Стрелешката чета - ярък феномен на Априлската епопея

Паметникът на Мильо Балтов в Стрелча.

В края на април 1876 г. двайсетина от оцелелите въстаници образуват отряд, който участва и в Руско-турската война

Въстанието в Стрелча е обявено още на 20 април, само няколко часа след гърмежа на „първата пушка“ в Копривщица

В навечерието на 2020 година Фондация „Васил Левски“ се обърна с писмо до президента, премиера и председателя на Народното събрание 20 април да бъде обявен за официален празник - ден, посветен на революцията „... морална и с оръжие...“, която доведе до българската свобода. Инициативата, предложена от писателката Галина Златарева, беше отразена от „Труд“ и от почти всички български медии. За броени дни тя получи впечатляващо по своята масовост одобрение в социалните мрежи. Дали обаче знаем достатъчно за героите и мъчениците на бунтовния Април 1876-а, за конкретни прояви и измерения на въстанието?

Една от „загадките“ на Априлското въстание е Стрелешката чета, оставаща практически непозната за широката публика. Изключение са хората от самата Стрелча. Благодарение на Тодор Белчов, Яко Бойчев, Илия Бояджиев, проф. Веселин Бояджиев, Андон Божков и други изследователи и популяризатори на историята, историята на четата е позната на малки и големи. Признание заслужават и общинските власти и местният исторически музей. Всяка година на 12 януари тържествено се отбелязва освобождението на Стрелча, в която заедно с един руски отряд влизат и оцелелите въстаници от Април 1876-а...

В Априлското въстание Стрелча играе важна роля, която по едни или други причини не е отразена по подобаващ начин в „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов, а оттам и в изследванията по темата. За щастие, тази празнота е запълнена от неголямата, но ценна и вълнуваща „Приказница за българското въстание в 1876 г. в село Стрелча“ на Мильо Тодоров Балтов (1848-1909). Уви, съчинението не е публикувано като книга, а на части в отдавна забравения вестник „Селянин“ (бр. 2 - 16 от 1881 г.). За съжаление, след Освобождението скромният стрелчански летописец не получава оценката, която безспорно заслужава. Днес вече не е така, а през 2018 г. „Приказницата...“ беше издадена като самостоятелна книга под редакцията на проф. Веселин Бояджиев.

Навярно читателите се питат защо четата е наричана „Стрелешка“, а не „Стрелчанска“? Така е, защото в живата народна реч се е съхранило средновековното название „Стрелъц“/„Стрелец“. Характеристиката „стрелешки“ е използвана и от Любен Каравелов, родом от съседната Копривщица. Близо до Стрелча са руините на средновековна крепост, а стратегическата u важност за българската държава с оглед на Северна Тракия е несъмнена. Името свидетелства за население с военни задължения, чийто дух е съхранен от потомците във вековете на робството. През Възраждането местните българи хвърлят много труд и енергия за стопанския и културен напредък на Стрелча. Заедно с просветното и църковното дело все повече узрява идеята за политическо освобождение. Апостолът на свободата Васил Левски посещава Стрелча още през 1869 г., а революционният комитет е създаден от него през 1871 г. В навечерието на Априлското въстание комитетът е обновен. Броят на съзаклятниците нараства с появата на революционния апостол Георги Бенковски. Мильо Балтов прави сполучлив портрет на Бенковски, който в някои отношения се различава от онзи, който ни е оставил Захарий Стоянов. В тайните събрания, свикани на 8 и 20 февруари 1876 г., участват първенците и най-будните младежи на Стрелча. Започна трескава подготовка за въстанието, в която на практика се включва цялото българско християнско население. На събранието в Оборище Стрелча е представлявана от Иван Балтов и Сава Попевстатиев, двама от водачите на революционната „партия“. На свой ред Мильо Балтов е определен като куриер за връзка на Четвърти (Пловдивски, Панагюрски) с Трети (Врачански) революционен окръг.

Въстанието в Стрелча е обявено още на 20 април, само няколко часа след гърмежа на „първата пушка“ в Копривщица. Местните въоръжени сили броят около 350 души - 150 „войници“, както ги нарича Мильо Балтов, на предна линия и 200 въоръжени мъже като своеобразно опълчение. Тъй като българските християнски къщи в Стрелча са били около 300, повтаря се познатата формула: „От всяка къща въстаник!“ Стрелчанският комитет изпраща Мильо Балтов, Енчо Фингаров и Мильо Чиширанов в революционната столица Панагюрище за инструкции.

Обстановката в Стрелча е значително по-сложна в сравнение с Панагюрище и Копривщица поради двете махали на турци и татари. Разполагащи с оръжие, насъсквани от своите първенци, мюсюлманите отказват да приемат новата власт и се укрепяват в джамията, водейки престрелка с въстаниците. В подкрепа на Стрелча пристига „войводата Ванковски“ - апостолът Панайот Волов, действал под името Петър Ванков. От Стрелча потеглят пратеници, за да вдигнат на въстание българите от близките Красново и Старо Ново село (дн. Старосел). Бунтовниците от Стрелча помагат при неутрализирането на чорбаджийската „контрареволюция“ в Копривщица, както сполучливо характеризира станалото Мильо Балтов. Една стрелчанска чета от около 70 души действа в помощ на Клисура. В Стрелча е изработен единственият метален „топ“ в Априлското въстание, като вместо черешово стъбло е използвана т. нар. лула за варене на розово масло.

Стрелчани се сражават геройски, но надмощието на противника си казва думата. Многобройният башибозук и редовните части на Хафъз паша превземат, опожаряват и оплячкосват Стрелча. Част от въстаниците заедно с четата на панагюрския войвода Иван Орчо се отправят към Копривщица, но по-нататъшната борба се оказва обречена. По време на Априлското въстание в боевете за Стрелча загиват десетки въстаници. От заловените с оръжие в ръка 79 са хвърлени в затвора в Одрин, други 12 са изпратени в Диарбекир. Уви, от заточениците оцеляват едва шестима...

След кървавото потушаване на въстанието двайсетина от най-активните местни революционери образуват Стрелешката чета - един от най-ярките феномени на Априлската епопея. Въстаниците се крият в Средна гора и Стара планина от май 1876 до края на 1877 г., като водят сражения с турските потери, подпомагани от свои верни ятаци. Вдъхновител на четата е Мильо Балтов, а неин войвода е Тодор Ангелов Балтов, наричан „Бинбашията“ (буквално „полковник“, „хилядник“) с помощник Яко Кацаров. Смелчаците се подслоняват под открито небе и в землянки, често гладуват, губят мнозина от другарите си... Броят на четниците е непостоянен, но ядрото остава. Турската власт насилва местните българи да подписват „жалби“ против „комитите“, обещава амнистия, изпраща потери... Колкото и невероятно да изглежда, Стрелешката чета оцелява и не слага оръжие цели двадесет месеца след потушаването на Априлското въстание! Единственият паралел е малката чета на Димитър Попгеоргиев Беровски след т. нар. Разловско въстание - неразделна част от Априлската епопея. И все пак, обстановката в Тракия, най-мощното огнище на въстанието през 1876 г., е далеч по-тежка в сравнение с планините на Македония.

След избухването на Руско-турската война, поемайки невероятен риск, четниците търсят връзка с руската армия. Усилията им да стигнат до Шипка са осуетени от кръстосващите в Подбалканските полета турски части. След месеци на скиталчество, засади и битки оцеляват едва петима: Мильо Балтов, Янко и Гаврил Гуджеви, Александър Евстатиев, както и Рад Нешов, отделно от тях. Преди Коледата на 1877 г. Стрелешката чета се свързва с руските войски в Златица, а приелият оцелелите четници ген. Дандевил отначало не може да повярва, че това са български въстаници... Заедно с русите героите от четата влизат в родната Стрелча на 1/12 януари 1878 г.

В крайна сметка, можем да се съгласим, че ако в Копривщица гръмва „първата пушка“ на въстанието, то изстрелът на „последната пушка“ е даден от стрелешките четници.

Коментари

Задължително поле