Таня Боева: Хвърлят ме в леглата на мъже, които не познавам

Колкото по-голяма кучка те изкарат, толкова по-добре се продаваш, признава певицата

- Таня, известно е, че си от малкото изпълнители, които се самопродуцират. Как се реши на това?

- Бях към "Пайнер" и "Ара Мюзик", но в крайна сметка реших сама да организирам изявите си. Всъщност това правех и докато бях поп певица.

- В този период - през 1995 г., ти спечели и "Златният Орфей" за млад изпълнител, как стигна до този авторитетен навремето конкурс?

- "Виновникът" за това беше композиторът Найден Андреев, той ме провокира. Подготвих песента на Димитър Гетов "Космичен блус" и едно италианско парче. Не можах да повярвам на ушите си, когато обявиха, че печеля първо място за млад изпълнител в състезание, в което се надпреварваха 13 певци. Следващата година представих в конкурса за песни "Сребрее косата ти рано, мамо" на Димитър Гетов, и тя получи втора награда.

- И как така изведнъж се ориентира към попфолка?

- Това стана през 1998-а. На конкурса "Бургас и морето" не допуснаха песен, която изпълнявах -набедиха я за много музикантска, а не комерсиална. Казах си: "Къде, ако не на конкурс, да покажеш по-музикантската си песен!" Тогава бях дива, млада, непокорна, израснах с песните на Марая Кери и Уитни Хюстън, те ми бяха на сърце, те ми отиваха, защото аз съм по-топъл, нежен и кадифен глас, попът ми беше на сърце. Но напук, като искат комерсиална, започнах да пея и комерсиална музика.

- Кой беше моментът, в който осъзна, че вече си име на сцената?

- Не пея, за да бъда известна, пея, защото обичам.

Радвам се, че правя другите щастливи

А има много такива моменти. За мен работата е хоби и удоволствие, хубаво е да виждам как хората се радват на това, което правя. Знам, че има и такива, които са се влюбвали под звуците на моите песни, текстовете им са били преживявани от мнозина, които са се припознавали в тях. Всичко това е много по-важно, отколкото известността.

- Кои са хубавите и кои - лошите страни на това да си публична личност?

- В началото на кариерата ми популярността ме притесняваше, чувствах се някак неудобно, че погледите на хората са вторачени в мен - как се храня, как се държа... С времето обаче свикнах с това, приех го за нормално, но пък и никога не съм се преживявала като звезда, държа се нормално с околните, себе си съм. Когато се наложи, се уповавам на известното си име, но само за добри дела. Радва ме обичта на хората, това, че искат да се снимат с мен, че ме намират за естествена, земна и контактна, че не съм надменна и надута, както някои преди това са си мислели - може би защото излъчването ми в някои клипове е такова, но там аз играя. Не се старая да бъда харесвана от всички, знам, че това е невъзможно, но пък знам, че тези, които ме одобряват, го правят от сърце. Има обаче хора, които не могат да преживеят славата, и тя им изиграва лоша шега, но няма да коментирам другите.

- Какви са принципите ти в живота?

- Живея на принципа - прави това, което трябва, пък да става каквото ще, или - ако не можеш да помогнеш, не пречи. Не съм удряла никого под кръста.

Уважавам всички можещи хора

които постигат всичко с труда си, а не с подмолни номера. За мен подобни особи са достойни за съжаление.

- Имала ли си комични ситуации или фалове на сцената?

- О, да, падала съм на сцената, но както се казва - не е важно, че си паднала, важното е как ще се изправиш и ще продължиш напред. Имало е случаи да изляза с неудобни обувки и да ги събуя по средата на мое участие - навремето това се считаше за фал, сега вече е шоу. Имало е случаи, при които съм пяла болна на сцената, но съм се старала публиката да не разбира това.

- Известно е, че си била близка приятелка на обичаната певица Румяна, която преди години загина в катастрофа. Какво те свързваше с нея и какви са спомените ти?

- Винаги съм се старала да се обграждам с истински личности около себе си. Не се задържам около лицемерни хора, а такива има много в нашия бранш. Румяна беше истински човек, с много голямо сърце. Спомням си, веднъж попаднах на нейно участие в Стара Загора, аз тогава бях млада и начинаеща певица, а тя - в пика на кариерата си. Когато обаче влязох в заведението, тя ме видя и съобщи по микрофона: "Да кажем добре дошла на моята колежка, която много харесвам и обичам - Таня Боева!" А това за мен е признак на величие, защото често в нашата гилдия се правим, че не се и познаваме. Има колеги, които не обичат да отклоняват вниманието извън себе си. Румяна беше уникално истински човек, винаги ни е свързвало топло отношение и ми е мъчно, че я загубихме - надявам се да е на по-хубаво място.

- Знае се, че във вашата гилдия съществуват гласни или негласни войни. Ти участвала ли си?

- Винаги е имало войни. Конкуренцията е едно, а войните - друго. Уважавам колегите, които вървят напред с труда и таланта си. Предпочитам да вложа енергията си в създаването на нещо качествено и добро, което да бъде забелязано, а не да участвам във войни.

Ридван Иляз:

Грешката ни е, че искаме бързо да забогатеем

Вдигнахме цената на розовото масло - и то остана непродадено, засадихме хиляди декари с лавандула - и там ни чака същото, ядосва се бизнесменът

- Как се решихте от тютюна да се прехвърлите на билките?

- Билките ме влечаха, затова през 2004 г., въпреки че работех в цигарената фабрика в Стара Загора, полека-лека започнах производството на разсади. Икономически изгодно, имаше търсене на пазара. И така... Най-голямата фирма за разсади в България е при мене, специално за лавандулата. Имам всички сертификати, които са необходими, ако кандидатстваш по европроекти. И заради документацията идват при мене, и заради качеството, трето - заради сортовете - няма лъжа, няма измама, на полето всичко се вижда.

- Има ли бъдеще този бизнес у нас?

- Фабриките от соца вече ги няма и ние трябва да разчитаме на земеделие и туризъм. Още повече че нашата природа ни е дала всички климатични условия. В момента сме производител на лавандулово масло номер едно в света.

- Ще измести ли лавандулата тютюна?

- Мисля, че в момента не се гледа много тютюн в България. Няма пазари. Но хората ги е страх да минат на друго.

- Защо е толкова на мода безсмъртничето?

- Използва се в парфюмерията и във фармацевтиката - маслото се употребява след операции, за да няма белези. Основно се произвежда в Корсика и в Босна и Херцеговина. Ходих за една седмица в Босна и Херцеговина, за да се срещна с тамошните колеги, да науча тънкостите, и видях всичко, което ми трябваше. Оттам взех семената. Но при тях всичко е диворастящо. Те вземат семената и правят разсад, без да култивират. Това не е сорт. В България няма да расте навсякъде и ако не се култивира, след две години ще умре, и маслото няма да е с това качество, което се търси на световния пазар.

- Сега се гледа много повече лавандула от предишни години. Толкова ли е изгодно?

- България е най-големият производител на лавандула в света. Цената на лавандуловото масло в момента е от 1500 до 1800 евро на килограм. Това е хем хубаво, хем лошо. Защото кога е имало лавандула в Добричко преди 10 години? Никога. Сега има повече от Розовата долина, макар че качеството не е толкова добро, колкото е тук. Преди 6 години продавахме лавандуловото масло много по-евтино. Когато имаше катаклизми във Франция - болест по растенията, цената се вдигна, затова колегите решиха да сеят повече декари в България. Миналата година изкарваха от един декар 2000 лв. печалба. Това е огромна сума. Те свикнаха на тази цена, докато за мене е нормално печалбата да е 500-600 лева на декар. Имаме непродадено масло от миналата година - заради цената. Всичко, което става в България, Европа и светът го знаят. Защо не купиха скъпото масло след Нова година? Защото си казват - България има много декари, ще дойде времето, когато цената на маслото ще намалее. Това стана в момента. За мене е нормално цената да падне още. Тази година ще се добият над 300 тона и е голяма вероятността 30% да остане непродаваемо. В света се търсят около 200-250 тона. Така че ще се продава първо качественото масло, където не достига, ще се купува и с по-ниско качество, а другото според мен ще остане.

- Страхувате ли се да ви остане непродадено масло?

- Имам договори с 10 страни, основните ми партньори са Франция, Германия и САЩ. Нямам неизкупена продукция, защото произвеждам само биокултури. За биото винаги има пазар. Един килограм каквото и да е масло няма да ви остане, ако е био. Лавандуловото, което остана миналата година в България, е конвенционално, не е био. Например от розовото масло има недостиг за био. То дори отива на 13 хиляди евро за килограм.

* "Лудият" репортер Дани Петков води уеб шоу

* Камелия се заигра с Криско

* Въздушната възглавница и телефонният секретар са дело на българин

* Холивудски знаменитости ваят фигури с инат

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 24 АВГУСТ!

Коментари

Задължително поле