Всеки от събеседниците разбира различно кой какви отстъпки трябва да прави

Предводителите на САЩ и КНДР Доналд Тръмп и Ким Чен Ун поляха със студен душ многобройните оптимистични прогнози за тяхната среща в Ханой. Когато трябваше да тръгнат същинските преговори помежду им, след което двамата лидери и делегациите им да се съберат на помпозен обяд и тържествено да подпишат очакваната Ханойска декларация, всичко бе претупано само с началната двучасова среща. След нея Тръмп и Ким набързо си тръгнаха всеки към хотела си и беше обявено, че цялата по-нататъшна програма за деня се отменя. Стана ясно, че двамата не са се разбрали и никакъв съвместен документ няма да има.

След това американският президент се появи пред медиите заедно с държавния секретар Майк Помпейо, за да увери, че химията му с Ким продължава, че двамата остават добри приятели, че диалогът им е бил конструктивен и е протекъл в добронамерена атмосфера. Но че Ким бил поискал прекалено много, а пък сам не бил готов да направи достатъчно. И затова Тръмп и Помпейо заедно решили засега да не подписват нищо с Пхенян.

Поисканото от Ким било САЩ изцяло да отменят санкциите срещу Северна Корея. В замяна обещал като за начало да ликвидира ядрения реактор в Йонбьон. Американската страна обаче искала пълен отказ от цялата ядрена програма на КНДР и едва след международно удостоверяване, че това наистина вече е факт, щяло да се пристъпи към отмяна на санкциите. След като се установило, че никой не е готов да отстъпва, разговорите приключили и участниците се разделили с приятелска нагласа, но без да се договарят за нова среща. Тръмп и екипът му полагат големи усилия, за да избегнат оценката, че това е провал и да внушават, че самият факт на провеждането на ханойското рандеву е успех, че процесът ще продължи в позитивна посока, защото Ким все пак обещал и занапред да се въздържа от ядрени и ракетни опити.

Факт е, че бърз напредък в отношенията между две толкова различни страни и по толкова различно разглеждани от тях проблеми е крайно трудно да се постигне. Но е факт също, че американската дипломация подхожда към севернокорейската тема с общо взето обичайния си за международните отношения стил, когато отсрещната страна е възприемана като априори задължена да прави повече отстъпки пред суперсилата САЩ.

Ким обаче явно има друго мнение по въпроса. И сигурно не е забравил как, след като в знак на добра воля в навечерието на миналогодишната юнска среща с Тръмп в Сингапур взриви най-известния си ядрен полигон, през август дойде нова серия американски санкции срещу КНДР. Очевидно, сега в Ханой той бе дошъл с по-категорична позиция за санкциите. И без готовност за пълно ядрено разоръжаване, защото няма как да не си дава сметка, че само докато има ядрени ракети, Вашингтон ще разговаря любезно с него.

Впрочем, няколко часа след пресконференцията на Тръмп севернокорейският външен министър Ри Йонг Хо също направи изявления, в които обясни, че неговата страна е поискала частично, а не пълно вдигане на санкциите. И срещу това е предложила унищожаване на всички ядрени съоръжения в изследователския център в Йонбьон, както и отказ от опити с ракети с далечен обсег на действие.

Това още веднъж потвърди оформилото се междувременно впечатление, че несъстоялата се Ханойска декларация се е разбила на пух и прах именно в онова препятствие, за което предупреждаваха доста експерти – че в уж добронамереното дуо Тръмп - Ким всеки от участниците разбира различно посланията на другия и кой какви отстъпки трябва да прави. Така изгубени в превода, те всъщност наистина няма смисъл да се събират повече, ако дипломатическите им отбори не започнат да свеждат общите приказки до конкретни точки и стъпки, като по-старателно съгласуват всичко предварително.

По отношение на проявената сега от Ким твърдост съществува голямо изкушение тя да бъде приписана на възможни съвети, дошли от Китай. Защото Китай със сигурност има мотив да си връща заради подетата от Тръмп търговска война срещу него. Но в случая все пак едва ли става дума за това. Всички кореспонденти, отразяващи ханойската среща, твърдят, че преди днешните разговори не само Тръмп, но и Ким е демонстрирал подчертан оптимизъм. Дори за първи път дал интервю в крачка на американски журналист. Споделил му предчувствието си, че “ще видим добри резултати”. На въпрос дали е готов за денуклеризация, отвърнал: „Иначе не бих бил тук”. А относно американската идея за отваряне на офис “за връзка” в Пхенян казал: „Това е нещо, което ще приветстваме”.

След фиаското обаче това няма да се случи, поне засега. Няма да се случи и предричаното предварително обявяване най-после на край на Корейската война – защото от приключването u през 1953 г. и досега Пхенян и Вашингтон всъщност са само в условията на примирие. Смяташе се, че в Ханой ще бъде направена първата крачка към бъдещо подписване на мирен договор. Но не стана. Така че Тръмп няма да има какво да размаха пред доминирания от опозиционните демократи Конгрес у дома си, за да се представи като супермен в международните дела и да дръпне поне малко напред в изтощаващата го вътрешнополитическа схватка.

Дипломация на още четири държави

В изявленията си след безславния край на ханойската среща Тръмп изрично спомена и останалите държави, ангажирани с дипломатически решения за КНДР – Китай, Русия, Япония, Южна Корея. Което е знак, че въпреки фобията си към многостранни международни формати, следващата му стъпка очевидно все пак ще е отново да потърси сътрудничеството на въпросните четири държави, без които двустранната му химия с Ким рискува да стане прекалено летлива.