С 40 км в час кучешки впрягове летят в Карпатите

Български отбор мери сили с европейски и световни шампиони, помага им Атила Киш – скоростният пастор

Най-близкото състезание с шейни е на 20 часа път

Хъскитата Трули, Вук, Ану и Прити в една линия с ветераните Крейзи и Дира

Преспите са близо два метра, а снегът продължава да трупа, докато колата ни лъкатуши между величествените склонове на румънските Карпати. На 20 часа път от България вече сме в провинция Трансилвания и пристигаме в селцето Пиатра Фунтанеле, където в следващите два дни за трети път ще се проведе състезанието с кучешки впрягове Drumul Romanilor.

Невероятните трасета, по които ще се спускат участниците, оставят спомени за цял живот, твърдят самите те. За красивото място отговорни са организаторите от спортен клуб Sleddog Bistrita-Nasaud. Избрали са едно от най-приказните кътчета в Трансилвания, където в момента доброволците от неправителствената организация Тасуласа Социал възстановяват историческия път Via Transilvanica.

25-те участника от четири държави – Румъния, Словакия, Полша и България, са тук за двудневната надпревара с шейни. Разпределени са в 8 категории, като най-малките впрягове в тях са от 2 кучета, следват 4, 6, 8 кучета и най-големите са от над 10.

Първият ден настъпва. Часът е малко след 10. Остават минути до първите стартовете.

Състезателите трескаво подготвят отборите си, проверяват за последно въжетата, спирачките, котвите... Цялото оборудване трябва да е под конец, защото на старта се следи за всяка подробност, която трябва да отговаря на правилника на FISTC (б.а. международната федерация за спорт с кучета). На първо място са безопасността на водачите, на кучетата и феърплейят.

Българският отбор води Ивелин Тодоров, който може да се похвали с вицеевропейска титла. Ще се състезава с впряг от 6 кучета - категория B1. Докато подготвя спортната си шейна, с която ще измине 10 км днес, ценни съвети получава от Киш Атила, един от пионерите в този спорт в Румъния. Атила е католически свещеник. На трасето е непобедим. Неговият впряг е легендарен не само в родината му, но и в чужбина.

Световен шампион от 2017, няколко пъти вицеевропейски шампион и още десетки призови са само част от отличията му. “Това е спорт и ключът към успеха се крие в тренировките, многото тренировки”, издава с блага усмивка част от тайните си Атила. Състезава се от 2008 година, а кучетата от неговия развъдник могат да изведат почти всеки до върха.

На последното европейско първенство първите три места са именно за мъшерите, които са взели кучета от него. “Разликата между моите кучетата, които постигат такива резултати, и сибирските хъскита за изложби, се крие в генетиката им. Аз имам кучета, чийто произход може да се проследи до кучета Сепала”, разкрива Атила.

Благодарение на тях започва и блестящата кариера в спорта с впрегатни кучета на 24-годишния Богдан Беренде. “Преди 3 години баща ми Дамаскин Беренде купи две кучета от развъдника на Киш Атила и започнах да се състезавам. Дотук имам европейско злато от 2017 и 2018 г., както и вицесветовна титла от 2018 г.”, скромно отбелязва румънецът, който е и сред домакините на състезанието. В него ще участва в две категории – с впряг от 4 кучета и след това ще влезе в пряка конкуренция с Ивелин Тодоров при впряговете от 6.

Моментът настъпва и Богдан буквално полита на старта. На 5 минути от него ще тръгне Ивелин, а след още 5 минути – Атила, който ще впрегне 8 кучета.

Ясното време внезапно отстъпва място на ниски облаци и сняг. Впряговете се губят по склоновете в мъглата метри след старта. Настъпва очакване.

В отбора на Ивелин има три български кучета дебютанти – черната перла Прити, шоколадовата чаровница Трули и дъщеря й лудетината Ану. Нейният баща е водачът на впряга Вук, който единствен знае какво изпитание ги чака. Той подкрепен е и от по-опитните, местни състезателки от развъдника на Атила Крейзи и Дира. За българския отбор това участие е натоварено с много емоции.

Минутите до завръщането им минават мъчително напрегнато, но и се изтъркулват твърде бързо. Така се случва и двата дни, през които отборът ни минава 2 по 10 км, борейки се със снежните склонове на Трансилвания. Изпреварва ги Богдан, който финишира и поставя рекорд за време – става най-бързият в състезанието със средна скорост над 28 км в час. След него в категория В1 е Иво – който завоюва второто място.

При впряговете с осем кучета Атила също е първи с респектираща средна скорост от 26 км в час. Максималната скорост на впряговете от негови кучета достига 40 км в час. Добри времена и първи места в категориите си записват още полякът Кристоф Янетци, както и словаците Игор Прибула и Игор Стефан.

Най-голямата награда за всички обаче е, че състезанието носи прекрасни емоции. Подпомагано от местните власти, полицията, жандармерията и не на последно място от доброволците, събитието минава без инциденти. Всички завършват в добро здраве и с висок дух, и се заричат догодина отново да са тук.

“Надяваме да видим този март у нас някои от звездите от румънското състезание”, споделиха от българския отбор, тъй като се очаква тогава да организират пролетно състезание на наша територия.

 

Богдан Беренде – най-бързият на Drumul Romanilor: Успехите вдъхновяват мен и семейството ми

“Трасетата за двете категории, в които участвах, бяха трудни, различни, но и много красиви. Нашият спорт е признат в Румъния едва от миналата година. Започна да става популярен, след като отборът ни постигна резултати както на големи първенства, така и на европейски и световни форуми. В спорта с кучета всеки член на семейството има роля. Много се гордея, че ние се занимаваме с него и се надявам да го разпространим не само в страната, но и отвъд нея. През всичкото това време развих много силна връзка с кучетата. Ние ги обичаме, те са част от семейството. Затова и добрите резултати не закъсняха”, разказва пред “Труд” Богдан. И той е категоричен, че най-важната част от успеха са всекидневните тренировки.

По време на тях и по време на състезания Роуз води Сара, Агеро, Артик във впряга от четири кучета, а Абсолют е водачът на шестицата, в която са Атак, Рома, Астра, Скай и Арон.

 

Балто и Того спасяват цял град от дифтерт

Легендата Леонард Сепала и неговите “малки” спринтьори

Първият известен случай на пренасяне на хъски от Русия в Северна Америка е през 1909 година. Руският търговец Уилям Гусак донася двойка сибирски хъскита в Аляска. Той участва с тях в известното местно състезание, с дължина 408 мили, с желанието да спечели наградата от 10 000 долара. На фона на останалите кучета, хъскитата били прекалено малки и никой не вярвал, че могат да конкурират тамошните кучета. Въпреки това, впрягът на Гусак завършва трети и славата на тези кучета бързо се разнесла, след като продължават да печелят състезанията в годините напред.

Сибирското хъски добива още по-голяма популярност през 1925 г. заради животоспасяваща мисия, известна като “Дългото препускане за Серума”. Тогава епидемия от дифтерит обхванала град Ноум, а най-близкият серум бил на 600 мили в Наина. Леонард Сепала (състезател, който развъждал хъскита) предложил доброволно помощта си. Впрягът му изминал повече от 300 мили през снежни бури и опасни терени, за да посрещнат другия екип, който носел лекарството. Того – легендарният водач на Сепала, тогава 10-годишен, останал завинаги куц след тази мисия. Последните 50 мили към донасянето на серума в Ноум се изминават от второстепенния впряг на Сепала, чийто водач бил Балто. Двете кучета – Того и Балто, били наградени за доблестта си, а в Сентрал парк в Ню Йорк е издигната статуя на Балто.

След това Сепала участва в няколко състезания в Нова Англия. Превъзходството на малките, но компактни и бързи негови кучета било постоянно. Те започнали да се търсят за състезания и станали основа на много развъдници през 30-те години на XX век.

Кръвните линии обаче се разделят, въпреки че имат общ произход и до днес могат да се проследят родственици на сибирските хъскита и кучетата на Сепала, дори до неговия Того. Хъскитата в САЩ започват да ги селектират за изложби, а други развъдници запазват кучета на Сепала, които продължават да развиват спортните си качества за теглене.

 

Кристоф Янетцки - владетелят на 12: Общуването със северните породи е начин на живот

Искат се много усилия, за да караш такъв „влак“

Доайен в състезанията с кучета е полякът Кристоф Янетцки. Към днешна дата впрягът му е от 12 истински професионалисти. “Аз нямах избор да бъде друг освен професионалист с такива кучета. Първото ми състезание бе през 1998 г., тогава участвах с отбор от четири хъскита”, разказва носителят на сребърни и бронзови отличия от световни първенства.

Постоянство, концентрация и голяма любов към кучетата са трите думи, които описват най-добре отдадеността му към спорта.

“Мъшингът е моята страст, която развивам от 20 години. Общуването с животните ми носи огромна радост. Всяко хъски има различен характер и носи своята необузданост. Имам голям разкошен развъдник в момента. Отборът е от 12-14 кучета, които подготвям за състезания, а 5 са щастливо пенсионирани. Да караш такъв “влак” е резултат от много години тренировки. Имаме помежду си невероятна връзка и единство. Огромно удовлетворение е, когато управлявам дузина кучета само с глас. Чувството по време на тичането с тях е невероятно, особено през зимата. Само сняг, студ и те, които работят. На финала сме изтощени, но виждаш щастието в израженията на хъскитата. Усмивката и гордостта в очите на хендлера ми, моята съпруга, се четат и в моите. Общуването със северни породи е начин на живот. В спорта с тях съм постигнал много успехи, основани на любовта към животните и упоритите тренировки”, споделя Кристоф пред “Труд”.

 

Треската Юкон Куест

Най-тежкото състезание в света

Юкон Куест (Yukon Quest) е надбягване с впрегатни кучета, което се провежда всеки февруари от 1984 година насам и в момента е в разгара си.

Маршрутът на надбягването е с дължина около 1000 мили или 1600 км, между градовете Феърбанкс в щата Аляска и Уайтхорс в канадската територия Юкон. Заради тежките зимни условия, трудния маршрут и ограниченията в помощта, която участниците могат да получат, състезанието е определяно като “най-трудното надбягване с впрегатни кучета в света” и дори “най-тежкото състезание в света”.

Юкон Куест все още е верен на своят северен дух. Мъшерите носят задължителна екипировка, храна и провизии за целия си път. Шейните не могат да бъдат заменени без наказание, като на състезателите не е позволено да получават помощ освен в базата в Доусън. Трасето преминава през замръзнали реки и четири планински върхове. Температурите от -40 градуса, ветрове със скорост 100 км в час и лош лед са част от препятствията по пътя. Има 9 чекпойнтове, между някои разстоянието е над 300 км.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл