок индекс на развитие в Африка, днес Либия от стабилна държава се е превърнала в мафиотска демокрация, който подхранва милицията, трафика на хора, смъртта и опустошението. Всъщност помагат. „Отворените общества“ овладяват обезглавената нация, чието благосъстояние безмилостно са сринали, призовавайки за толерантност към многообразието! Има много спекулации за Джордж Сорос. Сигурното е, че той е един от основните участници в паричната спекулация, която предизвика азиатската финансова криза от 1997 г., когато БВП на пет азиатски страни падна с около 50 на сто в рамките на година, а хиляди хора, останали без състояние, се самоубиха.
Нова, 5G технология предизвика противоречия на Запад. Китайският гигант Huawei предложи да продаде технологията на всеки клиент в Западното полукълбо. Някой отговори ли? Чии кораби плават на 50 километра от китайския бряг? И точно толкова край бреговете на Иран? Кой злоупотребява с кого?
През 1996 г. Самюъл Хънтингтън казва, че в нарастващия свят на етнически и цивилизационен конфликт, вярата в универсалността на западната култура е погрешна, неморална и опасна. В примера за отношенията с държава, която постигна голям успех за кратко време, очевидно е, че някои кръгове на запад подкрепят глобалния прогрес при единственото условието, че те го управляват.
Зората на промените
За да се разбере позицията на Китайската народна република днес, е важно да се вземе за отправна точка реформата, инициирана от Дън Сяопин. На заседание на Комунистическата партия на 13 декември 1978 г. той обявява, че на Китай „са нужни голям брой хора, които се осмеляват да мислят, да изследват нови начини и да произвеждат нови идеи“, в противен случай „няма да е възможно да се извади държава от бедността, още по-малко за преодоляване на напреднали страни“. Неговата стратегия е в основата на всички успехи, които Китай постигна оттогава.