С раница, тефтер и маратонки Маги се пребори с рака „Хора, ужас е след болницата! Бюрократщината ще ни убие!”

Магдалена Данчева показва какви инструкции има за пациентите в Комплексния онкологичен център в Пловдив.

Магдалена Данчева е адвокат от Сливен с успешна практика.  Името й стана национално известно далеч преди да се появят големите акции за почистване и за засаждане на дръвчета. Сдружение “Брезичка”, което учреди юристката, направи две райски градини от буренясали и кални терени в кв.”Дружба”,  сложи беседки, детски люлки, постави над 100 пейки в града, какво ли още не. Само най-близките й знаят, че в началото на лятото през 2015 г. майката на Маги е била оперирана от рак на гърдата.  Оказало се, че и Маги е с тази диагноза.  През ноември с.г. постъпила в Комплексния онкологичен център в Пловдив.  ”И влязох в матрицата!” – казва тя.

Това са вещите, които ви трябват, твърди Маги.
Това са вещите, които ви трябват, твърди Маги.

През следващите 8 месеца животът й преминал между двете бази на болничното заведение. Химиотерапия, лъчетерапия.  “Сега чувам, че пациенти с финансови възможности, които са се лекували в чужбина, дават съвети на хората с онкозаболявания. Няма лошо.  Аз мога да кажа, че в Пловдив лекарите са много добри. Има автобус за пациентите, с който ги транспортират за различните процедури, има рехабилитатори, психолог.  И всичко е безплатно!  Наистина, работи се при нечовешки условия, както за лекарите, така и за болните. Имам предвид натиска, било от здравна каса, било от наложените в болниците правила за регистрация, струпването на опашки и т.н.  Но те лекуват! Истината е, че докато си в болницата, се чувстваш обгрижен.

Лошото е, че след болницата настъпва истински ужас! Чувстваш се, сякаш са те пуснали в нищото, напълно сам! И това може да те убие. Защото правилата са създадени за удобство на бюрокрацията, а не за удобство на болния. Няма откъде да научиш елементарни неща!”, казва Маги.

Вещите, с които преминала през 8-те месеца лечение, са толкова малко, че се побират в една раница. “Няма нужда от нищо повече!”, твърдо казва тя. Още с поставянето на диагнозата, си купила тефтер.  В него всеки ден записвала всичко, което се иска от нея и което предстои. В две картонени папки събирала всички издадени й документи, ксерокопия,  епикризи: “Човек никога не знае кой, кога, какво ще му поиска!”.   Бутилка с вода – винаги и по всяко време. Маратонки, клин, горнище с цип, дебело яке за през зимата, също задължително с цип.  Това е. “Няма нужда от дантелени бодита и рокли. Трябва да си с удобни дрехи.  Първо, понякога се налага да се събличаш по 4-5 пъти на ден за прегледи. Второ, болните са толкова много, че се образуват опашки за някои процедури,  нужно е търпение.  Като си с малко багаж и с раница, е по-лесно. На мен лично ми се е случвало да легна на пейката в болничния коридор, докато чакам. Какво толкова?” – допълва Маги. А раницата? Тя е специално подбрана вещ, защото тежестта на багажа се разпределя равномерно върху гърба. Да носиш тежка чанта в ръка, особено след кардинална интервенция, е болезнено и безразсъдно.  Впрочем, след операцията едно от важните неща е раздвижването на ръцете”, разказва още тя. Признава, че през месеците на продължителното й лечение се разплакала един-единствен път.  Искала да подмени изгоряла крушка с нова, но уви. Не могла да  вдигне ръката си, защото не била достатъчно раздвижена… Свива с недоумение рамене, като се сети за пациентките, които отказвали рехабилитация: “Ами те могат да осакатеят за цял живот!”.  Бързо стигнала до извода, че много от излишните нерви, които се трупат пред медицинските кабинети, са резултат от незнание. “Аз самата съм изпадала в шок. Отидох на скенер, мислех, че ще се прибера в Сливен веднага. Но се оказа, че по клинична пътека има 3-дневен престой в болницата, нямах представа и бях без багаж.  Трябва хората да се връщат, а това си е пътуване, разходи. Заради такива неща пациентите нагнетяват допълнително напрежение.

Само преди месец неуморната адвокатка откри изцяло обновената градина от няколко декара в кв. „Дружба“.
Само преди месец неуморната адвокатка откри изцяло обновената градина от няколко декара в кв. „Дружба“.

Дошъл от Асеновград за вливка. И прави панаир: “Ама искам да си тръгна още днес!”. Не може, има определен болничен престой. Виждала съм как провеждат химиотерапия в съседна държава. Вярно, като приключи вливката, дават банани. И те пускат. Но кой ще ти даде хапчето против повръщане вкъщи!?” – продължава Маги.  Признава, че била изумена от количествата и вида на храната, които близките носели на пациентите. От криворазбран страх, че можело да останат гладни, не че липсвала болнична храна. И в жегата се започвало едно отваряне на буркани с консервирано месо, с лютеници, с какво ли не. А на останалите в стаята им прилошава от уханията на бурканите, защото след химиотерапията имат непоносимост към миризми. “Истината е, че въобще не трябва да се тъпчеш. Нужни са ти много вода и сокове, за да чистиш организма от отровите! Не е за вярване, но мнозина нямат никаква представа за тези неща. Просто лекарите трябва да се слушат”, заявява още тя.

Махва с ръка: за безплатните перуки след опадването на косата, направо не й се иска да говори. Истински кошмар! Трябва да се мине през няколко инстанции, и то само дни след тежките терапии, когато си обгорен, отпаднал, едва се държиш: “Моето мнение е, че човек трябва да си спести  униженията и болката и да си купи перуки веднага след операцията, да е готов. Така направих аз”.…Пълното побъркване настъпвало, когато започнат посещенията в  ТЕЛК. Ясно е, че на мястото на ампутиран крак или гърда няма как да пораснат нови, нали!? Но трябва да ходиш, да висиш по опашки в мизерни коридори, където дори няма къде да седнеш – обяснява жената. Никой не уведомява пациентите за сроковете.  ”За мен и семейството ми  тези срокове бяха огромен стрес, а и двамата със съпруга ми сме юристи (Мартин Данчев е окръжен съдия в Сливен – б.р.).  Например, след 6-ия месец трябваше да удължат лечението ми. От ТЕЛК в Сливен ме изискаха в деня, когато трябваше да съм на химиотерапия в Пловдив! И представете си, наложи се да ми отложат химиотерапията с 2-3 дена, заради сроковете на ТЕЛК! Айде обратно в Сливен,  беше лято, непоносими горещини, припадах!”, с огорчение казва Маги.

Ето, тези съпътстващи неща са ужасни, след като пациент с подобна диагноза напусне болницата. Решението? “Толкова е просто, бе хора! Здравните ведомства, болниците и въобще всички учреждения, през които трябва да мине човек, трябва час по-скоро да започнат да разпространяват указания към пациентите.  Но не след, а още преди входа на лечебните заведения, за да им се спестят такива страдания и унижения. Направете листовки, качете информация в сайтовете си!  Дори не е скъпо!” – заявява Маги.

Тя намерила листовка с упражненията, които трябва да се правят за раздвижването след операция. Размножила я, раздала я дори и в други болници, за да четат жените.  Но това не стига.

А пък на Маги трябва да се вярва. Знаете ли как е създала “Брезичка”? Преди 9 години, като се върнала от чужбина, получила шок от калта и мръсотията пред блока й.  Други биха изпаднали в депресия. Но дребничката адвокатка е царица в решенията на малките проблеми от голяма полза.  Запалила приятели, намерила отзивчиви познати и бизнесмени и с общи усилия промените в грозния квартал започнали. Идете и вижте.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Ама това се случва на всеки с тежка диагноза и от години, десетки години, няма що да се открива топлата вода. Но понеже всеки се оправя по единично, затова бюрокрацията ни оправя масово. На никой не му пука, че си тежко болен, проблемът е само твой и на близките ти хора. Трябвада имаш много хъс, мотивация и здрави нерви, за да хванеш цаката на институциите.

  2. Имам още една посестрима от града на Меги. Тя и аз преживяхме този ад преди повече от 9 години. При мен не спазиха схемата на лечение, назначена от комисията след операцията, докато пред чакащите в коридора за лъчетерапия не сложих банкнота в джоба на д-р Михайлова (тази същата, която по-късно попадна под трамвая, пресичайки неправилно). Прекъсване на лъчелечението, т.к. бяхме много, а апаратът един и излизаше от строя. Липса на препарат срещу повръщане. Липса на лекарство за хормонотерапия. На моята посестрима от Сливен пък и оспориха решението на ТЕЛК и трябваше да доказва, че е оперирана от тази коварна болест. Нещо повече, оказа се, че са забравили да и проведат химиотерапия! От позиция на времето – пропуски! Но колко струват те в момент, когато се изплъзваш със сетни сили от лапите на смъртта! Нерви и средства и то какви!
    Борихме се и с помощта на БОГА сме живи!Валерия Велева

  3. който не е минал през тази система, ситото на смъртта, нищо не знае за здравната ни система, подхилкват се доктори, вдигат рамене, не знаят или не искат да ти отговорят на елементарни въпроси какво те очаква след химията, единствената им грижа е , „пътеката “ , как да си усвоят парите от ЗДР.каса, нищо друго мил ми сънародници, умираме бавно и мъчително след „лечение“, защото човещината в нахилените доктори липсва, бог да ни е на помощ

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.