„Три морета“ - шанс за по-силна България

Инициативата има три основни стълба – енергетика, транспорт и дигитална свързаност

В Инвестиционния фонд до момента за акумулирани повече от 1,2 милиарда долара, ние участваме с четири проекта

В навечерието на поредните извънредни парламентарни избори, насрочени за 11 юли, България ще бъде домакин на изключително важно международно събитие с дългосрочна, стратегическа перспектива. На 8 и 9 юли в София ще се състои годишната среща на държавните ръководители на страните, участващи в инициативата “Три морета”. Нещо повече, тази година инициативата е под българско председателство.

Какво представлява тази инициатива? Без всякакво преувеличение може да се каже, че това е най-важният регионален политически и икономически форум в Централна и Южна Европа след падането на “Желязната завеса”. Целта е засилване на сътрудничеството и тласък в икономическото развитие на дванайсетте държави от региона между Балтийско, Адриатическо и Черно море – Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватска и Чешка република. Инициативата има три основни стълба – енергетика, транспорт и дигитална свързаност. На този етап се предвижда реализацията на 48 големи проекта, които ще се финансират от Инвестиционния фонд на „Три морета“, в който до момента за акумулирани повече от 1,2 милиарда долара, като най-голям засега е финансовият принос на САЩ и Полша.

България участва във фонда с 20 милиона евро, внесени по решение на правителството от Българската банка за развитие. Нашата страна е представила четири проекта, които съществено могат да променят облика и икономическите възможности на страната: изграждане на магистрала „Черно море“, разширяване на газовото хранилище в с. Чирен, модернизация на жп линията Русе-Варна, тунел под Петрохан.

„Три морета“ се ползва с подчертаната подкрепа на САЩ, чийто най-значим тласък даде администрацията на президента Доналд Тръмп. По време на участието си в срещата в Талин през 2017 г., Тръмп изтъкна еднозначно геостратегическия замисъл на инициативата: „да се трансформира и модернизира целият регион, така че неговата инфраструктура, както и свободата и върховенството на закона, да обвържат трайно държавите към Европа и към Западния свят“. С други думи, инвестиции и регионално сътрудничество, които да изтласкат на заден план енергийните интереси на Русия и инфраструктурните амбиции на Китай – двете други световни суперсили, които олицетворяват съвсем друг ценностен и обществен модел, различен и във висока степен противостоящ на евро-американския модел и Западната цивилизация.

Новата администрация на Джо Байдън продължава тази линия, която се ползва с единодушната подкрепа и на двете водещи американски партии – Републиканската и Демократическата. Неслучайно, в края на миналата година Камарата на представителите на американския Конгрес прие с пълен консенсус резолюция в подкрепа на „Три морета“. Въпреки първоначалната си сдържаност, предизвикана от силния американски ангажимент, Европейският съюз, вече също дава солидно рамо. На срещата на върха в Букурещ през 2018 г. участва лично и тогавашният президент на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Самата концепция за Триморието може да се проследи доста назад в историята, когато се е центрирала главно около полската държава – една от големите държави в Европа, която има забележителна политическа и конституционна традиция, съперничеща на равна нога с големите западноевропейски сили. Много анализатори идентифицират като генезиз на концепцията за Триморието политиката на именития полски държавник и военачалник от началото на XX век Юзеф Пилсудски и неговата историческа конфронтация с болшевишка Русия. Но идеята за консолидация – политическа, а и ценностна - в пространството между Балтийско и Черно море, е доста по-ранна. Първата й проявна форма е още през XVI век, когато се формира Полско-Литовското княжество (Жечпосполита) – дуалистично, мултиетническо държавно обединение с изборен монарх и парламент, което в продължение на повече два века е една от най-големите държави в Европа, включваща приблизително днешните Полша, прибалтийските държави, Беларус и Украйна. При това с доста напредничав за времето си обществен модел с политически и религиозни свободи, които рязко контрастират на абсолютните монархии, доминиращи тогава в Западна Европа, Руската и Османската империи.

Възраждането на тази регионална идея днес в съвсем различен политически контекст разкрива наистина дългосрочни перспективи, които България трябва да оползотвори във възможната степен. За съжаление в българския дискурс най-често темата се разглежда едноизмерно и по правило се свежда до примитивното противопоставяне между „филите“ и „фобите“ - „за“ или „против“ Русия. Разбира се, че в основата на „Три морета“ днес стои идеята за модернизационен проект в пространството от Балтийско до Черно и Адриатическо море, който да допълни възможностите на Европейския съюз, и така да обезпредмети усилията на Русия и Китай за икономическа, а оттам и политическа експанзия в тази част на Европа.

Но това не е непременно „антируска“ политика, както привиждат автоматично русофилите. Напротив, това е естествен стремеж за развитие на държавите от региона, в т.ч. и на България, на който трябва да се гледа с държавническа зрялост и политически прагматизъм. Трудно разбираемо е защо някои намират за нормално Китай да прави своя глобален политико-икономически проект „Eдин пояс, един път“, или пък Русия да разгръща своята енергийна дипломация, като в същото време и Пекин, и Москва имат свои политически интереси в нашата част от Европа, а в същото време да не е нормално България и нашите партньори и съюзници от ЕС и САЩ, да разгръщат подобни инициативи с икономическо, политическо и инфраструктурно значение за региона? Напротив, и едното и другото е в реда на нещата - конкуренция на геополитическата арена.

България не е част от политико-икономически блок с Китай или Русия. Нашите възможности за развитие произтичат от членството в Европейския съюз и стратегическото партньорство със САЩ. Националният ни интерес е да ставаме по-силна, а това значи по-модерна и икономически развита държава. „Три морета“ е стратегическа възможност именно в тази посока. И това трябва да е изходната точка в българското разсъждение по темата. А не дали някой в Кремъл ще се намръщи, или в Пекин ще се почеше по главата.

Истината е, че нито Русия, нито Китай имат потенциала да предложат демократичен и икономически жизнен геополитически проект, който дори само хипотетично да направи България по-силна. Следователно, без дори сянка от враждебност към тези държави, с които без съмнение България има и трябва да има своето сътрудничество, ние трябва да преследваме нашите национални интереси, като част от обединена Европа.

Всичко останало е дребнава политическа партизанщина, която в крайна сметка обслужва всякакви други интереси, но не и българските.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи