На 18 февруари 2019 да почерпят

Серпентинит: говорите ли змийски? Прилича на кожата на змия

„Калашников“ готов с дрон-камикадзе

И Израел се включва в похода към Луната Изпраща първия частен апарат - “Генезис”

Мей на щурм с последни сили

13,36 млрд. лв. натрупани активи

Гольовците заклали Вальо насред Кюстендил (обзор) Полицията издирва 19-годишния циганин Гучи от квартал “Изток”

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 18 януари 2019

Министър-председателят Борисов проведе телефонен разговор с британския премиер Тереза Мей

Жена е загинала при катастрофа край Луковит

„Зелените“ изтърваха червеногушата гъска БДЗП получила 2,6 милиона евро от Брюксел, за да пази застрашения вид

„Левски“ продължава без победа през 2019 година (СНИМКИ)

Французите вече се обръщат против „жилетките“ Силите на реда все по-често прибягват до груба сила

ЕС ще наложи санкции на 8 руснаци заради инцидентите в Азовско море

НКЖИ след инцидента с влаковата композиция в Пловдив: Стрелката и жп линията са в добро състояние (обзор) Чакат резултати от черните кутии на двата дерайлирали локомотива

Трите свята, в които живях и началото на четвъртия При прехода към всеки от тях имаше самоубийства и убийства

С любопитство наблюдавах как това, което тече, ще се изтече в каналите на историята

През 1942 г., след като написва своята носталгична книга „Светът от вчера“ за отишлия си в историята изглеждащ, някога като че ли вечен, универсален, с перспективи за бъдещето, свят преди 1914 г., знаменитият писател Стефан Цвайг се самоубива заедно с жена си. Неговият свят вече го няма, има нещо чуждо, различно, страшно и той не вижда смисъл да продължава.

Лесно му е било на Цвайг, а какво да кажем аз и моето поколение, които преминахме в нашия живот през три изглеждащи като че ли вечни, носещи бъдещето свята, които си отидоха. Наблюдавах как става това, общувайки с представители на световната наука на множество срещи и конференции не само от София, но и от Вашингтон, Лондон, Брюксел, Санкт-Петербург и много други места по света. Тенденциите на появата на нов свят виждах най-напред в САЩ и Русия, а пет-десет години след това той се появяваше и у нас. При прехода към всеки от тях имаше самоубийства и убийства, а милиони хора сменяха своята идейна идентичност и представи за света, в който живеят.

Първият свят, в който живях, бе описван по международните конференции в София, Москва и другите страни в Източна Европа с категории като „социализъм“, „реален социализъм“, „изграждане на развито социалистическо общество“, „капитализъм“, „класи“, „многостранно развитие на личността“. Авторитетите, обясняващи това което става, бяха Маркс, Ленин и Брежнев. За няколко десетилетия той бе увеличил населението на България с над 2 милиона, бе преместил няколко милиона селяни в градовете, бе променил радикално статуса, професията, начина на живот на огромната част от тях, осигурил им бе безплатно образование, здравеопазване и огромни колективни потребителски фондове. Той продължи съществуването си някъде до средата на 1980-те години. Краят му започна незабележимо през декември 1984 г., когато Горбачов пристигна на посещение в Лондон, но за първи път откакто там е имало съветски делегации, не посети гроба на Маркс и не постави там цветя. При разговор през 2003 г. със съветския дисидент Александър Зиновиев той разказа как бивайки по това време в Германия и наблюдавайки Горбачов, произнесъл и написал думите „Началось великое предательство“. Горбачов наистина унищожи света, в който Маркс, класите, капитализмът и социализмът бяха думите, чрез които милиони хора си обясняваха света, в който живеят. В 1989 г. този свят се срути и у нас.

Вторият свят бе описван с думи като „демокрацията“, „пазарната икономика“, „отвореното общество“. Неговите месии се казваха Франсис Фукуяма и Джордж Сорос, а тези, които го разнасяха по света, бяха САЩ. Маркс, Ленин и Брежнев изчезнаха. В Санкт Петербург популярно стана заведението „Евро-кебап“. Всичко се европеизираше. Американците обявиха „новият американски век“. Нямаше вече класи, капитализъм, социализъм, а само „демокрация“, „пазарна икономика“ и общочовешките ценности, разбрани като „европейски“ и „евроатлантически“.

Андрей Козирев, външният министър на Русия по времето на Елцин, заяви пред Никсън в началото на 90-те години: „Русия няма национални интереси, а само общочовешки интереси“, а Никсън одобрително поклати с глава, защото общочовешките интереси по това време се въплъщаваха от САЩ. Същото смятаха и българските политици, готови да унищожат селско стопанство, индустрия, армия, всичко в името на общочовешките интереси, представяни от световния хегемон- такъв бе светът на 90-те години. В България сума ти марксисти станаха антикомунисти и западници.

Някои не успяха като Цвайг да преживеят разпадналия се техен предходен свят. През януари 1992 г. се самоуби край Лесичево пред паметника на загиналия през 1943 г. негов приятел бившият партизанин и шеф на разузнаването генерал Стоян Савов. Самоуби се, защото неговият свят си бе отишъл. Други, мислещи си, че този който идва е техният свят, пееха тогава „Времето е наше“.

Аз, слава богу, съм философ, а не писател или генерал и винаги съм живял с принципа на Талес, че „всичко тече“. Затова и вместо да се самоубивам заради стария или да пея заради новия свят, с любопитство наблюдавах как това, което тече, ще се изтече в каналите на историята.

Третия свят, в който живях, бе описван и обясняван с категории като „цивилизации“, „сблъсък“, „диалог“ и „алианс“ на цивилизации. Той бе провъзгласен през 1992 г. от Самюел Хънтингтън . На една конференция във Вашингтон Хънтингтън с блеснали очи ми обясняваше как този сблъсък върви вече на Балканите, където водят война православни сърби срещу хървати-католици и мюсюлмани от Босна. И още, че Гърция е „чуждо тяло в ЕС“, а на нас не ни е мястото там.

Във Вашингтон бе обявен сблъсъкът на цивилизациите, но както американските лидери, така и в останалите части на света не искаха и да чуят за това. В Русия, Турция, Иран, Азербайджан почнаха да правят форуми за „алианс на цивилизациите“ и „диалог на цивилизациите“. Между 2007 и 2014 г. само в Санкт-Петербург участвах в 8 конференции за „диалог на културите“ и „партньорство на цивилизациите“. В Москва бяха осъзнали, че са различна цивилизация, но искаха диалог и партньорство на цивилизациите, пазейки и възстановявайки своята. В Китай обявиха, че си правят техен „цивилизационен“ „социализъм с китайски характеристики“.

Един български президент обяви, че правим „нов цивилизационен избор“ и всички системни политици и медии дружно говореха как истински нашите ценности са „европейските ценности“. В името на „новия цивилизационен избор“ трябваше да се откажем от армия, 4 блока на АЕЦ „Козлодуй“, АЕЦ „Белене“, „Южен поток“ и какво ли още не.

Четвъртият свят, в който навлязох през последните години, е описван с думи като „нова студена война“, „хибридна война“, „протекционизъм“, „национални интереси“, „огради по границата“. Соросовият свят на „отвореното общество“ започна да залязва, а списание „Икономист“ написа, че навлизаме в „в свят на стени“. Тръмп заговори, че го интересуват националните интереси на Америка и ще прави „Америка първа“. Същото заговориха и британците, бягайки от „европейските ценности“ чрез Брекзит. Но същите неща заговориха и в Каталуния, и в Италия. В ЕС все по-малко се говори за европейски ценности и все повече за национални интереси.

Върви разпад на международния неолиберален порядък. Основни негови институции като Г-7 се тресат, а лидерите им се хващат гуша за гуша. Водещи търговски споразумения като Трансатлантическото и Транстихоокеанското, дори и НАФТА, са разтуряни не от кой да е, а от страната, която създаде и поддържаше глобалния неолиберален ред на прегърнатите от Горбачов общочовешки ценности. В университета, в който чета лекции, се проведе конференция на тема „Европейски разногласия и световен хаос“.

В България се случи нещо немислимо при предишните два свята – партиите почти дружно отхвърлиха „европейските ценности“ на Истанбулската конвенция и приеха тезата на Българската православна църква, че това не съответства на нашите традиционни ценности. Чуждестранните инвеститори от Западна Европа и САЩ в България намаляха, а редица от западните компании започнаха да се изтеглят. За сметка на това се появиха компании от БРИКС – станахме интересни за южноафрикански компании, китайците превръщат летището в Пловдив в свой световен транспортен хъб. По международните конференции, на които ходя, се говори за мултиполярен свят, за криза на глобализацията, за „залеза на Запада“ и „Азиатския век“.

По случай 200-годишнината от рождението на Маркс Министерството на финансите в Германия обяви конкурс за марка с неговия образ. По този повод германският министър на финансите заяви: „След колапса през 1989 и 1990 г. на комунистическите режими в Източна Европа марксизмът изглеждаше, че е достигнал до своя край. Обаче в резултат на финансовата криза от 2008 г. Карл Маркс отново привлече вниманието по света“.

За изминалите десетилетия живях в три свята и сега влизам в четвъртия, изглеждащ по-неясен, опасен, хаотичен и непридвидим от всички досегашни. Наблюдавам го с любопитство, защото знам, че „всичко тече“.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (13)

  1. Поздравления за чудесния анализ. С малко думи господин професора отразява истинската същност на световната геополитика, като внася и нещо ново, а именно разбирането на нещата от човешка гледна точка. Благодаря ви господин професоре!

    1. аз живея в един единствен свят Светът на некадърниците!
      И в този свят професорът Васил проданов е един от основните движещи сили!
      Да започнем:
      Много хора си мислят, че Димитър Благоев е „основателя на социализЪма“ унас.
      Неистина.
      Истината е, че основателя на соца у нас е Никола Габровски от Търново. Той започва основаването на лява соц партия, като стига до създаването на нейния първи (учредителен) конгрес…
      Но за зла врага – убива баща си! (От тогава се знае, че социалистите са „отцеубийци“!) Случва се по време на лов, но и до ден днешен не е доказано, че не е умишлено!
      И така – „великият“ Габровски „отстъпва“ мястото на ръководител на соца на най-некадърния от всички соц – бедното и незнайно от никой българин македонче – Димитър Благоев, Разбира се – с тайната мисъл, че ще може да го командва зад кулисите.
      Но много скоро Благоев се обзавежда със свои хора и натирва Габровски като „широк“ соц, а той става водач на „тесните“!
      Така управлява известно време, докато от Москва не пристига директива да го махнат.
      Събират се Благоевите хора и мислят кого да турнат най-отгоре!
      И решават – най-некадърния, млад и тъп печатарски работник, без никакво образование. Така ще могат да го командват и да лапкат московски помощи, докато той ще „обира парсата“!
      Речено сторено и като вожд изпълзява Георги ДимИтров.
      Скоро той се обзавежда със свои хора и натирва благоевите, като ги обявява за реакционери, а себе си за велик революционер.
      Веднага, разбира се пролива многолюдска българска кръв, но за сметка на това получава огромна московска финансова помощ.
      Няма да се спирам на неговото битие. Само ще посоча, че след 9-ти септември 1944 г. става министър-председател на Народна Република България.
      Но в Москва не спят и заповядват в България да слкожат друг „вожд“, а този го връщат в ковчег, с изрязани всички вътрешности и балсамиран (иди доказвай, че е отровен от москалиите).
      Събират се димИтровските хора и мислят когои да турят най-отгоре!?
      И решават – най некадърния, та да могат да го командват и да лапкат!
      И слагат най-тъпия възможен – без образование и със „специалност“ кондурджия, разбирай обущар.
      Така на „сцената“ се „качва“ Вълко Червенков. Много скоро той наритва „димИтровските“ хора и слага свои „верни“ на върха! Естествено първото, което прави е да лапне по-тлъстички пачки от москалиите, като променя имената на Варна на Сталин, а на Шумен – на Коларовград!
      Минава немного време и москалиите пращат хабер- при нас върви нов повей, сменяйте и вие вашия дерибей!
      И хората на червенков се съубират да мислят как да махнат Червенков и по-важното кого да турят отгоре!? Трябва да е тъп и прост! За да могат да го командват и да лапкат!
      Чудят се и накрая решават – незавършилия 9ти клас (незавършил гимназия), без всякаква професия – Тодор Живков!
      Не след дъго Живков назначава свои хора най-отгоре и натирва червенковите хора с мотива, че са култивисти, а той е единствено верния на москалиите велик революционер.
      Мина време и дойде нова депеша от москва – сменяйте вашия сатрап!
      И се събраха Живковите хора да решават кого да турят най-отгоре!
      Мислиха, мислиха и решиха – най-тъпия и прост „пролетарий“, който и никога не изтрезнява – Пешо Дамаджаната.
      И започна бай ти Пешо да кълне на ляво и дясно живковите хора и да ги натирва от дебелите кресла! Ама взе че се изказа на пияна глава „да дойдат танковете“ и неговите хора тръгнаха да си търсят друг началник.
      Ама трябва да е прост и тъп и най-вече нищо да не разбира от „държавнически решения“ за да могат те да лапкат, докато той опира пешкира!
      И избраха голобрадо момченце, без никакъв управленчески опит.к и със много звучното българско име – Жан!
      Да ама, Жан скоро изгони Пешовите хора и се обгради със свои!
      След известно време неговите хора започнаха да гладуват, та решиха да го махнат.
      Но кого да сложат?
      Мислиха, мислиха и измислиха – най-отгоре на соца ще сложат човек, който е прост и тъп. Никога не е бил в управлението. Обикновен книжен плъх – историк. Че дори и не беше социалист, а от „присъединените“ организации – Общонароден комитет за защита на националните интереси.
      Так Първанов застана начело и би шута на жановите хора!
      Но кратка беше радостта му – скоро го избраха за президент и спешно трябваше да се „слага“ някой горе.
      Кой да е той?
      Събраха се първановите хора и мислиха мислиха и решиха – ще е някой тъп и прост, за да могат да го командват и да лапкат.
      И сложиха един, дето нямаше и един ден трудов стаж, младо момче, че и небългарски гражданин!
      Так Сергей Станишев „седна“ най-отгоре. И скоро се „обзаведе“ със свои хора, мкато натири първановите.
      Мина известно време и хората на станишко много огладняха, та решиха да го сменят. Пратиха го чак вБрюксел и решиха да сложат някой, когото да могат да командват, а те да лапкат!
      Ето така сложиха човек като Пешо Дамаджаната – неизтрезняващ – Михаил Миков.
      Няколко месеца след това Миков натири станишевите хора и сложи свои „горе“
      За „щастие“, обаче в нетрезво състояние реши да се произведат „първични избори“ и неговите хора решиха да го сменят, като сложат по-удобен, когото да командват, а те да лапкат.
      Затова избраха зам министърка на Костов. Човечка, която е затънала до шия в блатото на корупцията и подкупите – видната приватизаторка – Корнелия Нинова.
      Нинова светкавично се „обзведе“ със свои хора и веднага нарита миковите!
      Е – скоро нейните хора – изгладнели и ожаднели – ще я натирят и ще сложат някой, който:
      – е прост и тъп, но задължително с диплома
      – е нагазил дълбоко в блатото на получаването на държавни помощи по един илки друг начин
      – никога не е бил управленски служител
      (най-вероятното лице е Елена Йончева)

      Та в този мой и единствен свят на некадърници – „професорът“ Прода(ж)нов да каже кога ще имаме наистина лява партия. Или и тази наш „нужда“ ще „отече в канала“!
      Все пак „професор“ е – от тези дето слушкат и лапкат! Па и чакт поредния некадърник!

  2. Следващия свят, следващия свят… и той кат другите … а росен плевнелиев заедно с другите комунистически евроатлантически влечуги пак ще се пребоядисат…

  3. Интересно написано. Не знам какъв е бил преди този професор, тук някои сериозно го хулят, но всеки има право на еволюция в съзнанието, разбиранията и възприятията. Ако този господин е между малкото променили позиции, щях и аз да го осъдя. Но всички виждаме, че това е масово явление, а особено при политиците е някаква епидемия, някакъв триумф на безсрамието. Затова ще се въздържа от морална оценка за автора, ще оценя само написаното от него. А то както вече споменах е интересно и според мен поне-точно.

  4. Труд , изпратих ви коментар относно статията на
    философа Проданов. Вие не благоволихте да публикувате мнението ми . Този живуркащ. философ през целия си живот е бил защитен от
    сириозна критика. Вие продължавате да го пазите.
    Нищо не тече комунизма в България властвува и
    вие сте негови пропангадатори….

    1. Властва я, боко, цецо, цачева и най вече ценностите на плевнелиев.
      Открил топлата вода, олихофрена…

  5. Здравко Дънов го е казал най-точно- бивш активен борец против фашизма и капитализма Проданов се изживява като задълбочен световен анализатор ! Ха, ха , ха ! Не му се получава, но трагедията у нас е че такива като него са на всеки километър че и на ментори се правят вместо да са на бунището на историята където име заслуженото място.

  6. Не усещате ли че нещо със Здравко Дънов не е на ред , но и той има право да пише !

  7. Проф. Проданов е един от малкото честни хора в науката, които не се пребоядисаха след промените и не се събудиха първи борци против комунизма, след като до предишния ден са го венцехвалили! Това му прави чест! А за качествата му на учен говорят десетките му книги, хилядите цитирания, както и международното признание и на изток и на запад. Факт е, че институтът по философия на БАН, когато той го ръководеше, получи много висока оценка при международното оценяване и там беше изрично записано, че се дължи в много висока степен именно на личността на директора! А нищожества като Здравко Дунов, изхвърлени на бунището на българската философия за некадърност и пиянство, като говорят за интелектуална деградация по-добре да погледнат в собствения си двор….
    Между другото интересно е, че всички хейтъри под статията нямат и едно възражение по същество срещу нея, всичко е ад-хоминем, което показва, че проф. Проданов за пореден път е написал не просто интересна, а издържана откъм аргументи статия!

  8. Професоре изброените факти са неоспорими и всеки ги знае , а задача на пишещтия е да ги поднесе интересно, запомнящо се, за да провокира мисьл в четящия .Като професор сигурно много пьти сте се сбльсквали с това, че едни и сьщи факти поднесени от наши журналисти и западни ,предизвикват различен ефект .Нашите статии са сухи, все едно са писани от милиционер. СЛЕД КАТО ПРИЕХМЕ ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА ОТ ТЯХ Е ВРЕМЕ ДА КУПИМ И МАТРИЦАТА НА СВОБОДНАТА ДЕМОКРАТИЧНА МИСЬЛ .Това ще промени погледа и мисьлта на хората ,но е опасно за УПРПАВЛЯВАЩИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ У НАС, който настойчиво вменяват на бьлгарина, че е АЛЕКОВИЯ ЩАСТЛИВЕЦ, КОЙТО МОЖЕ ДА Е БЕДЕН, НО МУ СТИГА ДРУГИЯ ДА Е ПО-ЗЛЕ.

  9. Недоумявам, как е възможно човек, който декларира, че е философ, да направи такава грешка, за която всеки студент по филофия би получил двойка? Не на Талес, а на Хераклит от Ефес принадлежи „принципът“, че „всичко тече“!

  10. Некадърници. Никакви нови светове. Ерата на некадърниците в България е от преди 1989 г.
    Все са на власт в България.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.