Трудово-правна консултация на "Труд": Колко далече трябва да работим, за да се водим в командировка?

Въпрос: Извършвам работа извън територията на фирмата и когато попитам за командировъчни пари, от фирмата ми отговарят, че разстоянието не е достатъчно далеч, че да ми се заплащат допълнително и пари за командировъчни. Може ли да разясните как стоят нещата по въпроса спрямо закона?

К. Жотев, гр. Чепеларе

Отговор: Ако работникът или служителят изпълнява служебните си задължения извън населеното място, в което е определено мястото му на работата, следва да му бъдат изплащани командировъчни пари.
Изпълнението на служебни задачи, извън границите на населеното място, което е определено като място на постоянната работа на работниците и служителите, е командироване по смисъла на Кодекса на труда и Наредбата за командировките в страната (НКС).

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа на работника или служителя. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата, съгласно чл. 66, ал. 3 от КТ. С чл. 215, ал. 1 от КТ е регламентирано, че при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

Работниците и служителите не се считат командировани, когато извършват постоянната си работа през време на пътуването или изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение (чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от НКС). Съгласно разпоредбата на § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията “Територия на населено място” е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. При положение, че работниците и служителите не изпълняват дейност, която е описана в чл. 6 от НКС и не е определено мястото на работа на лицето в трудовия договор или в допълнително споразумение към него, то следва да се приеме, че за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор.

Д-р Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор

Коментари

Задължително поле