Турските амбиции в Средиземно море

Като от времето на Барбароса

Както и да ги погледнем последните месеци, турците не са били толкова активни в Средиземно море от времето на Барбароса. И не германският император Фредерик I (най-малкото защото още не са били наоколо тогава), а роденият на остров Лесбос от майка християнка безжалостен османски корсар Хайредин, със същото прозвище. Който по времето на Сюлейман Великолепни, през първата половина на ХVI век, заради качествата си на мореплавател е назначен за „капудан паша“, върховен адмирал на цялата флота.

Барбароса разгромява кратко просъществувалата западноевропейска Свещена лига, организирана под егидата на не по-малко известния папа Павел III (отлъчил англичаните от Католическата църква), в битката при Превеза от 1538 г. - най-голямото морско сражение за времето си. В резултат на което с барут и желязо е установена Османската доминация над Източното и Южното Средиземноморие. А останалите му части са подлагани на редовни мащабни набези и плячкосвания с векове след това.

Денят на легендарното сражение, 29 септември, е и официалният празник на военноморските сили на съвременна Турция. Оттам и историческото сравнение. И припомнянето за амбициите на най-изтъкнатия и значим султан в историята на Османската империя, разпънал границите u, както до Виена, така и през Близкия Изток и Северна Африка до Алжир. И тези сега на турския президент Реджеп Ердоган спрямо Източното и Южното Средиземноморие.

Разбира се, става въпрос за Либия. Разпадащата се вече девет години псевдо-държава, която се състои от международно признато от 2015 г. правителство в Триполи и народен парламент в Бенгази. Във втория град в страната е разположена и щаб-квартирата на маршал Халифа Хафтар, бивш човек на американското ЦРУ, галеник на съседен Египет и Саудитска Арабия и е не по-малко близък до сърцето на Русия и Франция. Който в началото на април 2019 г. се изсмя на предложението на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш да посредничи за помирение между Либия-Триполи и Либия-Бенгази и лансира военна офанзива срещу столицата. В течение на времето - докато всички се бяха съсредоточили върху Сирия, американското „изтегляне“ около петролни полета, руско-турското „сътрудничество“ в северните части на страната и т. н. - войната в Либия навлезе в застой. През лятото Турция се обяви с половин уста на страната на правителството в Триполи и започна да го снабдява с оръжие, боеприпаси и съвременни технологии. И „силите“ на маршал Хафтар забуксуваха в настъплението си около столицата в първата в съвременната военна история „война на дронове“. В края на ноември турският президент Ердоган и министър-председателят на Либия-Триполи Файез ал-Сарадж подписаха официално споразумение за сътрудничество, включително във военната сфера и Анкара обяви готовността си да изпрати свои войски, които да отбраняват столицата. Законопроектът беше одобрен от турския парламент миналата седмица и както се казва, нещата лека-полека си отиваха на бой. Още повече, че споразумението за сътрудничество между Триполи и Анкара от края на ноември съдържа и конкретни клаузи за морските им граници в международни води и съответно достъпа им до природни ресурси, които според държавите със съседни акватории, като Гърция, Египет и Израел, сериозно ощетяват техните интереси. Затова и набързо скалъпеният проект за израелско-кипърско-гръцки газопровод, който подписаха през декември в Атина лидерите на тези три държави. В последните седмици на миналата година Европейският съюз също се обяви против споразумението между Либия и Турция, а Великобритания, Германия и Франция официално го осъдиха.

Изненадващо в понеделник в раздаването се включиха официално руснаците, като обявиха „мирна конференция“ между Триполи и Бенгази, организирана с посредничеството и активното съдействие на Турция, в Москва. Същевременно Ердоган посрещна италианския премиер Джузепе Конте в Анкара да го пита, на дипломатически език, „защо мълчи“ и несъмнено да му припомни, колко е важно за Италия да има някаква стабилност отсреща в Либия, и какво може да гарантира Турция от тази гледна точка. Защото дори и седемте часа преговори в руската столица да не завършиха с подписването на мирно споразумение, рязкото заминаване, даже без да се сбогува, на Халифа Хафтар от Москва, несъмнено предполага, че Русия е избрала да брани страната и интересите на Турция. С което и практически легитимира споразумението между Триполи и Анкара за границите в Средиземно море, а турската държава става гарант за сигурността на признатото от ООН правителство на Либия. И в този казус цялото международно право е на тяхна страна, дори и да се стигне до някакъв арбитраж. Както се казва, chapeau мосю Ердоган!

ООН организира нови мирни преговори между Триполи и Бенгази в неделя в Берлин, докогато има повече от достатъчно време за маневри. Руснаците държат пряката линия (и хранилката) с маршал Хафтар и както каза външният им министър Сергей Лавров, ще „положат всички усилия“ да го убедят да подпише мирното споразумение, под което вече сложи парафа си Ал-Сарадж.

 

Ердоган хвана и втората порта към Европа

С официално единия крак в Либия, Ердоган спокойно може да сложи другия на врата на Европа. За бежанци разбира се иде реч. Италианци и отчасти французи, наливат от години милиони евро в спонсорирането на т. нар. либийска брегова охрана (катери и спасително оборудване), която не е много сигурно на кому точно дължи сметка. Режимът на Кадафи имаше отработена система за шантаж на ЕС посредством лагери за задържане на прииждащите към Европа африкански мигранти. Които съоръжения периодично бяха контролирано изпразвани, всеки път когато на полковника му трябваше нещо, което подлежи на ембарго или се нуждае от повече инвестиции. Доброто старо време, а?! Сега в тази позиция се оказва Ердоган, който вече има и „неизчепаем ресурс“ от клетници от Сирия от другата страна на Средиземно море.

Коментари

Задължително поле