Фалшифицирането на историята и медийният комфорт

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Войната е адът на земята и в нея няма праведни и грешници, особено в оценката на политика и дипломация по време на война

Дипломатическата игра на САЩ, СССР и Великобритания в Ялта

Историята са дати и събития, които са част от родовата и обществената памет. През годините основното предизвикателство пред управляващите по света е как родовата памет да бъде подчинена и оформена в нужния за властта калъп. Тази дилема особено остро стои през последните години пред представителите на политическия неолиберализъм, предвид отсъствието на голяма, обединяваща идея, която в етнически или национален план да обединява и да разделя. Винаги трябва да има противник, но в съвременния свят това вече трудно се постига. По тази причина задкулисните диригенти предлагат нова интерпретация на тема Втората световна война. Още повече, че през 2020 г. се отбелязват събития със 75-годишна давност, чиято значимост е добре да бъде удобно преиначена. През последните години това все по-често се случва, което не означава, че трябва да бъде пренебрегнато. Този процес на фалшифициране на историята се осъществява в медиен комфорт и с министерска защита, що се отнася до спорните теми в учебниците по история за 10 клас.

Политическият натиск и историческата мимикрия обаче не трябва да бъдат основния коректив и ориентира за събитията преди 75 години. Само за две седмици (от 28 януари до 11 февруари 1945 г.) се случват събития, които бързо приближават края на Втората световна война - Арденската офанзива на фашистка Германия на Западния фронт и проведената в Ялта конференция на антихитлеристката коалиция (СССР, САЩ и Великобритания). Българската част от историята е разстрелът на 1 срещу 2 февруари 1945 г., съгласно решение на Народния съд, на 101 български политици, заедно с принц Кирил. Всяко едно от тези събития има своите неоспорими доказателства, които от дистанцията на времето се интерпретират съобразно конюнктурните интереси в съвременната политическа игра.

Този конгломерат от разнообразни сегменти на военновременния свят на 1945 г. често се анализират и представят подборно и откъснато от цялостната събитийна картина. Създават се удобни условия за позиции и оценки, основаващи се на несъвместими с военните закони морал и етика, и в които се губи обективната истина.

В контекста на фактологията какво всъщност се случва през тези две седмици, които са неразривна част от войната?

На 28 януари 1945 г. завършва последният неуспешен опит на Адолф Хитлер да обърне хода на войната. Започналата на 16 декември 1944 г. Арденска офанзива в югозападната част на Белгия под командването на фелдмаршал Вартер Модел, изненадва неприятно американската армия на генерал Омар Брадли, която до 25 декември отстъпва завзети преди това от съюзниците територии. За около седмица след прехвърлянето на съюзнически войски от други участъци на фронта американските войски спират германското настъпление. На 1 януари 1945 г. обаче немската армия предприема атака за разделянето на съюзническите войски. Ударът е съкрушителен, тъй като въздушните атаки на немските бомбардировачи унищожават 260 самолета на съюзниците. Създалата се ситуация принуждава английския премиер Уинстън Чърчил да поиска помощ от Йосиф Сталин. Резултатът от съветската помощ е военното настъпление на 12 и 13 януари 1945 г. на Червената армия на Източния фронт в Полша и Източна Прусия, известна като Висло - Одерска операция. Това принуждава германското командване да прехвърля войски на Източния фронт, което отслабва атаките на запад и променя ситуацията в полза на съюзниците. На 28 януари 1945 г. войските на САЩ и Великобритания продължават да преследват германския противник.

Военната победа на съюзниците, осигурена от успешните военни операции на Червената армия на Източния фронт, са съществена част от сложната дипломатическа игра на САЩ, СССР и Великобритания на проведената от 4 до 11 февруари 1945 г. в Ялта конференция. Фактите могат да се интерпретират различно, но единодушно е мнението, че военните победи на Източния фронт, както и късното откриване на Втория фронт от съюзниците, предопределя политическите и геостратегическите победи на Москва във Втората световна война. На тази конференция въпросът за Полша се решава в полза на СССР, която е свързана както със запазването на източната граница, известна като линията „Кързън“, така и с формирането на контролирано от Москва полско правителства. Освен това се решава и съдбата на Германия, разделена на четири зони (САЩ, СССР, Великобритания и Франция) и са определени репарациите, които трябва да изплаща. От съществено значение е съгласието на Лондон и Вашингтон Москва да си върне отнетите u след Руско-японската война 1904-1905 г. територии (с присъединяване на Курилските острови), както и бази и привилегии в североизточен Китай. Цената е висока. Сталин се съгласява до два-три месеца след капитулацията на Германия да обяви война на Япония, която и печели. На конференцията в Ялта Чърчил и Рузвелт приемат неприятната истина, че закъснялото включване във войната и военните победи на СССР ограничават възможностите за открита намеса в завоюваните територии в Централна и Югоизточна Европа.

България е част от отиващата си война. Подписаното на 28 октомври 1944 г. в Москва примирие с антихитлеристката коалиция определя следващите стъпки на София. Българската армия активно се включва в заключителния етап от войната. Това е основен аргумент в подготвения и подписан в Париж на 10 февруари 1947 г. договор, в който България запазва границите си отпреди Втората световна война. Оценка за българските военни подвизи и слава е участието на ген.-полк. Владимир Стойчев, командир на Първа българска армия в парада на Победата над Третия райх в Москва на 24 юни 1945 г. Паметта за него се пази в Русия, доказателство за което е кръщаването на негово име през юни 2017 г. на улица в град Жуков, Калужка област.

София стриктно спазва друго ключово решение от Московското примирие, свързано със закриването на всички фашистки организации, а лицата, обвинени във военни престъпления, да бъдат дадени на съд. На 1 срещу 2 февруари 1945 г. са убити видни представители на българския политически елит. Спорен остава въпросът за формата за наказание на военните престъпници, работили за и с Третия райх. Количеството на убитите в цяла Европа колаборационисти е впечатляващо (десетки хиляди във Франция, Италия, окупираната от съюзниците Западна Германия), но това също е част от войната, където законите са сурови и безпощадни.

През последните години с лекота се борави с думи като окупация с различни прилагателни - съветска или болшевишка. Следвайки документите и правната терминология, съгласно Московското примирие в периода до февруари 1947 г., в България контролът за изпълнението на поетите ангажименти се осъществява от Съюзна контролна комисия, чиито членове за представителите на САЩ, СССР и Великобритания. Освен това преиначавайки и ограничавайки съзнателно оценъчната характеристика на този сложен процес в рамките само на България и Източна Европа, се създава погрешното впечатление, че в западната част на континента всичко се решава на морална основа. Войната е адът на земята и в нея няма праведни и грешници, особено когато се анализира и оценява политика и дипломация по време на война. От друга страна дистанцията на времето предполага обективност, но тя може да се постигне може би след две-три десетилетия, когато тези събития ще бъдат част от родовата, а не от обществената памет, чиято конюнктурност е динамична и изменчива.

Коментари

Задължително поле