Суецкият канал навърши 150 години (ИНФОГРАФИКА) Идеята била замислена още от фараоните

България с исторически успех над Чехия

Израел, САЩ, Германия, Италия и Гърция проведоха военни учения за борба с руските С-400

Половината учители излизат в пенсия

Съсипаха от подигравки певицата Андреа заради фотошоп Освен недостатъците по лицето си заличи и зърното

Министър Ангелкова в Кайро: Обмяната на опит и добри практики в сферата на дигитализацията ще допринесе за устойчивото развитие на туризма

Папата нахрани 1500 бедни и нуждаещи се

Трето наводнение за седмица във Венеция

Нови 8 метроспирки готови през декември

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 18 ноември 2019

Кажете и за осъдените, протестирали срещу Гешев

Вълчица бежанка падна от куршум край Чипровци

Сорос обеща 750 млн. евро на Централноевропейския университет

Плевенско и Ловешко са заплашени от трайно безводие

Отнеха лицензите на 6 фирми за строителен надзор ДНСК е наложила и 300 000 лв. санкции

Учителя Дънов спасявал няколко пъти Георги Димитров Вождът и сестрите му се измъквали от полицейски блокади като членове на Бялото братство

И днес, 154 години след рождението на философа Петър Дънов, наричан от последователите си още Беинса Дуно, личността му продължава да тъне в мистерии, а животът и постъпките му да са обвити в легенди. Учителя, създал Бялото братство и намерил последователи не само в Европа, е роден на 11 юли 1864 г. във варненското село Хадърча, днес Николаевка. Баща му Константин Дъновски е първият свещеник във Варна, а дядо му по майчина линия Атанас Георгиев е поборник за църковна независимост.

През 1886 г. Петър Дънов завършва американско методистко училище в Свищов и след кратко учителстване заминава за Америка, където се записва за студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси. Завършва я през май 1892 г. и наесен става студент в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране“ и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина.

През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна и

отказва предлаганата му длъжност на методистки проповедник

През 1897 г. учредява със съмишленици „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“ и издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“. Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в „Синархическа верига“ (1906) и обществото „Всемирно бяло братство“ (1918). От 1900 г. до 1942 г. Петър Дънов свиква ежегодни събори през август на Всемирното бяло братство на различни места – във Варна, Бургас, Велико Търново, София, на планините Рила и Витоша.

През 1904 г. Учителя се установява в София, в скромния дом на своите последователи семейство Петко и Евангелина (Гина) Гумнерови на ул. „Опълченска“ 66. Петко Гумнеров е секретар във Върховния касационен съд. Къщата е близнак с друга, имат общ таван и двор, преграден от сковани дъски. Съседка на Гумнерови е майката на комунистическия вожд Георги Димитров, която е евангелистка. Баба Парашкева понякога слушала беседи на Дънов, разказват в спомените си хора от братството.

Отначало Учителя живее в сутерена на Гумнерови, после се освобождава една стаичка на горния етаж, където пребивават самите те. Отпред има още една стая, в която започват да прииждат последователи да слушат беседите му. Върволицата е непрестанна, хранят се на обща трапеза. Скоро мястото отеснява, та се налага Дънов да седи до отворения прозорец и да говори едновременно на тези, които вътре, и на хората на двора.

Така при една полицейска блокада на квартала Ючбунар за търсене на нелегални комунисти Георги Димитров

минава през тавана на слепените къщи

и излиза през другия вход, смесвайки се с хора от братството. Друг път, когато пак претърсват дома му, Димитров моли Учителя да го скрие. „Стаичката, в която седеше Учителят, беше малка, имаше едно бюро, стол, на който седеше Учителят и една стойка, закачалка на вратата – разказва в спомените си Методий Шивачев. – Учителят му казал: „Застанете зад вратата!“ След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: „Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник“. Учителят ги погледнал: „Търсете!“ Те се извинили и затворили вратата.“

„След като военните напуснали къщата, Учителят дал палтото си на Георги Димитров да го облече и сложил шапката си на главата му и го изпратил: „Рекох, върви и не се бой!“ – продължава разказа си Шивачев. – Той излязъл през вратата на улицата и в момента, когато доближил до войниците, които били направили кордон около квартала, излезнало едно малко бяло кученце и започнало да лае. Войниците се залисали в кучето и така Георги Димитров минал през кордона от войници и така пробил военната блокада. А след това напуснал страната и заминал в емиграция.“

По същото време Дънов спасява и сестрата на Димитров – Елена. Тя също идва при него с молба да я спаси от грозящия я затвор, ако бъде заловена. Учителя извиква домашната помощница на Гумнерови – Василка Иванова, която се грижи и за него, и й казва да преоблекат Елена в бяло като тяхна сестра, да й вържат бяла кърпа на главата и да я сложат в кухнята да бели картофи. После да я изведат и качат на трамвая. Така и става. Елена заминава при брат си в Москва. И другата сестра на Димитров е спасявана по този начин – с връхната дреха на слугинята.

Сестра Василка крие в калъфа на плетачната си машина

архива на нелегалната БКП

който по-късно предава на съхранение. Години по-късно, когато започват гонения срещу дъновистите през 1957-1958 г., същата тази Василка отива да търси помощ при Елена Димитрова, която тогава е член на ЦК на БКП и директор на Партийната школа. По спомените на Борис Николов получила следния отговор: „Ако искаш апартамент за живеене, мога да ти дам, но за тях – не“. Жената скромно рекла: „Е, тогава Бог ще промисли за тях, както навремето Бог промисли за вас, когато аз ви извеждах от блокадата на полицията“, и си заминала.

След отчуждаването на къщата на ул. „Опълченска“ за музей на Георги Димитров Василка намира подслон в една барака в Изгрева – квартала на дъновистите, където още през 1927 г. се е преселил Учителя, заедно с много от последователите си. Там на 27 декември 1944 г. той склопява очи миг преди да бъде арестуван от дошлите на вратата му милиционери. Точно поради това смъртта му също е обвита в мистерии. С разрешение на властите (спори се дали на Георги Димитров или на Антон Югов) е погребан в градинката на Изгрева до пейката, на която обичал да седи.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.