Финансовото танго се разтурва

Идва ли Видовден за глобалната икономика?

Това, което правят централните банки, засега прилича на танго - две напред и една назад. Стимул след стимул, опит за охлаждане, лека паника... и пак стимул. И пак.

Хубав за гледане танц обаче или “лебедова песен” на финансовата система такава каквато я познаваме днес - кое от двете е по-вероятно да се случи в следващите години? Ще продължава ли партито или предстои Видов ден, за който следва да сме готови?

След кризата от 2007-2009 г. централните банки по земното кълбо заляха финансовата система с пари, смъкнаха лихвите до нулеви - че дори отрицателни нива, като кредитът следваше да потече през банките към реалната икономика, тоест потребители и инвеститори. Надеждата бе: търсенето и растежът да се изстрелят. Уви, грешките в балансите на банките и несигурността създадоха среда на “ликвиден капан”: пари има, но търсене за кредит и нова стопанска дейност - не.

С една дума: алхимията сработи само частично. Властелините на еврото, долара, йената и юана знаеха, че с безплатните пари може да има изкривяване: на цени на финансови активи. Или да видим погрешни инвестиции в производствени мощности, както и свръхзадлъжнялост на потребителите.

Въпреки това те поеха риска и създадоха непозната финансова среда - такава, в която покупката на дългов финансов инструмент, например, не ти носи пари, а реално плащаш заемополучателя да го кредитираш. Такава, в която ако не участваш в партито, губиш; а ако участваш - може да загубиш повече при оголване на заметените с печатане на пари дупки...

При положение че и в САЩ, и в Европа, и в Азия ужким идваше епоха на охлаждане, на затягане на кредитния разгул... На вдигане на лихвите с цел париране на спекулата и прегряваването - парадоксално, но изведнъж днес се появява спешна нужда от нови стимули, допълнително смъкване на лихвите и помпане на кредит. Това е фактическа капитулация на централните банки и с действията си на практика те я признават: само преди дни ФЕД направи заявка за смъкване на основната лихва, това направи и ЕЦБ. Господарите на еврото дори отвориха шлюза на свръхевтините пари към търговските банки в еврозоната с надеждата току-виж да се завърти кредитното колело на фона на страховете за рецесия в Европа и САЩ; на фона на търговската война, която тресе света; в условията на Брекзит и валутните турболенции на възникващите пазари като Турция; а Австралия, Китай и Индонезия - също намалиха цената на дълга, за да борят икономическа си анемия.

Равносметка днес: спестителите са наказани от изкуствено ниските лихви. Правителства, които трябваше да са фалирали, днес са над водата и постоянно раздуват дефицитите, трупайки нов дълг - справка Италия, Гърция, че и Франция. Лошите фирмени и потребителски кредити в Италия достигат стотици милиарди долари, застрашавайки банковата система на целия валутен съюз. А доходността на пенсионните фондове, инвестиращи в активи с отрицателна доходност глобално - няма как да е друга освен плачевна.

Реално бе премахнато неизбежното икономическо явление лихва, като така бе пренебрегнат и основния стопански закон - този за оскъдността на ресурсите. За да има инвестиции и растеж, трябва да има отказ от потребление днес. Съотношението между потреблението и инвестициите отразява времевите предпочитания на хората - колкото повече потребяват днес, толкова по-висока е цената на спестяванията, защото са дефицитни, тоест лихвеният процент е по-висок. Явлението касае реалните веществени блага и тяхната оскъдност - следователно колкото и финансов капитал да се създава от нищото, колкото и финансовите лихви да се смъкват изкуствено заради изобилието на пари - производствените фактори не стават повече. Те просто са насочени погрешно.

С политиката си централните банки действително “изтриха” и рисковата премия - като че ли риск във финансовата система няма. Междувременно в глад за доходност от институционални инвеститори бяха изкупени и много потенциално взривоопасни финансови инструменти, които при промяна на финансово-икономическата конюнктура - ще гръмнат като токсични бомби из цялата система.

Най-важното е, че ако някой е мислел, че с повече пари ще се решат структурните проблеми от объркването на ценовите сигнали след кризата и че стимулирането на инвестиционната спекула е решението - очевидно е горчиво е грешал.

Пазарните участници са объркани

Въпросът, който болезнено стои днес, е - дават ли си сметка изобщо паричните власти какво всъщност предизвиква кризите и обърква пазарните участници? Защото, ако отговорът е “не” - то можем ли да им вярваме, че могат да спрат това, което логически следва от действията им досега... Едва ли.

Коментари

Задължително поле