Липсват кандидати за съдебни началници

Година мина, откакто ВСС в този състав влезе в ролята си на правителство на съдебната власт. Какво се случи оттогава? Попитахме за това Евгени Диков – уважаван магистрат от кариерата, бивш зам.-главен прокурор и шеф на следствието, а сега съдебен кадровик от тия, чиито думи тежат. Неговата равносметка заслужава внимание. И заради стария му навик да говори без заобикалки, и защото в момента е председател на комисията, която управлява имотите на Темида у нас.

– Г-н Диков, докато се подготвях за това интервю, попитах петима съдебни репортери каква е разликата между сегашния и предишния Висш съдебен съвет (ВСС). Отговориха ми, сякаш са си плюли в устата: в този ВСС са по-малко скандалите. Този отговор дразни ли ви, или ви радва?

– Определено ме радва. Наблюдавал съм заседанията на предишния състав на ВСС и съм наясно, че в тях понякога се стигаше до лични нападки. В този ВСС не е така. Ние не губим време за работа в междуличностни скандали. Може би, защото сме повечето от моето поколение - колеги с дълъг опит, дошли от върховните съдилища или върховната прокуратура, които познават проблемите в съдебната система за цялата страна. Никой от нас не тегли към региона, от който е дошъл, и в който ще се върне евентуално, като му свърши тук мандата.

– Вие самият как се чувствате от година насам? Цял живот сте бил прокурор, следовател, тичал сте по горещи следи, дето се казва. Не ви ли е скучно сега, като чиновник в съдебната власт?

– Трудно свиквам. Не че ми е скучно. Но, като следовател и прокурор взимах решения еднолично и си поемах съответната отговорност за решенията. Сега всяко нещо трябва да мине през комисия, колегия, пленум. Доста тромава ми се вижда тази процедура – на колективното решение. Но това е положението.

– Как тече работният ви ден? Има хора, които смятат, че във ВСС с търкане на бюрата се изкарват добрите заплати.

- Чух проф. Никола Филчев да казва в едно интервю, че предишните състави на ВСС, чиито членове са правораздавали, защото органът тогава не беше постоянен, работели по 2 часа на седмица, колкото нас, които постоянно заседаваме. За мен това не е вярно. Комисията за управление на собствеността, на която съм председател, заседава всяка сряда по 4 часа. Отделно имаме заседания на прокурорската колегия, отделно на пленума. Почти всеки колега участва в няколко комисии – по управление на собствеността, по бюджет и финанси, правна, по професионална квалификация, по информационни технологии, по съдебната карта и натовареността – и е ангажиран в тях от понеделник до четвъртък, когато заседава пленумът с двете колегии едновременно. Отделно всички участват в избираните с компютър състави по дисциплинарни дела и участват в заседанията по тях (в петък или между заседанията на комисиите), освен това участваме в заседанията на колегиите и на пленума, чийто дневен ред е и с 60 точки понякога.

– Разделението на две колегии (съдийска и прокурорска) оправдава ли очакването да се подобри работата на ВСС?

– Да. Съдии да кадруват съдии, а прокурори – прокурори. Това е по-удачно, отколкото прокуратурата да решава съдийски проблеми и обратно – съдии да атестират прокурори и да им назначават административни ръководители.

– Кои са най-важните неща, които свърши тази година комисията по съдебните имоти, която ръководите? Тя е важна комисия – у вас е хлябът и ножът.

– Тази комисия е сравнително нова - създадена след промените в Закона за съдебната власт , с които за пореден път управлението на съдебните имоти се прехвърли от Министерството на правосъдието към ВСС. Оттогава приоритетно свършихме около 3 неща. Първо, създадохме ясни правила - и за ремонтите (текущи и основни), и за отдаването под наем на ведомствени жилища. Приехме ги на пленум – текст по текст. За да не каже някой „вие давате пари за ремонт на този районен съд, а пренебрегвате другия“. И за да не може до безкрай да се ползват ведомствени жилища, и магистрати, чийто заплати не са малки, да плащат по 100-150 лв. наем. И не бива така - да имаш триетажна къща в Божурище например и да кандидатстваш за ведомствено жилище в София, нали? На второ място, огледахме регистъра на недвижимите имоти, в който имаше много неуредени неща. Цели сгради продължават да се разпределят между следствието и МВР, примерно,въпреки предписания един разделителен протокол от 1995 г. А колко много неща са се променили оттогава!

– Сега ремонтите на грохналите съдебните сгради са актуални, ако не греша?

– Ние определихме точно реда, по който се искат и дават средства за текущите ремонти на съдебните сгради, като се възлагат обществени поръчки за тях. Трима експерти работят при нас по това. За съжаление началникът на отдела за обществени поръчки г-н Станков напусна, като каза, че си намерил по-добре платена работа. И не само той. Някои от най-опитните служители в администрацията на ВСС ни напуснаха тази година.

– Защо? Чух колежката ви Керелска да казва, че трябва да осмислите отношението си към администрацията на ВСС. Да не би да сте високомерни към тях? Или ги товарите с много работа?

– Не, аз не мисля, че е системен проблем това.

– А кое е системен проблем?

– Ами например това, че ВСС от години плаща всеки месец 116 000 лв. наеми за съдебни сгради. Поставили сме си задача те в най-скоро време да бъдат освободени. В Нова Загора това скоро ще стане, там се строи нова сграда. Но е голям проблемът със сградата на „Съборна“ 7 в София.

– Административните съдии са там...

– И наемът е 76 000 лв. на месец. Някои етажи сме освободили вече, но собственикът не иска да намали наема и за себе си е прав – други наематели няма да му дойдат, докато сме там. Очакваме разрешение за строеж на бул. „Драган Цанков“ 6, където беше Районен съд – София, там ще се премести Административен съд – София град, който е на „Вашингтон“ 17, а това пък ще освободи част от помещенията там за администрацията на Инспектората, за който в момента се плаща наем на друго място.

– Леле. Много строителни работи в съдебната власт!

– Обявена е обществена поръчка за проектиране и строителство на бул. „Стамболийски“ 82, където е техническата гимназия. Сградата е голяма, позволява да се направят в нея съдебни зали. Но е строена през 1949-1951 г., по тогавашни нормативи – от тухли и ремонтът се усложнява от противоземетръсните пилони, които трябва да се слагат.

– Ами спецсъдилищата? Те берат душа на ул. „Черковна“ от теснотия. Опашки пред съдебните зали, коридорите задръстени с папки...И ДКСИ се намира там.

– Има решение ДКСИ (Държавната комисия по сигурността на информацията) да напусне ул. „Черковна“ до края на годината. Там има подземен паркинг за 120 автомобила. От 3 г. са заложени 960 000 лв. в инвестиционна програма за преграждане на част от този паркинг, в който да се направи помещение за архивите с климатични и пожароизвестителни инсталации-съгласно всички изисквания на държавния архив. Но половината от паркинга е на ДКСИ и тя отказва.

– Спецсъдиите поискаха пари, за да си сложат знаме на пилон пред сградата. Защо не им дадохте?

– По решение на комисията по бюджет и финанси. Както колегите казват, че то не е да се купи веднъж едно голямо знаме, то всяка година иска подмяна. На Административните сгради се слагат знамена на фасадата. Друго е пилон да се постави...

– Така да е. По-важен е проблемът с капиталовите разходи. Усвоени били едва 731 хил. лв. от заложените 16 млн., така ли?

– За миналата година са усвоени 1, 167 млн. лв. Очаквам до края на тази година да усвоим 5,5 млн. - 5 пъти повече. 16-те милиона, които споменахте, се прехвърлят като преходен остатък от година на година, от 2007 г. насам. Опитваме се да ги изчистим. Но е трудно. В Районен съд -Елена за втори път от 2 години се обявява обществена поръчка за основен ремонт за 300 000 лв. Първият път никой не се яви, вторият се яви кандидат, спечели поръчката, но видя, че сумата е „изпилена“ , носи му малка печалба и се отказа. За Районен съд – Сливница са предвидени 3 млн.лв. , но се обжалва обществената поръчка и строителството 2 години не може да почне, стартира едва сега...Искате ли да се върнем в историята назад?

– Колко назад?

– През 1932- 1940 г. е имало активно строителство на съдебни сгради, част от които са дело на родолюбиви българи – в Карлово, Самоков, Ихтиман. От този период имаме нотариални актове за дарения. След 1945 г. теорията беше, че комунизмът идва през 1980 г. и няма да има съд и прокуратура. Съдебната палата в София се взе за музей. А палатите в Русе, Враца и другаде станаха общински и окръжни народни съвети, пощи и т.н. След 1990 г. – хайде обратно - сградите на окръжните комитети на партията в Ловеч и Бургас се предоставиха на съдебната власт. През 2007-2008, при министър Меглена Тачева е имало амбициозна програма. Много общини тогава са предоставили права на строеж за съдебни палати, изготвени са проекти за тях. За Варна – десететажна сграда! Но по липса на средства са завършени само един –два обекта. Сега предлагаме на колегите във Варна транспортната болница, до централната гара - да й се пристроят съдебни сгради, но те отказват. Не им хареса и фалиралият мол в края на града. В мандата на Тачева е придобит бивш военен имот в центъра от 6 дка. Но на 4 м отдолу има подпочвена вода, а проектът предвижда 4 подземни етажа. Това означава дренажи, хидроизолации - така сградата, която е по проект за 100 млн. лв. от бюджета на съдебната власт, ще стане 200 млн! Колегите имат мерак за един терен на министерството на правосъдието - 23 дка до затвора, близо до центъра на Варна. Но трябва там да се направи подземен паркинг, горе няма места за колите на магистрати и граждани. Това в необозримо бъдеще... Сега съдът на Девня е на 8 км от центъра на града, във варненската община, а прокуратурата е в частен апартамент - в него прокурорът приема граждани, докато на терасата на съседния собствениците си пекат кюфтета...

– Съдебна жилищна криза, значи?

– В Несебър съдът е в бившата почивна станция „Житен клас“, а прокуратурата е другаде, с БКС и социалните служби. В Царево прокуратурата и съдът са в бивши хотели, на двата края на града, което е проблем и за съдебната охрана. В Монтана гражданската и наказателната колегии на Районния съд са в различни сгради, прокуратурата – в трета. В Балчик съдът и прокуратурата са под наем в излишно голяма сграда –два етажа с по 14 кабинета плюс съдебни зали. Тя е оценена на 1,4 млн. лв., но собственикът иска 3,5 млн. Да я купим и дума не става, така че един момент Балчик може да се окаже без съдебна сграда. Предоставена е от МС една, строена за нуждите на румънската армия през 1939 г. , когато Южна Добруджа е била още румънска територия. Тя е абсолютно непригодна, може само да се събори. Имало е и проект за футуристична съдебна сграда – нещо като летяща чиния, кацнала насред града, но по липса на средства не е построена и тя...Така се събират милионите, неусвоени с години. Иначе ние по годишния си план стартираме с обществени поръчки 35 обекта в Нови пазар, Благоевград, Пазарджик, като всички са на някакъв етап – административна процедура, проектиране, строителство. Правилата са ясни. За текущи ремонти – по 3 оферти, ние предлагаме на комисията за бюджет и финанси най-целесъобразната, която невинаги е най-евтината и се отпускат средства. За основни ремонти таванът е от 50 000 до 270 000 лв., техническите задания са съгласувани с наши експерти. Строителните работи и разходи се контролират от административните ръководители до така определените имоти, защото не е възможно четиримата експерти от ВСС да поемат всички обекти. Целта е да не харчим за наеми грешни пари! В Разлог плащаме на частна фирма, а общината може да ни предостави безвъзмездно етаж от общинска сграда. С идеите за прекрояване на съдебната карта много общини намериха имоти, които да ни предоставят безвъзмездно.

– Ех, тая прословута съдебна карта! Толкова ли е трудно да се начертае, че 10 години я чакаме?

– Прокурорската колегия направи първата стъпка с изграждането на териториални отделения, изнесени работни места. Въпреки протестите в Чепеларе и Мадан! В Районната прокуратура ( РП) - Кула работи един прокурор, но с две деловодителки и главен счетоводител. Да, може би по закона за счетоводството това да се изисква. Но вижте - фирми със стотици служители ползват услугите на счетоводни къщи. Правим експеримент с 11 прокуратури – те се закриват от Нова година, като се създават териториални отделения по места (в които остават само прокурорите и специализираната администрация) и една РП в областния център, в която се концентрира общата администрация – административни секретари, главни счетоводители и др. Във видинско ще има РП - Видин и териториални отделения в Белоградчик и Кула. В смолянско ще има РП – Смолян, РП-Златоград и териториални отделения в Мадан и Чепеларе. Прокурорско присъствие ще има по места, както и досега.

– Но и протести ще има още, вероятно?

– Да, реформата среща отпор по места – от депутатски лобита и местни общественици, които смятат, че във всяко населено място трябва да има съд и прокуратура. Но не може Холандия с 14,5 млн. население да има 19 прокуратури и съдилища, а България с по-малко от 7 млн. население – 147!

– А с колите как са магистратите? Как ще пътуват от малкия до големия град?

– Председателката на окръжния съд в Русе постави остро този въпрос миналата година. Тя разполагала с една КИА на възраст, на която никой не смеел да се качи. Предишният ВСС е решил да се обяви обществена поръчка за по-голям брой автомобили – така цената пада и ги обслужва един сервиз. Ние направихме поръчка по ЗОП. Спечели го вносителят по ЗОП. Спечели го вносителят на шкода. – 13 за ВСС и 37 за органите на съдебната власт. Цената падна драстично – на 47 000 и 41 000 лв. Сега ВСС има стари автомобили „Фолксваген пасат“, които са все в сервиза, който обслужва и мерцедесите на НС, и шкодите на прокуратурата...Но да знаете - това са оперативни коли, не са персонални – за членовете на съвета и председателите на съдилища. Те се ползват за разнасяне на призовки, за командировки на членове на комисиите е експерти от администрацията в страната, за превозване на големи дела. Един съд поиска за автомобил, който да събира сутрин служителите за работа. Но това е недопустимо. Който е назначен, а не е командирован в този съд, няма право на пътни разноски.

– Красьо Черния с неговото тефтерче за назначения беляза всички състави на ВСС с предубеждението, че назначават шефовете на прокуратури и съдилища под влияние на тъмни сили в политическото задкуслисие. Така е, нали?

– Красьо Черния е неприятен спомен от миналото. Не мисля, че в сегашния състав на ВСС има задкулисни сили. Проблемът при нас е друг - че понякога няма кандидати за административни ръководители. Обявяваме конкурси за по-малките прокуратури – не се явява никой.

– Защо така?

– Не искат да стават началници. Председателят на районният съд в Самоков примерно стопанисва сграда, строена от 1939 г. Отпуснахме му 100 000 лв. за основен ремонт на покрива, който тече. Отговорът му беше: аз поисках пари за колело, вие ми дадохте за автомобил!. Страх го е да обяви обществена поръчка за 100 хиляди! И военно апелативният прокурор Веселин Стоев ми каза, макар и на шега: ако трябва аз да организирам поръчката за ремонта на нашата сграда на „Позитано“( за 300 000 лв.) хвърлям си и пагоните, и оставката.

– Страхуват се от обвинения в злоупотреби? Но защо, ако всичко им е наред?

– Когато бях шеф на следствието, казах на бившия главен прокурор: „Г-н Велчев, аз нямам счетоводство, не обявявам обществени поръчки, слава Богу.“ А Отговорът му беше: „Винаги на един административен ръководител можеш да му образуваш дело по чл. 282 ( за престъпление по служба - б.а.) Винаги ще се намери за какво.“

- Затова ли г-жа Емилия Русинова не иска да стане шеф на спецапелативната прокуратура?

– Не знам. Тя представи болнични. Явно си има някакви лични причини. Но и Софийска градска прокуратура, която ръководи сега, не е по-малко натоварена, макар че голяма част от делата минаха към спецпрокуратурата.

– Има ли някой във вашия състав на ВСС, който пише есемеси на премиера Борисов, както в предишния? Въпреки, че съдебната власт е уж независима от изпълнителната?

– Аз нямам телефона на премиера. Не съм му пращал есемеси. Не съм забелязал и колегите да го правят. Имали сме официални срещи и с него, и с министър Горанов. Говорили сме си за пари и за сгради, не за дела.

– Дали съдиите и прокурорите ще получат обещаните 17% увеличение на заплатите?

– Би трябвало да се спази Закона за съдебната власт - минималната заплата за младши магистрат да се определя от 2 работни заплати в бюджетния сектор. Ако изпълнителната власт вдигне с 10% заплатата на държавната администрация, както обеща, автоматично трябва да пораснат и заплатите на магистратите.

Нашият гост

Евгени Диков е роден на 20.02. 1955 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски" (1981). Влиза в съдебната система като прокурор и се издига до зам.-градски прокурор на София (1991). През 1992- 2003 е адвокат, после отново се връща в системата като следовател в НслС. През 2006 г. е назначен от ВСС за прокурор към ВКП. Поема временно управлението на СГП през 2013-а, а в края годината е избран за директор на НСлС и зам.-главен прокурор. През 1017 г. е избран за член на ВСС от квотата на следователите.