Текстописецът и продуцент Крис Янг пред “Труд”: Дара е енергийно торнадо

По-интересно ми е да работя встрани от светлината на прожекторите

Кайли Миноуг не е примадона

Лайнъл Ричи е неочаквано сговорчив

- Крис, ти беше част от Sofia Songwriting Camp. Такъв лагер за писане на музика се прави за пръв път у нас. Какво представлява той?

- Тези лагери са най-добрата социална мрежа за всички творци в музикалната индустрия. Събираш огромна група от автори, бийтмейкъри, продуценти, текстописци и изпълнители на вдъхновяващо място, разпределяш ги в екипи, даваш им задача и в края на деня менторът, който често е и организатор на “лагера”, минава през студията да прослуша и коментира демоверсиите. В случая със Sofia Songwriting Camp това бяха Робин Йенсен от Ekko Music Rights и Станислава (Армутлиева, изпълнителен директор на “Вирджиния рекърдс”, б.а.). Ekko Music Rights (от които Крис също е част, б.а.) са изключително силна издателска компания, те отглеждат най-актуалните автори на кей (корейски) поп хитове в момента. С екипа на Станислава и нейните артисти се запознах на място в Боровец.

- Това първото ти идване в България ли е?

- Да, и съм очарован. Природата е невероятна, мога да дишам на зелено с часове. Зеленчуците ви не просто имат вкус, те са божествени! Хората са много топли и без особени увертюри ти сядат на масата. Бил съм на много лагери за песни и на повечето места участниците са леко дистанцирани, общуват активно с другите само ако са заедно в студио. Тук си станахме общност.

- Каква оценка даваш на артистите на “Вирджиния рекърдс”, с които работи?

- По скалата от 1 до 10 им давам оценка 11 (смее се). Изключително талантливи като изпълнители и автори. Дара е нещо като енергийно торнадо, момичетата от 4Magic имаха великолепни идеи за вокали.

- Какъв е шансът една от създадените песни в Sofia Songwriting Camp да стане глобален хит?

- Времето ще покаже, но имаме много силен материал, който ще бъде предложен на част от най-големите компании в света. Каквото и да се случи, във всяка от тези песни е замесен български автор или изпълнител, и вратичката към международния пазар е отворена.

- Как и кога реши, че искаш да се занимаваш с музика?

- Започнах да свиря на пиано, когато бях на 5 години. Отраснал съм в семейство на учители с много добра музикална култура, но никой не ме е побутвал да тръгна по този път. В гимназията станах част от група и започнах да изкарвам първите си джобни като работя по бийтовете и миксирането на песните на мои приятели. Постепенно инвестирах в техника и си направих домашно студио. С въпросната група направихме национално турне, но винаги ми е било по-интересно да работя като автор, встрани от светлината на прожекторите.

- Работил си с артисти като Кайли Миноуг, Лайнъл Ричи и The Corrs. Как се пресякоха пътищата ви и какви хора са те в реалния живот?

- С Лайнъл Ричи завършихме две парчета от последния му албум в Hit Factory, Ню Йорк. Екипът на Sony ни изведе на специална вечеря. Да чуеш този глас на метър разстояние в интимната среда на студио е истинска привилегия. Лайнъл Ричи е много духовит събеседник и неочаквано сговорчив за една истинска легенда в шоубизнеса. The Corrs търсеха продуцент на албума си White Light. Свързаха ни общи познати, дойдоха в студиото ми в Лондон и в следващите няколко месеца почти заживяхме заедно, работехме по 15 часа на ден. Те са най-талантливото семейство, което някога съм срещал. Всички свирят блестящо на пиано, и всеки владее по минимум два инструмента, а гласовете им са само бонус. Кайли Миноуг е много мила и професионална. Мога да кажа, че не е примадона. Работил съм и със сестра є Дани Миноуг.

- По-трудно ли е да пишеш за артисти по поръчка, или предпочиташ да работиш върху песни, базирани на лични истории?

- Следвам готови формули, спуснати от мениджмънта на артиста, само ако той е дебютант и още не е наясно с концепцията на звученето си. Предпочитам да създавам музиката като биография, да имам нужното време да опозная изпълнителя и да усетя ръбчетата в характера му, темите, които го палят. Личният контакт е много важен и за създаването на добър текст, защото в него залягат реални ситуации, с които публиката лесно се асоциира после.

- Кой е най-големият ти успех до момента?

- Свободата да работя това, което обичам, и да се издържам от него.

Коментари

Задължително поле