С кирка и права лопата - към парламента

Когато наближат избори, изглежда на партийните функционери им слагат нещо особено в храната - някаква химия. Побъркват се и бълнуват. Ако над тях стоеше Международният олимпийският комитет, щяха да ги спират от участие, така както днес поголовно забраняват на руски атлети да се състезават на официални форуми.

„Лявото не трябва да бъде само етикет, то трябва да е въплътено с истински мерки!“ Това заяви преди десетина дни новият председател на АБВ Константин Проданов във Велико Търново, цитиран от агенциите. Според Проданов „битовата престъпност се обяснява най-вече с липсата на препитание на нискограмотни българи и набавянето на материални придобивки чрез закононарушения“. Като справяне с този проблем те предлагат да се създадат Трудови войски, в които да служат от 3 до 6 месеца българи без основно образование, навършили 18 години.

Трудови войски, значи. За да стане ясно какво предлагат от АБВ, нека направим една историческа разходка, за да припомним за какво иде реч, а чак накрая ще направим и бюджетната сметка.

След като Царство България губи поред Междусъюзническата и Първата световна война, по силата на Ньойския договор няма право да има армия. Тогава, за да се избегне състоянието на „свалени гащи“, се въвежда трудовата повинност. Това става с решение на правителството на Александър Стамболийски през 1920-а. Всеки мъж и жена биват привиквани в казарми, за да работят за родината си безплатно. Изпърво има много роптаене, защото бизнесът вижда в това нелоялна конкуренция, хората - погазване на правата им, а чужденците - опит да се избегнат санкциите на победителите от Антантата.

Мнозина обаче смятат този ход на земеделеца Стамболийски за прогресивен. По онова време условията в казармите са били повече от цивилизовани. Например за огромни територии в България през 20-те леглата са били непознати, чаршафите - легенда, къпането всяка седмица - разточителство. Различните капсуловани общества се смесват, обменят информация (битова, естествено). Дори и крайната цел е постигната: армията не губи организационния си опит.

Безплатният труд винаги е бил добре дошъл за държавата. През годините на съветските времена у нас Строителни войски, Транспортни войски отново вадеха малцинствата от гетата, понаучаваха ги да строят, да работят, да четат и пишат. Разбира се, днес никой не би живял в жилище, строено от войници, но няма как да обясним това на г-н Проданов.

Същият млад ентусиаст Проданов казва за трудовата повинност (цитирам): „Така те ще се научават на занаят и да изкарват хляба си.”

Като чуя днес трудовак, в съзнанието ми изниква една много тъжна случка. Някъде в началото на прехода командирът на полка в Харманли ни събра, за да съобщи за някои инциденти (поредните). Последен в списъка беше някакво момче от малцинствата, когото по спешност вкарали в психиатрията, защото бил се сринал. Беше странно, защото депресиите не са присъщи на ромския етнос.

Към полка имаше помощно стопанство, където се отглеждаха прасета, кокошки... знам ли какво - никога не бях ходил там. Много често пържолите заминаваха по домовете и трапезите на началниците. Това, което ядяха войниците, беше много по-лошо от това, което днес бежанците ядат в същата тази казарма на 22-ри мотострелкови полк, и в менюто свинското беше екзотика.

Та загадка беше как едно цигане може да получи такъв тежък психически срив. Питахме се защо. Пипахме се... Е, тъжна работа се оказа. Любовна. Само се чудя кой ли генерал е замезил с вратната пържолка на любимата му.

Деградацията в една умираща заради липсата на пари армия може да бъде пагубна. Извращенията от миналото, десетките загинали деца, стотиците осакатени деца - те удобно се пропускат, когато се говори за а-бе-ве-то на възраждащата се нация. Тези неща се забравят и ако случката с трудовака е гротескна, останалите надграждат до абсурдна трагедия. Това политиците не искат знаят, не проумяват и никога, ама и никога не биха допуснали дори да застраши техните деца. Нито в Харманли, нито в Симеоново, нито в Елхово, ама никъде не видях деца на хора от номенклатурата. Тези не са по-различни и знаят за казармата само по патриотичните разкази на самозабравили се военни пенсионери.

Затова, като дойдат избори, едните връщат задължителната казарма, други - трудовата повинност. Смятат, че са патриоти, че са загрижени за нацията.

Бедността, неграмотността, безработицата не се оправят с казарма. Ако беше така Северна Корея щеше да бъде най-проспериращата държава в света. Там всички са войници.

Първо, от чисто финансова гледна точка това днес е невъзможно или ако е възможно, ще бъде за сметка на приоритети, които са далеч по-важни от кирката и лопатата. За да се създаде инфраструктура наново - казарми, учебни корпуси, техника, трябват десетки милиони, плюс команден състав, който няма как да се създаде. Само като илюстрация - армията с този си бюджет е толкова бедна, че има недостиг от около няколко хиляди военнослужещи, във военния университет във Велико Търново зимно време се учи при минусови условия, защото от близо 7 години в повечето учебни корпуси парното не работи. Само преди години в Долна Митрополия курсантите (които са малцина) си купуваха сами храна. Говорим за обучението на няколко десетки, а не стотици и хиляди, както беше някога. Откъде точно ще се намерят пари дори само за командния състав на трудовата повинност?

Второ, при една такава повинност никой нищо няма да научи. Днес дори и малцинствата знаят колко е по-хубаво да получаваш социални помощи, да си купиш инвалидна пенсия или... или ако си малко по-работлив да отидеш в чужбина на гурбет. За нула време се научаваш как правилно да работиш, защото няма по-голям учител в живота от конкуренцията и справедливото заплащане.

Младият лидер на АБВ Константин Проданов изглежда технократ човек, грамотен и образован.

Би било хубаво да каже „Леле, как ме подведоха“, да изтрие от съзнанието си глупости като „Трудови войски“, „Повинност“, „Казарма“ и да се фокусира върху нещо, дето може да превърне България в развита държава. Технология например?

 

Коментари

Задължително поле