Фани Попова-Мутафова – възход и трагика

Йордан Антов, Благовеста Касабова и Боян Ангелов по време на премиерата

Литературният критик Благовеста Касабова представи ново издание на своята книга „Наказание без престъпление” (Издателство „Лексикон”, 2020), с подзаглавие „Щрихи към портрета на Фани Попова-Мутафова”. Събитието се състоя в сградата на Съюза на българските писатели и беше водено от издателя Йордан Антов. Изданието е илюстрирано с архивни документи и снимки от младостта на авторката и от семейния й живот с Чавдар Мутафов.

В книгата си Благовеста Касабова се придържа към документалната канава за своя разказ, описвайки жизнените стъпала и творческите препятствия по пътя на тази наша видна писателка. Безспорният й талант се откроява още в младостта, писателското поприще я опиянява, тя е звездата на литературния ни живот преди 9-ти септември 1944 г. Особено драматични са сцените на затворническата й участ: осъдена от т.н. Народен съд, Фани Попова-Мутафова излежава 3 години в Централния софийски затвор, книгите й са забранени, нито едно нейно произведение не е било приемано от издателствата чак до 1962 г., когато излиза от печат ново издание на романа й „Дъщерята на Калояна” и е възстановено членството й в Писателския съюз. Започва постепенната й реабилитация.

В словото си на премиерата Боян Ангелов обърна внимание на уникалния по своята същност роман „Д-р Петър Берон” (1972), който Фани Попова-Мутафова пише в периода 1964-1972 г.: „Тази книга очертава един много драматичен живот. Фани Попова-Мутафова пресъздава величествени образи от българската история, които тя превръща в нещо монолитно:  това е просветление за всички нас. Особено ме впечатлиха страниците, посветени на д-р Петър Берон, който продължава да е непознат на широката общественост. Той е патриотът, който успява в средата на 19-и век да покаже, че България е наследник на една велика цивилизация. Той самият е наричал себе си тракиец и наследник на Аристотел. В книгата си „Панепистемия” (седем тома, 1861 – 1867) описва не само развитието на човечеството, но и генезиса на вселената, цялата есхатология на универсума. Всичко това ще го прочетем в книгата на Благовеста Касабова – тя отваря прозорец към необятността на таланта на Фани Попова-Мутафова”.

За нерадостната съдба на тази изключителна писателка и за днешния политико-културен контекст говори поетът Иван Есенски: „С улични битки не се влиза в Европа. Чрез културата България е стояла и ще стои в Европа. Духът съществува в словото – родните ни управници не се интересуват от изкуство, от съхраняването на духа. След 100 години ще има магистрали, земята пак ще се нарича България, но ще има ли български език? Как можем да разберем неговите стойности, кой ще ги посочи и издигне като висша норма? Според мене за 30 години не се появи голямата българска книга... Благовеста Касабова е прекрасен пример за интелектуалец и боец в сферата на родната словесност”.

Йордан Антов обобщи, че авторката Благовеста Касабова и Фани Попова-Мутафова са близки като дух и душевност, затова книгата е сполучлива визия на жената-писател изобщо, за мястото й в културния процес на родината.

Коментари

Задължително поле