Фамилия Зелеви е желан гост на трапезата

Най-полезна е консумацията в суров вид

Свежи през зимата, полезни и на туршия

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 45 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

В природата се срещат забележителни растителни видове. На някои от тях дължим разнообразието на съвременната ни трапеза. От семейство Кръстоцветни - Brassicacea (Crusiferae), видът с може би най-голям принос е Дивото зеле - Brassica oleracea. От него водят началото си култивирани видове като броколи, карфиол, брюкселско зеле, познатите и популярни сортове зеле като кьосе, цветно и т.н., алабаш, също и по-малко познатите - колард, кейл и др.

Кръстоцветните растения като цяло, и в частност вече изброените, са изключително адекватен избор при осигуряването на зеленчуци в менюто ни, особено през зимния сезон, когато все още могат да бъдат намерени и в свежо състояние. Много ценни са и прекрасните сурови туршии, приготвени с тях. Едва ли съществува друга група растения, която да има толкова оптимално съотношение на калории спрямо витамини и микронутриенти. Кръстоцветните са прекрасен източник на протеини, което е изненадващо предвид типично ниското им калорийно съдържание. Богати са на витамини от групата В, провитамин А, на витамин С, микроелементи и омега 3 мастни киселини.

Много важна тема, която трябва да бъде засегната, е съдържанието в тях на специфични вещества, наречени глюкозинолати. Един интересен представител на въпросните вещества – глюкорафанин, при разрушаване на клетъчната структура при консумация на зелеви, под действието на ензима мирозиназа, формира мощния антираков агент, наречен сулфорафан.

За съжаление, мирозиназата е протеин и като такъв много лесно денатурира под въздействието на висока температура. Затова е добре да консумираме зелевите растения в сурово състояние или предварително да ги смелим или нарежем на ситно и после да ги готвим, а не както е масовата практика първо да ги сварим, а после да ги пасираме на крем супа например. Има и още един начин да запазим формирането на сулфорафан. За него ни информира д-р Майкъл Грегър.

След сготвянето на броколите например, които държат първенството по съдържание на глюкорафанин (особено кълновете от броколи), да се наръсят с прясно смлени семена от синап, в които мирозиназата е активна и така отново да се формират големи количества от сулфорафан.

Сред уникалните ползи на сулфорафана за здравето учените сочат и защитата на зрението. В комбинация със съдържанието на витамин С и антиоксиданти в зелевите растения, той способства за намаляване на риска от макулна дегенерация. Защитават се тъканите на ретината и така се забавя развитието и на други очни заболявания, например катаракта.

Броколи, карфиол, брюкселско зеле, кейл и всички представители на зелевата “фамилия” са добър избор в менюто на хората с диабет и на всички, които искат да отдалечат заплахата от коварната болест. Наличието на фибри, протеини и минерали забавя процеса на усвояванe на инсулина и стабилизира нивата на кръвната захар.

Високото съдържание на фибри ускорява метаболизма и балансира апетита. За това кръстоцветните имат важно място при храненето за справяне със затлъстяването и трайно задържане на свалените килограми.

По отношение на фибрите на нова слава се радва старият, позабравен алабаш. Този интересен представител на кръстоцветните съдържа 5 г фибри на 135 г зеленчук и се препоръчва при много заболявания, включително и при упорит запек. Под дебелата кожа на алабаша се открива хрупкава и сочна месеста част. Растението наподобява ряпата, но е с по-мека консистенция и по-сладко.

Позабравеният зеленчук е много подходящ за зимната трапеза, защото я обогатява с ценни вещества. Високото съдържание на витамин С (83.7 мкг в една малка купичка) дава цели 140% от необходимата дневна доза. Така се предпазваме от сезонните настинки и грип и повишаваме устойчивостта на имунната си система.

Разбира се, прекомерната употреба на кръстоцветни зеленчуци може вместо полезна да се окаже вредна в някаква степен. При някои хора тези храни причиняват метеоризъм, който може да се ограничи, ако добре ги сдъвчем. Препоръката ми е да се намали консумацията им при заболявания на щитовидната жлеза заради наличието на съединения, възпрепятстващи усвояването на йод.

 

Рецепти

Цветно зеле с моркови и веган майонеза

60-3-emilovaПродукти:

300 г цветно зеле,

100 г моркови,

3-4 стръкчета копър,

20 мл ябълков оцет,

5 г самардала,

60 г сурово кашу,

100 мл вода

Приготовление:

Настъргваме или нарязваме на ситно зелето и морковите. Наситняваме копъра и смесваме зеленчуците заедно с оцета и самардалата. Хубаво намачкваме с ръце. В блендер разбиваме до гладка майонеза кашуто и водата. Объркваме добре всичко в голяма купа с помощта на лъжица и оставяме да престои поне половин час в хладилник.

Рецептата е на Веселин Станков - консултант сътрудник в медицинския център на д-р Емилова.

 

Сурови сарми с карфиол

60-10Почистваме от дебелите части 200 г карфиол. Розичките поставяме в блендер заедно с 1/2 меко авокадо, 1-2 шайби домат, 1 суп. л. сусамов тахан, 1/2 скилидка чесън, 1 стрък пресен лук, 2-3 стръка магданоз, сока от 1/2 лимон, 3-4 ядки кашу и по 1 щипка риган, самардала и куркума. Блендираме до получаване на зърнеста смес.

Навиваме сармите в оризови кори (готови). Всяка кора слагаме в широк гевгир и я поливаме с гореща вода. Тя омеква и в нея поставяме 1 суп. л от сместа. Готовите сарми поднасяме с ядков сос (по желание).

Рецептата е на Илия Илиев - главен готвач в медицинския център на д-р Емилова.

Коментари

Задължително поле