Зеленият минерал е любим на бижутерите още от най-дълбока древност. Той е мек и лесно се обработва.
Малахитът е огледалото на душата, камък на трансформацията, магическият минерал-защитник от всичко лошо. Загледаме ли се в неговите кръгове и шарки, ще намерим вътрешния си мир, а ще изгубим единствено... тревогите. Малахитът е съпътствал човешките цивилизации от дълбока древност, но и днес е търсен и обичан от бижутерите.
Преди 23 века и 40 г. отгоре гръцкият философ Теопраст очернил името на зеления красавец, като го нарекъл “фалшив изумруд”, но малахитът е много повече от имитация на друг зелен минерал. Той има уникални качества, заради които е ценен от най-дълбока древност до днешни дни. Много по-известен е като “камък на трансформацията” или дори като “огледало на душата”, заради вярването че камъкът може да проникне в подсъзнанието и да отрази мислите и чувствата ни. Основното му магическо качество е, че е силен защитен камък, който попива като гъба негативните енергии, както и различен вид замърсявания на околната среда, в това число и радиоактивно. Той е камък на изобилието, обновлението и баланса.
Името му произхожда от гръцката дума малахи, на растението слез, заради заради зеления си цвят. Много често малахитът се открива заедно с азурит. Подобно на азурита, малахитът е хидратиран меден карбонат с твърдост 3,5 - 4 по скалата на Мос. Меден карбонат е и патината, която се образува върху непозлатените медни кубета на Храм-паметника “Св. Александър Невски”. Когато е изрязан на тънка пластина, той е полупрозрачен. Типичните му шарки са причината малахитът да е сред малкото скъпоценни камъни, които могат да бъдат разпознати и с просто око.
Един от недостатъците на малахита - това че е доста мек - е и едно от най-големите му предимства, тъй като го прави лесен за обработка и полиране. Благодатен за работа и изключително красив, той е любим и широко използван от всички известни човешки цивилизации.
В Древното Египетско царство от него изработвали посуда за елита, както и за грим на жените и мъжете от аристокрацията. Стрит на фин прах и замесен с мазнина, зеленият камък служел за очертаване на очната линия. Украсата за главите на фараоните често била декорирана с малахит, тъй като се смятало, че той повишава вибрациите на владетеля и му дава мъдрост при вземането на решения. Древните гърци и римляни го използвали за лечение, изработка на украшения, а също и в бита. Използвали са го дори и за декорация на важни сгради.
Една от най-зловещите находки в някога великия град на маите - Паленке, е гробницата на Червената кралица, жена на крал Пакал Велики. Тялото й било открито, цялото посипано в яркочервен отровен цинобър. Под аления цинобър посмъртната й маска се оказва изработена от зелен малахит - камъкът на трансформацията, който отговаря за това душата на покойника да премине сигурно и спокойно в отвъдното. Прочутият град-държава на маите Паленке е процъфтявал от около 226 г. пр. Хр. до 799 сл. Хр. С разрушението му, както и след западането на империята на маите малахитът не загубил своята слава.
Особено високо ценен е в Русия. Малахитът е камъкът, с който руснаците и днес се гордеят. Първото находище в Урал е намерено през 1635 г. В следващите десетилетия миньорите откриват гигантски 40-тонни късове. Изобилието на висококачествен малахит дава възможност за широкото му приложение като строителен материал. Той става символ на руското богатство.
Пример за руския малахитов разкош е Малахитовият салон в Ермитажния музей. Той бил част от жилищната половина на императрица Александра Федоровна. В него съпругата на руския цар Николай I е приемала държавните гости.
Разбира се, славата на Малахитовия салон се разнася по света. Интересът към минерала нараства сред монарсите в Западна Европа, а впоследствие и по-масово - в не толкова висшите кръгове на обществото.
Обикновено малахит може да се намери там, където има медни мини. Той често е вторичен минерал, формиран в окислителната зона на медните находища. В България най-красивите малахити са открити в находище Елаците, Етрополско и в Кремиковци край София. По света го има на много места, освен в Уралската планина - в Австралия, Конго, Намибия, САЩ, Франция и т.н.
Червен малахит няма
Капка амоняк, и всичко е ясно
Червеният малахит е търговско наименование на ивичестия яспис, заради приликата с шарките на малахита. Както всички ясписи, той е част от семейството на халцедона.
Малахитът е сред най-често фалшифицираните камъни. Ето няколко начина да го различите:
1. С лимонов сок - киселината разяжда малахита. Това обаче ще повреди камъка ви.
2. С амоняк - капнете капка, за предпочитане от задната страна на камъка. Камъкът ще избледнее, а самата капка ще стане синя. Може да се наложи да го подържите по-дълго, защото производителите често лакират малахитите, за да са по-представителни.
3. По ивиците. Шарките на малахита се преливат с копринена мекота, докато при изкуствените границите между цветовете са по-резки.
4. По температурата. Малахитът е по-студен от пластмасовите имитации. Понякога бижуто е изработено от малахитов прах с полимерна сплав - тогава също ще е по-топло от истинския малахит. Стъклото първоначално ще е по-студено от малахита, но по-бързо ще се нагрее в ръката ви.
5. Малахитът е мек. Лесно ще го надраскате с друг кристал, за разлика от стъклото. Пластмасата също се драска, но драскотината ще разкрие, че не е естествен камък. Ако е слепен от малки късчета малахит, резката няма да е равномерна, а крива.
6. Огънят на свещта ще разтопи пластмасата. На малахита нищо няма да му стане.
За съжаление повечето от предложените методи предполагат унищожаване на бижуто, а на пазара има съвършено изработени изкуствени малахити, които е трудно да бъдат различени от естествения камък. Затова купувайте малахит единствено от проверени и реномирани магазини.
Токсичен е, не вдишвайте праха му
Употребява се само полиран
Най-добре е с малахит да работят само квалифицирани литотерапевти. Той е токсичен и трябва да се използва само ако е полиран. В кристалолечението се употребява при високо кръвно, астма, артрит, проблеми на имунната система и на женската полова система, епилепсия, главоболие и световъртежи. При диабет трябва да се носи прикрепен към кръста.
Поставен върху третото око подпомага визуализацията и психичното зрение, а върху сърдечната чакра хармонизира и успокоява. Ако го подържим върху слънчевия сплит, ще изпитаме успокоение. Медитацията с малахит може да помогне за по-бързото себепознание. С негова помощ може да проникнем в дълбоките пластове в подсъзнанието си. Малахитът помага при любовни раздели, а също така и да открие човек истинската любов.
Отървава ни от лошите вибрации, като ги поглъща. Поглъща и радиацията, заради което е много полезен за хора, които живеят в радиационно замърсена среда. Затова трябва да го чистим по-често под струята на течаща вода или като се постави върху кварцова друза на слънце.
Най-добре е да се купува на 27-ия ден от лунния месец. Малахитов пръстен се носи на лявата ръка. Понякога при употреба малахитът може да причини слабо сърцебиене. В такъв случай спрете да го носите и го заменете с розов кварц.
Прави Козирозите по-симпатични
Подходящ е за художници и журналисти
Малахитът е камъкът на трансформациите. Помага на Козирозите да бъдат харесвани от околните и прави представителите на този знак по-общителни и позитивни. Отлично се напасва към енергията на Девите и засилва лечителските им и ясновидски способности. Носи щастие за Водолея, Лъва и Телеца. Астролозите го препоръчват на хората, родени под знака на Везни в качеството му на хармонизатор. Той е камък с мощна енергия, подходящ за художници, литератори и журналисти. Но няма особено въздействие върху хора от знаците Рак и Скорпион.
ИНТЕРГЕОРЕСУРС - ТЪРГОВИЯ СЪС СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ И МИНЕРАЛИ
София, ул. Козяк 17, бл.4 партер; www.intergeoresource.com; е-мейл: intergeoresource @gmail.com
тел: 02 980 58 70; мобилен: 0887 196 193; фaкс: 02 980 54 83
Труд
Коментари