Мотор с фалос се заби в автомобил

Повдигнаха 2 обвинения на Бенчо Бенчев (обзор) Парична гаранция от 50 000 лв. и забрана за напускане на страната

Банките спечелиха 517 млн. лв. от такси Доходът от лихви на трезорите нарасна до 1,347 млрд. лв.

Уникална операция направиха кардиолози Медиците поставиха изкуствена аортна клапа на критичен пациент

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 15 август 2018

Възстановяват столичния басейн „Мария Луиза“ Засега е внесено само инвестиционно намерение

Загиналите при срутването на виадукт на автомагистрала в Италия са около 30

Цветан Цветанов: Ако президентът Радев иска да въвежда военно положение, сигурно може да го направи, но в България има правов ред

Вирус покоси деца в Станцията на МС в Слънчев бряг

Нина Добрев обяснява българския жаргон (ВИДЕО)

Затварят хотел в Бяла, работил без категоризация

Григор: Жегата помага на играта ми

Военният ни флот изпробва новите си бързоходни лодки

Премиерът Борисов изрази съболезнования за загиналите при трагичния инцидент край Генуа

Министър Николай Нанков: Две китайски компании са готови да вложат 1,5 млрд. евро в пътя Русе-Велико Търново и тунела под Шипка

Учителя Дънов спасявал няколко пъти Георги Димитров Вождът и сестрите му се измъквали от полицейски блокади като членове на Бялото братство

Учителя със свои последователи

И днес, 154 години след рождението на философа Петър Дънов, наричан от последователите си още Беинса Дуно, личността му продължава да тъне в мистерии, а животът и постъпките му да са обвити в легенди. Учителя, създал Бялото братство и намерил последователи не само в Европа, е роден на 11 юли 1864 г. във варненското село Хадърча, днес Николаевка. Баща му Константин Дъновски е първият свещеник във Варна, а дядо му по майчина линия Атанас Георгиев е поборник за църковна независимост.

През 1886 г. Петър Дънов завършва американско методистко училище в Свищов и след кратко учителстване заминава за Америка, където се записва за студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси. Завършва я през май 1892 г. и наесен става студент в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране“ и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина.

През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна и

отказва предлаганата му длъжност на методистки проповедник

През 1897 г. учредява със съмишленици „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“ и издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“. Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в „Синархическа верига“ (1906) и обществото „Всемирно бяло братство“ (1918). От 1900 г. до 1942 г. Петър Дънов свиква ежегодни събори през август на Всемирното бяло братство на различни места – във Варна, Бургас, Велико Търново, София, на планините Рила и Витоша.

През 1904 г. Учителя се установява в София, в скромния дом на своите последователи семейство Петко и Евангелина (Гина) Гумнерови на ул. „Опълченска“ 66. Петко Гумнеров е секретар във Върховния касационен съд. Къщата е близнак с друга, имат общ таван и двор, преграден от сковани дъски. Съседка на Гумнерови е майката на комунистическия вожд Георги Димитров, която е евангелистка. Баба Парашкева понякога слушала беседи на Дънов, разказват в спомените си хора от братството.

Отначало Учителя живее в сутерена на Гумнерови, после се освобождава една стаичка на горния етаж, където пребивават самите те. Отпред има още една стая, в която започват да прииждат последователи да слушат беседите му. Върволицата е непрестанна, хранят се на обща трапеза. Скоро мястото отеснява, та се налага Дънов да седи до отворения прозорец и да говори едновременно на тези, които вътре, и на хората на двора.

Така при една полицейска блокада на квартала Ючбунар за търсене на нелегални комунисти Георги Димитров

минава през тавана на слепените къщи

и излиза през другия вход, смесвайки се с хора от братството. Друг път, когато пак претърсват дома му, Димитров моли Учителя да го скрие. „Стаичката, в която седеше Учителят, беше малка, имаше едно бюро, стол, на който седеше Учителят и една стойка, закачалка на вратата – разказва в спомените си Методий Шивачев. – Учителят му казал: „Застанете зад вратата!“ След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: „Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник“. Учителят ги погледнал: „Търсете!“ Те се извинили и затворили вратата.“

„След като военните напуснали къщата, Учителят дал палтото си на Георги Димитров да го облече и сложил шапката си на главата му и го изпратил: „Рекох, върви и не се бой!“ – продължава разказа си Шивачев. – Той излязъл през вратата на улицата и в момента, когато доближил до войниците, които били направили кордон около квартала, излезнало едно малко бяло кученце и започнало да лае. Войниците се залисали в кучето и така Георги Димитров минал през кордона от войници и така пробил военната блокада. А след това напуснал страната и заминал в емиграция.“

По същото време Дънов спасява и сестрата на Димитров – Елена. Тя също идва при него с молба да я спаси от грозящия я затвор, ако бъде заловена. Учителя извиква домашната помощница на Гумнерови – Василка Иванова, която се грижи и за него, и й казва да преоблекат Елена в бяло като тяхна сестра, да й вържат бяла кърпа на главата и да я сложат в кухнята да бели картофи. После да я изведат и качат на трамвая. Така и става. Елена заминава при брат си в Москва. И другата сестра на Димитров е спасявана по този начин – с връхната дреха на слугинята.

Сестра Василка крие в калъфа на плетачната си машина

архива на нелегалната БКП

който по-късно предава на съхранение. Години по-късно, когато започват гонения срещу дъновистите през 1957-1958 г., същата тази Василка отива да търси помощ при Елена Димитрова, която тогава е член на ЦК на БКП и директор на Партийната школа. По спомените на Борис Николов получила следния отговор: „Ако искаш апартамент за живеене, мога да ти дам, но за тях – не“. Жената скромно рекла: „Е, тогава Бог ще промисли за тях, както навремето Бог промисли за вас, когато аз ви извеждах от блокадата на полицията“, и си заминала.

След отчуждаването на къщата на ул. „Опълченска“ за музей на Георги Димитров Василка намира подслон в една барака в Изгрева – квартала на дъновистите, където още през 1927 г. се е преселил Учителя, заедно с много от последователите си. Там на 27 декември 1944 г. той склопява очи миг преди да бъде арестуван от дошлите на вратата му милиционери. Точно поради това смъртта му също е обвита в мистерии. С разрешение на властите (спори се дали на Георги Димитров или на Антон Югов) е погребан в градинката на Изгрева до пейката, на която обичал да седи.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.